През 1956 г. унгарците първи се надигнаха с оръжие в ръка срещу комунистическата система в Източна Европа. |
В същото време някои среди, близки до управляващата партия "Фидес", явно са се облагодетелствали, раздавайки си част от ценните лицензи. Тези лицензи на практика гарантират чисти печалби от десет процента. Възмущението от раздадените "на тъмно" лицензи нарасна до такава степен, че опозицията поиска да бъде изяснен механизмът, по който са били раздавани. Оказа се обаче, че в Закона за достъп до информацията набързо е било въведено съответното ограничение, така че всичко да остане скрито-покрито.
Началникът на кабинета на премиера Виктор Орбан - Янош Лазар, категорично отрече да са били обслужвани частни интереси и на свой ред обвини концерна "Филип Морис", че води кампания за очерняне на правителството. Болшинството унгарци обаче явно са на друго мнение. Данните от едно допитване сочат, че близо 70 процента от тях са убедени, че раздаването на лицензите за продажба на тютюневи изделия е облагодетелствало "хора, близки до управляващата партия "Фидес". Атаките, насочени към чуждестранни концерни, междувременно са станали неразделна част от правителствената пропаганда.
Целият тютюнев скандал, определен от левите медии като "държавна афера", е симптоматичен за унгарската икономика. Редица експерти, при това не само критично настроени към правителството, изтъкват, че откакто управлява "Фидес"(тоест от три години насам), влиянието на държавата се е увеличило многократно, а клиентелизмът и монополизмът са станали масова практика, коментира "Дойче веле".
Вярно е, че управляващите са постигнали и някои успехи - държавният дефицит например е намален под три процента, пазарът на труда е станал по-гъвкав, инфлацията спада. Но цената за тези успехи, според експертите, е твърде висока: въведени са близо 20 нови данъци, част от които със задна дата, а най-потърпевши от тях са големите концерни и международните фирми. Готовността за инвестиции рязко е спаднала, а одържавяването на приватизираните навремето фирми води до изкривяване на конкуренцията. Самият Орбан хвали своята "самостоятелна" икономическа политика и твърди, че дори Брюксел бил оценил неговите "изключителни постижения". Унгарските икономически експерти обаче критикуват непоследователната данъчна политика и растящата бедност, както и необяснимите финансови подаръци на правителството за някои социални слоеве. Недоволство пораждат и импровизациите на управляващите в икономическата сфера, които по-скоро "кърпят дупки", отколкото да водят последователна политика. А всичко това намалява конкурентоспособността на страната.
Унгарското правителство се опитва с помощта на нови монополи и все по-активна държавна намеса да ограничава свободното функциониране на пазара, смята икономистът Золтан Фаркаш, консултант на фондация "Фридрих Еберт". Примери има много: създаването на енергийния концерн МОЛ, изкупуването на газовия сектор от ЕОН, одържавяванията в машиностроенето и в алуминиевата промишленост, при банките и телекомуникациите, сметосъбирането и водоснабдяването, здравеопазването и образованието. С тази ренационализация на икономиката правителството на Орбан се опитва да укрепи партийния монопол на "Фидес" във властта. Външните наблюдатели обаче смятат, че протекционистката политика на Будапеща, която насърчава унгарските фирми и възпрепятства чуждестранните, рано или късно ще завърши с неуспех. В крайна сметка това е недопустима намеса в икономиката, която нарушава правилата на свободната конкуренция. Икономистът Шандор Рихтер смята, че и в сферата на фискалната политика правителството на Орбан допуска грешки, защото изтласква чуждестранните капитали, с което предизвиква спад на инвестициите, а оттам и трудности за унгарската икономика да се модернизира и да остава конкурентоспособна. "Изгледите за Унгария не са добри", прогнозира Рихтер, който говори за "депресивно общество" и за "непредвидимост" в поведението на Орбан. А един германски дипломат горчиво се шегува: "Преди 15 години тук масово се откриваха германски фирми. Актуалната тенденция е да се закриват."
Преди дни стана ясно, че Унгария обмисля да въведе данък "лукс", за да се увеличат приходите в държавната хазна, обяви премиерът на страната Виктор Орбан. Всъщност новият данък "лукс" ще представлява по-висока ставка на данък добавена стойност, който за луксозните стоки ще бъде в размер на 30-35%. В момента ДДС за голяма част от стоките и услугите в Унгария е 27% и е най-високата подобна ставка в страните - членки на ЕС. Според Орбан налогът "лукс" ще бъде "малък, но символичен елемент в данъчната система" на страната. Виктор Орбан даде луксозните автомобили и бижутата като пример за стоки, които ще бъдат обложени с новия данък. Премиерът сподели, че вече инструктирал министъра на икономиката Михай Варга да включи в проектобюджета на Унгария за следващата година по-висок ДДС върху луксозните стоки. Това е втори опит на Будапеща да въведе данък "лукс" - през 2011 г. Виктор Орбан лансира за първи път идеята за въвеждането на налог от 35%, но инициативата му бе отхвърлена от Брюксел. Междувременно Виктор Орбан призова етническите унгарци по света да се обединят, за да изградят силна нация. Орбан обясни, че правителството се е ангажирало да предложи паспорти на етническите унгарци, както и да им помогне да получат достъп до образование на унгарски език и да поддържат националната си идентичност. "По този начин можем да се превърнем от разпръсната в силна нация", допълни той. Това е поредният популистки ход на бившия лидер на студентите, който помогна много за свалянето на комунизма някога.
Унгарци горят знамето на Евросъюза по време на една от многото демонстрации, свикани от крайнодясната партия "Йобик", която вече няколко години управлява Унгария заедно с консерваторите от "Фидес". |