На 10 октомври 2011 г. учени от университета в Минесота установяват, че смъртността сред жените, които приемат хранителни добавки, съдържащи мултивитамини, е по-висока, отколкото сред тези, които не правят това. Два дни по-късно учени от клиника в Кливланд установяват, че за мъжете, които приемат витамин Е, има по-голям риск да се разболеят от рак на простата.

Получените резултати обаче не са нещо ново. Седем други изследвания показаха, че витамините увеличават риска от ракови и сърдечни заболявания, както и че намаляват продължителността на живота. Въпреки това през 2012 г. над половината от американците пият добавки, съдържащи витамини.

Малко хора осъзнават, че зад манията по витамините стои един човек. Човек, чийто разсъждения изглеждат толкова достоверни, че той печели две Нобелови награди, но също така са и толкова погрешни, че може да бъде смятан за най-големия мошеник в света.



През 1931 г. Лайнъс Полинг публикува статия



в Journal of the American Chemical Society под заглавие "Природата на химическата връзка". До излизането й химиците познават два вида химически връзки: йонни и ковалентни. Полинг твърди, че нещата не са толкова елементарни - според него споделянето на електрони става някъде между йонната и ковалентната връзка. Идеята му предизвиква революция, като обединява квантовата физика с химията. Само за тази статия Полинг получава наградата "Ленгмюр", която се връчва на най-отличилите се млади химици в САЩ; става най-младият член на американската Национална академия на науките; назначен е за преподавател в Калифорнийския технологичен институт и му е присъдена Нобелова награда за химия. По това време Полинг е на 30 години.

През 1949 г. Полинг публикува в сп. "Сайънс" статия под заглавие "Анемията на сърповидната клетка, молекулярна болест". По това време учените знаят, че хемоглобинът кристализира в клетките на хората, които страдат от сърповидна анемия, и причинява болки в ставите, запушване на кръвоносни съдове и смърт. Те обаче не са наясно защо се получава така. Лайнъс Полинг пръв показва, че съпровидният хемоглобин има малко по-различен електрически заряд и това влияе на начина, по който си взаимодейства с кислорода. Неговото откритие създава нова област в науката, наречена молекулярна биология.

Освен че става член на Националната академия на науките Лайнъс Полинг получава две Нобелови награди (едната е за химия, а другата - за мир), Национален медал за наука и медал "За заслуги" (отличие, което се връчва от президента на САЩ). Той получава почетни дипломи от Кембриджкия университет, от Лондонския университет и от Парижкия университет. През 1961 г. негова снимка се появява на корицата на сп. "Тайм" като Човек на годината и е наречен един от най-великите учени на планетата.

В един момент обаче цялата усърдна работа и дълбоки анализи, превърнали Лайнъс Полинг в легенда, изчезват. Този повратен момент настъпва през март 1966 г., когато Полинг е на 65 г. "По време на беседа в Ню Йорк сити споменах какво голямо удоволствие ми доставя да чета за открития, направени от учени в хода на различни изследвания. Казах, че се надявам да поживея още 25 години, за да мога да продължавам да се наслаждавам на това. При завръщането си в Калифорния получих писмо от биохимика Ъруин Стоун. Той пишеше, че ако спазвам препоръката му да пия по 3000 милиграма витамин С, мога да удължа живота си не само с 25 години, а вероятно и с повече". Лайнъс Полинг изпълнява съвета на Стоун. "Започнах да се чувствам по-жизнен и по-здрав", споделя той. "В студеното време се разболявах по няколко пъти в годината и това беше проблем през целия ми живот. Заболяванията вече не се появиха. След няколко години увеличих дозата на витамин С почти 10 пъти, след това 20 пъти и после 30 пъти над препоръчваната дневна доза: сега пия по 18 000 милиграма дневно". От този ден нататък Лайнъс Полинг ще бъде запомнен заради едно нещо: витамин С.

