ВИЗИТКА

Васил Кендов е експерт по банково дело и лични финанси. Той е един от организаторите на кампанията "Не" на банковото робство".



- Г-н Кендов, защо в България недоволството от банките е толкова голямо?

- Хората са много недоволни заради непрозрачното и непазарното образуване на лихвите. По принцип лихвеният процент зависи от много фактори. Например увеличават се лошите кредити - нормално е да се вдигнат лихвите, за да се покрият загубите. БНБ повишава изискванията за капиталова адекватност - лихвите се вдигат. Пада EURIBOR или пък повишават рейтинга на България - лихвите намаляват. Реално има доста фактори, които би трябвало да влияят на движението на лихвите по кредитите. Но за целта трябва да има ясна методология, където е ясна тежестта на всеки фактор. А в България точно това липсва. У нас банките определят лихвени проценти с решение на управителния съвет. Сигурен съм, че ако някоя банка имаше пазарна методология за промяна на лихвите, тя щеше да я публикува на интернет страницата си, както го изисква и чл. 33а на Закона за потребителския кредит. Но това, което нашите банки публикуват, не е методология, а е описание на начина за образуване на лихвата, което е съвсем друго. Някои ползват "базов лихвен процент", други - пазарен индекс, примерно EURIBOR или СОФИБОР, плюс надбавка. Въпросът е, че всяка банка си избира как да формира лихвата и кога да я променя. В момента например СОФИБОР и EURIBOR са на рекордно ниски нива, годишният EURIBOR е 0.538%. И изведнъж някои банки решават да заменят базовия лихвен процент с пазарен индекс, защото се очаква неговото повишение и те ще имат повод да вдигнат лихвите по кредитите. Т.е. банките извъртат нещата така, както им е изгодно. И няма предсказуемост.

Или вземете член 417 от Гражданския процесуален кодекс. Той казва, че банката има право да си извади изпълнителен лист в съкратена процедура и единствено със заявление от нейна страна, без да се вземе предвид вашата гледна точка. Това е пълен абсурд.

- А как е в другите страни от ЕС?

- Системата функционира по тотално различен начин, особено във финансово развитите страни. Работи се с пазарен индекс плюс определена надбавка. Така клиентът във всеки миг е наясно. Влиза в първия сайт и се осведомява за движението на съответния индекс - примерно EURIBOR ако пада, значи и лихвата по заема ще намалее, ако се качва, лихвата ще се повиши и това е, защото такива са пазарните тенденции, а не защото управителният съвет на банката е решил така.

- Не е ли странно това поведение на банките - нали много често вдигането на лихвата прави кредита "лош", необслужван?

- Много уместен въпрос. В момента водим дело, вече година и половина, с една съвсем нова теза - за умисъл в действията на банката, макар че в българския съд по принцип е много трудно да докажеш умисъл. Знаете, че преди да даде кредит, банката ви слага на "скенер" - прави ви пълен анализ, иска ви бележки за доходите от работодател, справки, декларации, има посещения на адрес, проверки по телефона и т.н. И после ви казва, че по техните изчисления, за да можете да си плащате заема и да живеете нормално, вноската не трябва да надвишава 70% от вашия доход. Да речем, доходът ви е 1000 лева месечно. Взимате заема, вноската е 700 лева, живеете с останалите 300. Но след 6 месеца банката вдига лихвата, вноската ви става 800 лева и вече трябва да изкарвате месеца с 200 лева. А нали самата банка е изчислила, че вие повече от 700 лева вноска не можете да плащате. Излиза, че като ви вдига лихвата, банката умишлено ви вкарва в неплатежоспособност. И ние сега в съда искаме да докажем точно това - умисъл. Защото банката е изчислила къде е границата на платежоспособността, а после я прекрачва. Тази теза, която защитаваме, е изцяло нова, непозната е за нашите съдилища, затова изходът от делото е много важен. Странното е, че БНБ мълчи по въпроса, явно не е ефективен регулатор, щом не се намесва.

