Имам дете студент. Плащам му таксата и му давам месечно определена сума. Длъжен ли съм да го правя? Мога ли да откажа да плащам съответната издръжка или пък да я намаля?

Ст.М., София



Темата за издръжката е сравнително подробно разработена в Семейния кодекс (СК), включително и в сравнително новия му вариант, който е в сила от 1 октомври 2009 г. Там се определя кой, кога, при какви условия, в какъв размер, по какъв ред може да иска, получава или плаща издръжка.

Общото правило е заложено в чл. 139. от кодекса - "право на издръжка има лице, което е неработоспособно и не може да се издържа от имуществото си". Веднага след това се разпорежда, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. В новия СК вече няма определен максимален размер на издръжката, какъвто имаше преди години. Определен е само минимум - една четвърт от минималната работна заплата. Сега тя е 310 лв., което прави минималния размер 77 лева и 50 стотинки. Максимум обаче няма. Така че може да бъде определена издръжка и от 200 и дори от 1000 лв., и от повече лева. Най-добре е това да става с решение на съд. За да е сигурно, че ще плаща, а при неиздължаване да се предприемат мерки - административни, наказателни, събиране по принудителен път. Съдът преценява както нуждите на детето, така и възможностите например на бащата да плаща.

СК определя, че "всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето". Това означава, че и двамата родители са длъжни, дори и да са разделени или да има развод. Измамно е впечатлението, че примерно при развод единственият, който дължи оставено при майката дете, е бащата.

Нещо повече. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка и дори когато детето е настанено извън семейството.

И тук идваме до конкретните въпроси и техните отговори. Според чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения. Има обаче няколко условия. Издръжката се дължи "за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение". Това означава, че ако студент е на 27 години, то няма никакво задължение за даване на издръжка. Просто такава може да се дава само доброволно.

Има и още условия. На студенти до 25 години се дава издръжка само ако не могат да се издържат самите те от доходите си или от използване на имуществото си. Ако например получават хиляди левове от наем или работят и получават добра заплата, то тогава не е задължително да получават и издръжка. Друго важно условие е родителите да могат да дават тази издръжка без особени затруднения.

Ако има съдебно решение за плащане на издръжка, то тя се подчинява на някои строги правила. Така паричната издръжка трябва да се изплаща ежемесечно. При забава се дължи законната лихва. Всеки иск за издръжка се разглежда по реда на бързото производство по Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска. Според чл.150 от СК пък "при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена".

Има и правило, че не може да търси издръжка лице, което се е провинило тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или възходящ. Това правило не се прилага за издръжка на деца до навършване на шестнадесетгодишна възраст, което означава обаче, че може да се прилага при издръжка на студент.

Законът е постановил и че лишеният от родителски права не се освобождава от задължението да издържа детето си.

СК говори и за още една хипотеза - при която има присъдена издръжка, има съдебно решение, но съответният родител не я плаща. Тогава има дори наказателна отговорност. А пък самото плащане може да се извършва от държавата за сметка на неизправния длъжник - например ако го няма, ако е изчезнал, ако няма изобщо пари или имущество, към които да се насочи принудително изпълнение. Ако се появи обаче длъжникът или се открие негово имущество, то той дължи на държавата платените от нея суми.