През 1970 г. той публикува статия под заглавие



"Витамин С и обикновената настинка",



в която призовава хората да приемат по 3000 милиграма витамин С всеки ден (около 50 пъти над препоръчаната дневна доза). Полинг смята, че обичайната простуда може скоро да остане в историята. През 1971 г. той публикува и книгата си "Витамин С", която веднага се превръща в бестселър, а през 1973 г. се появява и разширено издание със заглавие "Витамин С, простуда и грип", в която дори се казва, че може да се предотврати очакваната по това време пандемия от свински грип. Продажбите на витамин С се удвояват, утрояват, а по-късно и стават четворно по-големи. 50 млн. американци следват съвета на Полинг в средата на 70-те години.

Учените обаче не споделят неговия ентусиазъм. На 14 декември 1942 г., три десетилетия преди Полинг да отпечата първата си книга, трима учени публикуват статия в Journal of the American Medical Association, в която казват, че "при изследване на 980 души с простудни заболявания ... не е получено нито едно доказателство, че само витамин С или само антихистаминови препарати, или двете заедно, оказват по-голямо въздействие върху продължителността или сериозността на инфекциите на горните дихателни пътища".

Появяват се и други подобни проучвания. След изявлението на Полинг учени от Мерилендския университет започват да дават по 3000 милиграма витамин С всеки ден на 11 доброволци, а други 10 участници получават захарни хапчета (плацебо). След това са



заразени с вируса на обикновена настинка



Симптомите се появяват при всички по едно и също време. В университета в Торонто изследователи наблюдават въздействието на витамин С върху 3500 доброволци. И отново витамин С не успява да предотврати настинката, а от нея се разболяват дори и тези, които пият по 2000 милиграма дневно. Резултатите от 15 проведени изследвания показват, че витамин С не може да пребори обикновена настинка. Въпреки че многобройните изследвания опровергават Полинг, той продължава да рекламира свойствата на витамин С. Когато от време на време се появява пред журналисти с очевидни симптоми на простудно заболяване, заявява, че има алергия.

През 1971 г. Полинг получава писмо от д-р Юън Камерън, който работи в малка болница до Глазгоу. Камерън твърди, че болните от рак пациенти, които получават по десетки грамове витамин С, се чувстват по-добре в сравнение с болните, които не го вземат. Полинг изпада във възторг. Той публикува писмото на Камерън в "Записки на Националната академия на науките". Лайнъс Полинг е член на организацията и в резултат на това има право да публикува статия в подобно специализирано издание. Статията е отхвърлена от членовете на академията - нещо, което се е случвало само 3 пъти дотогава. Материалът обаче излиза в сп. "Онколъджи".

Лайнъс Полинг все още има влияние в медиите. През 1971 г. заявява, че витамин С може с 10% да намали смъртността при болни от рак. През 1977 г. обявява, че процентът може да бъде и по-висок. "Само витамин С може



да намали смъртността със 75%,



а още по-висок процент може да бъде достигнат чрез употребата на хранителни добавки", твърди той. Полинг казва, че по този начин американците могат да живеят по-дълго и да бъдат по-здрави. "Продължителността на живота може да бъде между 100 и 110 г., а с течение на времето максималната възраст може да достигне и до 150 г.", смята той.

Болните от рак имат основание да се надяват. Те настояват лекарите да им дават витамин С в големи дози. И учените решават отново да тестват теорията на Полинг. Чарлз Мертел от клиниката "Майо" изследва 150 болни от рак: на половината от тях всеки ден дава по 10 г витамин С, а останалите не получават. Състоянието на пациентите, които пият витамин С, не се различава от това на останалите, не се повлиява и процентът на смъртност. "Не успяхме да покажем терапевтичните преимущества на по-големите дози витамин С", казва Мертел. Полинг е крайно възмутен. Той пише злобно писмо до New England Journal of Medicine, в което твърди, че Мертел изобщо не е разбрал за какво става дума. Приемането на витамин С не е дало никакви резултати, тъй като Мертел го давал на пациенти, които вече били преминали през химиотерапия. Според Полинг витамин С дава резултати само ако пациентите не са били подложени на химиотерапия.

Мертел прави и второ изследване - резултатите обаче се повтарят. За голяма част от лекарите това окончателно слага край на въпроса за



лечението с витамин С при болни от рак



Но не и за Лайнъс Полинг, който не приема никакви възражения. "Никога не го бях виждал толкова притеснен. Той приемаше случващото се като лична атака срещу него", казва хирургът Юън Камерън.

