Най се умилявам от лозунга "За повече морал в политиката". От многото ми теоретични и частичните ми практически (като наблюдател) съприкосновения със сферата на политиката съм се убедил - в нея няма морал. Или е много особен. Гъмжи от целесъобразност, от хитри и силно увлекателни интриги, от постоянен алъш-вериш, от понякога силна идейна отдаденост, често прерастваща в подобни на наркотична зависимост обсесии. Както и от явна, но най-често тайна - в големи количества - безскрупулност. То е същото като задкулисие.

Сега не ми се говори за политика. Тя дотолкова бе оприказвана през последните месеци и години, че ми поомръзна. По ми е занимателен моралът. Ако разгърнете речниците, ще видите що е морал, но няма да запомните: "система от норми..." и т. н. Ако запитам тези с лозунга що е морал, знам какво ще кажат - че всеки знае. И ще се присетят за Десетте Божи заповеди. Най-често мислят за няколко от тях - "Не кради, не убивай, не лъжи, не прелюбодействай" - все неща, срещу които нямам нищо против. Като изключим, че всеки човек, включително те, лъжат по около 40 пъти на ден, доказано е. Прелюбодейството и то, хм, да не задълбаваме темата - вие си знаете. Кражбите и убиването са по-редки, но и тях църквата не само е опрощавала, но и благославяла, особено когато са в полза на нашите. Заповедите в Библията като фундамент на съвременния морал рядко някой проверява днес; нито са десет, нито са масово приемливи. "Да нямаш друг Бог освен Мене" е най-главната и първата - всеки може да го провери.

Но ако то е върхът на морала, значи изобщо не е за глобалния ни свят. Що да кажат



мюсюлманинът, бахаецът, пантеистът, атеистът?



Що да каже хомосексуалистът в края на краищата? Сегашният папа, може би за първи път на такова високо ниво, опита да бръкне в тази рана теоретично, като заяви наскоро официално нещо в смисъл, че платоническата хомосексуалност не е грях... (за физическата такава в Църквата му се наскандалихме в последно време, хем с педофилски привкус). Всъщност, ако легнеш морално върху Библията, няма къде да се денеш от думите, които не кой да е, а самият Господ отправя в прав текст: Ако мъж легне с мъж като с жена, убийте и двамата, кръвта им да е върху тях. (Цитирам по памет, всеки може да си намери въпросното място съвсем точно със съвременните търсачки). Какви ли не тълкувания на това Божие указание са правени от теоретици, особено от теоретици на хомосексуалната еманципация... Там многословно и убедително убеждават, че това е за онова време, че се има предвид определен исторически период, че е извадено от контекста, че е толкова кръвожадно, щото богоизбраното юдейско племе трябвало да се размножава и т.н.

Аз знам, че ако не е приемливо нещо в един закон, тогава е възможно да не е приемливо и друго. Частично приемане на Заповедите и всекидневна тяхна актуализация означава, че не Господ, а хората решават кое е право и кое криво. Иначе избирателният подход е като прословутото частично неотдавнашно вето на президента, което се оказа юридически невъзможно. Ами онази от Десетте заповеди, хайде нека нея цитираме точно: [5:14] "А седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: не върши (в него) никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът ти, който е у тебе, за да си почине робът ти и робинята ти (и оселът ти), както и ти (Пета книга Мойсеева, Второзаконие).

Тоест не е неморално да имаш роби, а да работят в събота. Кога робството стана неморално? При Спартак? При "Три синджира роби" по Крали-Марково време? При Ейбрахам Линкълн?

А морално ли е да имаш слуги? Според японската култура и история да служиш на господаря си вярно е най-достойното нещо на тази земя. Според комунистическия морал не е хубаво едни хора да слугуват на други. Може би затова думата се посмени при онази система - слугата стана домашен помощник. Службата обаче остана - в по-ограничен мащаб, за по-първи ръководители. Впрочем думата "слуга" днес също зачезна - смята се за обидна. Както за някои е обидна думата негър. И циганин. Но негрите си остават, циганите също. Както и слугите. Слугите сега се наричат иконом, жена за домакинство, камериер, хигиенистка, каквото щете.



Слуга ли си, роб ли си, свободен гражданин ли си,



венец на природата ли си, ако за 500-600 лева копаеш въглища в зле обезопасена мина? И умираш в нея затрупан. Ако недоимък и смърт са другарчета и наблизо? Емил Зола в "Жерминал" комунист ли е, наивник ли е, лош пророк ли е, или предубеден натуралист?

Ако миньорите дойдат с винкелите да подкрепят твоите политически щения, те свободни и демократични граждани ли са? Ако дойдат да подкрепят не твоите, то заблудени и примитивни селяни ли са?

Питам си ей така. Правим-струваме - уж за морала, а все се оплита с политиката. Всъщност повече морал в политиката наистина е възможен. Става, когато натрупаме повече търпимост, проницателност, доброта и скромност. При това всеки индивидуално. Когато такива станат мнозинство, тогава политиците ще ги слушат - не от радост, по целесъобразност.

Ако всички на земята натрупат гореизброеното, няма да има нужда от политици. Ще я караме на гол морал. А политиците сигурно ще станат миньори.