Получих в наследство скъп автомобил. Става ли той общо имущество на мен и съпруга ми? Ако го продам, парите само мои ли ще са, или ще бъдат и на двамата?

А.Ф., София



С влезлия в сила през октомври 2009 г. изцяло нов Семеен кодекс (СК) бяха предвидени три режима на имуществените отношения между съпрузите. Дотогава беше известен единствено режимът на общност, по-популярен като режима на съпружеската имуществена общност (СИО). Бяха вкарани и още два - брачните договори и режима на разделност, при който всичко, придобито от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание.

Така или иначе тези последни два режима, макар понякога използвани, определено са все още рядкост. В огромната част от случаите имуществата се регламентират по режима на общност. Още повече че самият законодател е определил, че ако не се избере брачният договор или разделността, то тогава и без изрично да се казва или посочва, се приема, че съпрузите са избрали СИО. Очевидно и при конкретния случай става дума за него. Общите правила за този режим са посочени в чл. 21 от СК. Според въпросната разпоредба "вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити". Кодексът добавя също, че съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, както и че този принос се предполага до доказване на противното.

Това означава, че всичко, придобито по време на брака, се счита общо. И че при прекратяване на брака по правило всеки има право на 50 на сто от имуществото. Има хипотези, в които може да се претендира за повече, за по-голям принос и т.н. Но правилото е, че съпрузите имат дялове поравно. До прекратяването на брака те са в идеални части.

И в предишния СК, и в сега действащия законодателят обаче изрично се е погрижил за т.нар. лични (индивидуални) имущества. В специални разпоредби се определя, че тези обекти не са подчинени на режима на съпружеската имуществена общност, а се определят на практика от режима на разделност. С тези текстове законът фактически казва кои вещи са само на единия съпруг - и в брака, и след евентуален развод. Така например лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.

Освен тях според чл. 22 от Семейния кодекс лични са и вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение. Изрично е посочено, че те принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Или иначе казано, законът определя, че дори наследство да е получено по време на брака, то пак си е само на съпруга наследник и представлява лично имущество. Без значение дали става дума за недвижим имот, телевизор или пък автомобил.

Според чл. 25 от СК пък "всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица" и дори с другия съпруг. Или иначе казано, всеки от съпрузите в общи линии може да прави каквото си иска с личното си имущество. Има обаче особености и ограничения примерно при разпореждането с личен недвижим имот, ако той е семейното жилище. Но с автомобилите няма ограничения.

СК предвижда и т.нар. пълно или частично преобразуване (трансформация) на лично имущество. Така според чл. 23, ал. 1 се считат за лични вещите и влоговете, придобити през време на брака изцяло с лично имущество. Тук основно се има предвид с пари от наследство или дарение да купиш например имот или кола. Този имот или автомобил е също за съпруга наследник или надарен. Това е пълна трансформация. Законът допуска и частичното преобразуване. То е уредено във втората алинея, която указва, че може да се претендира за лично притежание на съответна част от имот или кола, придобити с лично имущество. СК казва - когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото - освен ако тази част е незначителна. Тази претенция става със специален иск до съда, който е установителен. Той може да се предяви при делба. Няма забрана да се предяви и по време на брака. С този иск се търси решение, с което даден имот да бъде определен като лично имущество, както и да не се дели заедно с имуществената общност. При тези дела се допускат като доказателства както документи, така и свидетели. Фактически съдът изследва дали например претендираният като лично имущество апартамент е придобит изцяло с лични средства, имащи извънсемеен произход.