Полинг обаче не се предава. Той заявява, че ако витамин С се приема в големи дози заедно с витамин А и с витамин Е, както и със селен и бета-каротин, може не само да предотврати обикновена настинка и да лекува рак, но може и да се приема за лечението на всички болести, от които страдат хората. Витамините и добавките могат да лекуват сърдечни заболявания, психични заболявания, пневномния, хепатит, полиомиелит, туберкулоза, заушка, шарка, менингит, херпес, алергии, диабет, язва, инсулт и др. Когато се появява вирусът на СПИН в Америка през 70-те години, Полинг заявява, че с помощта на витамините и той може да бъде победен.

Въпреки че проучванията не потвърждават мнението на Полинг, той вярва, че витамините и хранителните добавки притежават едно качество, което ги прави универсално средство за лечение: съдържат антиоксиданти. Антиоксиданти има също в плодовете и зеленчуците. Проучванията показват, че при хората, които консумират повече плодове и зеленчуци, има по-малък риск да развият рак и сърдечни заболявания, а също живеят по-дълго. Логиката е ясна: ако плодовете и зеленчуците съдържат антиоксиданти и хората, които консумират големи количества плодове и зеленчуци са по-здрави, то и тези, които приемат допълнително количество антиоксиданти трябва да бъдат по-здрави. В действителност обаче здравето им е по-лошо.

През 1994 г. във Финландия е проведено проучване с



29 000 души, които са дългогодишни пушачи



и са на възраст над 50 г. Подбрани са хора, които са по-податливи на риск от рак и сърдечни заболявания. На участниците в изследването са дадени витамин Е или бета-каротин, а на някои и двете заедно, други пък не получават нищо. Резултатите са категорични: тези, които приемат витамини и добавки, е по-вероятно да умрат от рак или сърдечносъдови заболявания, отколкото тези, които не приемат. Резултатът е напълно противоположен на този, който учените очакват.

През 1996 г. учени от Сиатъл изследват 18 000 души, които преди това са били изложени на въздействието на азбест и при тях има по-висок риск да се разболеят от рак на гърлото. За пореден път участниците в проучването вземат витамин А, бета-каротин - и двете, или нито едно. Учените прекъсват експеримента неочаквано, когато установяват, че смъртността при хората, които приемат витамини и хранителни добавки, в резултат на рак и сърдечни заболявания е с 28% и 17% по-висока, отколкото при участници в изследването, които не приемат витамини.

През 2008 г. е направен обзор на проучвания, в които са участвали повече от 230 000 души, приемали или не приемали допълнително количество антиоксиданти. Оказва се, че витамините увеличават риска от рак и сърдечни заболявания.

На 10 октомври 2011 г. учени от университета в Минесота изследват 39 000 по-възрастни жени и откриват, че тези, които приемат като добавки мултивитамини, магнезий, цинк, мед и желязо, умират по-често от тези, които не са. Два дни по-късно, на 12 октомври, учени от клиника в Кливланд публикува проучване, в което са участвали 36 000 мъже, разделени на 2 групи - едните пият витамин Е и селен, другата група не пият нищо. Те установяват, че при хората, които приемат витамин Е, има 17% по-висок риск от рак на простатата. В резултат на заключенията от изследването Стивън Нисън, който е ръководител на кардиологично отделение на клиниката в Кливланд, заяви: "Концепцията за използване на мултивитамини бе наложена на американците от алчната фармацевтична индустрия, за да генерира приходи. На 25 октомври в. "Уолстрийт джърнъл" излиза със заглавието: "Това ли е краят на витамините?" Проучванията обаче не водят до спад в продажбите. През 2010 г. производството на витамини възлиза на 28 млрд. долара, което е с 4.4% повече в сравнение с 2009 г.

През май 1980 г. Полинг е запитан: "Има ли странични ефекти при продължителното използване на голямо количество витамин C?" Отговорът му е бърз и категоричен: "Не". Седем месеца по-късно съпругата му умира от рак на стомаха. През 1994 г. Лайнъс Полинг умира на 93 г. от рак на простатата.