И това все някога трябваше да се случи. Някой рано или късно трябваше да повдигне въпроса кой е виновен за плачевното състояние на натовската българска армия. За жалост го направи не който трябва и по възможно най-погрешния начин. В крайна сметка болезнената тема беше повдигната в сряда от бившия военен министър Аню Ангелов, но не чрез задълбочен анализ, както отива на един о.р. генерал, а чрез нападки и обидни квалификации към медии, анализатори и бивши негови колеги от армията. Той нарече отразяващите военната тематика медии "жалки клакьори и оплювковци по партийни и олигархически вестници и електронни медии", а за бившите началници на Генералния щаб и на пехотата ген. Михо Михов, ген. Никола Колев и ген. Кирил Цветков смята, че им отива прозвището "ньойски" (така във форумите всъщност наричат самия Ангелов). Тези излияния бяха пуснати в статуса на бившия министър във "Фейсбук", като целта беше да обясни по експресивен начин защо не бива да бъде наричан "ньойски".

Но



нека се абстрахираме от неуместния тон,



който Ангелов използва в позицията си. По-важният въпрос от нервното му изявление е кой наистина е виновен за сегашното състояние на войската.

Тук бившият военен министър е прав - няма невинни сред бившите и настоящите военни ръководители за сегашното положение. Всеки един от началниците на Генералния щаб, техните заместници, както и сегашното ръководство на щаба на отбраната имат своята вина за плачевното състояние на войската. Разликата в степента на виновност идва обаче от това кой от тези генерали се е осмелил да се изправи преди политическото ръководство на Министерството на отбраната, за да защити своите хора от неспирната и спорна реформа в армията.

И тук е първата неточност в позицията на бившия военен министър. Всеки един от изброените от него генерали



в различни етапи се е противопоставял



на съкращенията с риск да загуби 20-те си заплати и да мине бързо в пенсия. Бившият началник на Генщаба ген. Михо Михов влезе в остър конфликт с кабинета "Костов" по предлагания план за реформа на армията до 2010 г. Това принуди тогавашното правителство да форсира реформата и да пренапише плана до 2004 г. Дори екипът на тогавашния военен министър Георги Ананиев беше подсилен със западно мислещи специалисти като зам.-министъра на отбраната Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, който после стана и министър в последното служебно правителство, за да бъде направена реформата. В крайна сметка генералитетът клекна, след като документът мина през Министерския съвет и парламента, което направи изпълнението му задължително.

Съпротивата на Генщаба обаче не спря дотук. Следващият му началник - ген. Никола Колев, също остро се противопоставяше за съкращенията. Дори през 2004 г. той беше готов да подаде оставка заради първия стратегически преглед на отбраната, който предвиждаше драстично орязване на войската. Тогавашният военен министър Николай Свинаров заяви след поредица от срещи с генералите, че ако шефът на Генщаба не е съгласен с политическото ръководство на армията, най-правилният ход ще е да си подаде оставката. Колев също така беше човекът, който спря и интегрираното Министерство на отбраната през 2002 г., което трябваше да се слее с Генщаба. Към прилагането му изобщо не се тръгна, след като Свинаров освободи директора на дирекция "Планиране на отбраната". А това беше завърналият се от мандат като военен аташе във Великобритания Аню Ангелов. Неофициално се заговори, че това е станало под натиск на началника на Генщаба ген. Никола Колев, който бил страшно ядосан заради предлаганите промени. Заради покачването на напрежението между цивилни и военни тогава



беше решено да се отложи реформирането



на военната администрация.

Но да се върнем към казаното от бившия министър Ангелов: "Не съм участвал в съкращаването на армията от 120 хиляди военнослужещи до 44 100 заедно с цивилните служители. За целта в средата на 1997 г. поисках сам и бях освободен от длъжността зам.-началник на Генералния щаб в момента, когато се обсъждаше прословутият план 2010. Така се постъпва, когато не си съгласен с предстоящите съкращения, а не да се молиш на лидерите на управляващата партия да ти удължат мандата с две години, когато няма абсолютно никакво законово основание за удължаване даже с един ден". Тук идва следващата неточност в казаното от бившия военен министър. В биографията му е записано, а това беше потвърдено пред "Сега" и от ген. Михо Михов, че през 1997 г. Ангелов напуска Генералния щаб, за да отиде военен аташе във Великобритания, а не защото не е бил съгласен с реформата в армията.

В изявлението си Ангелов



хвърли ръкавицата и на началника на отбраната



ген. Симеон Симеонов, с когото работи, докато беше в министерството, и чийто мандат беше удължен. Около удължаването между тях възникна напрежение, тъй като Ангелов беше на мнение, че няма законово основание това да се случи. В крайна сметка мандатът беше удължен не без подкрепата на президента и управляващите.

Бившият военен министър е прав за едно - сегашният началник на отбраната нито веднъж ясно не защити публично своите подчинени. Дори когато Ангелов започна спорната пенсионна реформа в армията, довела до напускането на стотици военни. Симеонов замълча, когато бившето ръководство реши да закрива поделението във Враца и когато поредната реформа, предприета от бившите управляващи, реши да съкрати до 2014 г. близо 5700 военни и цивилни. Генералът не се обади и когато авиацията беше използвана като въздушно такси от Бойко Борисов, както и когато военните бяха излъгани за бонусите, които трябваше да получат.

Но нали това беше крайната цел на военната реформа - така да интегрираме военните, че да правят всичко, което политическото ръководството на Министерството на отбраната им нареди?!