- Поредното правителство обявява намерения да защити потребителите от банките - преди се говореше за финансов омбудсман, сега премиерът Орешарски и заместничката му Бобева обещават да правят комисии за извънсъдебно решаване на спорове между банките и техните клиенти.

- Ние си имаме омбудсман, но той е един за всичко. Има проблем с яйцата - отиваме при омбудсмана, за сметките за тока - пак при него, за банковите лихви - също. Практиката е доказала, че така не става. Знаете ли, че в Англия има 7-8 омбудсмани за различни сфери. Един от тях отговаря за финансовия сектор. Всяка банка в Англия е длъжна по закон да плаща вноска според големината си. Отделно има "страничен наблюдател", на когото можем да се жалваме от начина на работа на самия омбудсман. Когато клиент изтегли кредит, той знае, че ако има спор с банката, омбудсманът ще се произнесе безплатно в рамките на 2 месеца. Това решение е задължително за банката. А ако потребителят е недоволен от решението, може да се обърне към съда. Ако не е доволен от начина, по който функционира омбудсманът, може да се оплаче на независимия наблюдател.

Но явно на англичаните и това не им е достатъчно, защото миналата година създадоха агенцията FCA - Financial Conduct Authority. Тя не се занимава с индивидуални жалби, а с работата на финансовите институции на пазара. Тази институция проверявa предварително дали договорите с клиентите съдържат неравноправни клаузи, дали условията по кредитите не са заблуждаващи. Шампиони обаче са германците. Те имат 8 омбудсмани само във финансовия сектор - за инвестиционните банки, за спестовните банки, за инвестиционните посредници и т.н. На практика в ЕС само ние нямаме специализиран омбудсман.

- Вицепремиерът Даниела Бобева предлага да се сформират помирителни комисии към Комисията за защита на потребителите за различни сектори, вкл. и банковия.

- Преди дни Административният съд излезе с решение, че Комисията за защита на потребителите (КЗП) трябва да оповести резултатите от проверките за неравноправните клаузи в договорите - значи комисията крие кои са банките нарушителки, та се налага съдът да я кара да ги огласи.

- КЗП обжалва това решение на съда.

- Виждате ли колко е парадоксално. КЗК, която уж защитава потребителите, отказва да огласи банките, които прилагат неравноправни клаузи срещу потребителите. Не вярвам, че същата тази комисия ще се справи с ролята на финансов омбудсман.

- В плана "Орешарски" има обещание, че най-сетне ще бъде изработен и приет закон за личния фалит.

- Безусловно е необходимо България да има закон за несъстоятелността на физическите лица, защото нещата във финансовия сектор са опрели буквално до кокала. Сега, когато теглите кредит и изпаднете в забава, банката се опитва да стопира всички приходи към вас, да ви вземе всеки лев доход, като ви остави минимума по закон. Банката ви е взела жилището, колата и ви оставя да оцелявате с 200 лева месечно. Можете ли да живеете с 200 лв. в София? Трябва да започнете да крадете, да се захванете с черна търговия. Или минавате в сивата икономика - криете доходи, за да не ги прибира банката. И какво се получава: за да надхитрите банката, лъжете и държавата - щом криете доходи, криете също данъци и осигуровки. Ето ви още една причина да има ясен регламент за личния фалит. Ако човек изпадне в неплатежоспособност, прави се оценка на активите му, организира се продажба на тези активи под някаква форма. Ако не може да погаси задълженията си, стига се до фалит. Задълженията му се отписват, но за определено време има някои ограничения - примерно за взимане на заеми, за покупки за лизинг.

България е една от последните държави в ЕС без такъв закон. Има европейски Регламент - 1346/2000 от 29 май 2000 г., който урежда производството по несъстоятелност на територията на ЕС. Той се прилага както за фирми, така и за физически лица. ЕС се стреми към ефективното прилагане на регламента по отношение на всички държави членки, така че до 2016 г. най-късно и България трябва да приеме съответните правила. Дано само не се получи поредният закон, който ще отчетем като приет, защото ЕС ни е пришпорил, а няма да работи.