Бърнард Омонди живее в малко кенийско село в областта Сиая, която е разположена на екватора и е почти невъзможно да се стигне дотам. В продължение на години той изкарва прехраната за семейството като общ работник - пренася камъни по строителни обекти и изминава дълги разстояния по неравни, черни пътища. Когато успее да си намери работа, припечелва по 2 долара на ден. Но когато не може, двамата му сина стоят гладни. Една сутрин миналата година Омонди се събужда от необичаeн SMS. "Когато видях съобщението, подскочих," спомня си той. "Съпругата ми каза: "Бърнард, какво е това?". Той й отговаря, че току-що са му дадени 500 долара без никакви условия.

Месец преди това Омонди сподели с мен, че двама непознати дошли в селото и обяснили, че работят за благотворителната организация GiveDirectly, която дава пари на бедните без никакви предварителни условия. Те твърдят, че са избрали този район, тъй като е сред най-бедните, които могат да намерят - голяма част от хората отглеждат зеленчуци на малки парчета земя, живеят в къщи, направени от пръст, и от време на време си намират някаква работа. Непознатите обяснили, че



най-бедните семейства в селото ще получат по 1000 долара



в рамките на една година, като парите ще дойдат на два транша. Естествено много от селяните не повярвали. Някои от тях решили, че политик се опитва да купи гласовете им, а други предположили, че това е някаква измама. "Приятелите ми изобщо не повярваха", каза Омонди.

Благотворителна организация, която раздава пари, за разлика от, да речем, предлагащите обучение по земеделие или медицина, изглежда малко необичайно. До известна степен това е така, тъй като правителствата и филантропите наблягат на разрешаването на дългосрочните икономически проблеми, отколкото на осигуряването на спешните потребности. В миналото десетилетие обаче беше съвсем обичайна практика да се раздават пари точно на най-бедните. След икономическата криза, ударила Мексико в средата на 90-те години, икономистът от правителството Сантяго Леви предложи да се преустанови отпускането на субсидии за мляко, питки за тортиля и други основни хранителни продукти, и те да се заменят с програма, чрез която на бедните ще се дават само пари, за да могат да изпратят децата си на училище и да ги водят на редовни здравни прегледи.

Министрите се притесняваха, че родителите могат да използват парите, за да си купуват алкохол и цигари вместо мляко и питки за тортиля, както и че предоставянето на пари в брой може да доведе до повишаване на домашното насилие, защото семейства ще се разправят за какво да бъдат похарчени парите. Сантяго Леви препоръча да бъдат направени проучвания, които да сравнят навиците за харчене на пари между градовете, в които хората са получили финансова помощ, и подобни села, които не са.



Резултатите били обещаващи:



учените установили, че децата, включени в програмата за изплащане на пари в брой, е по-вероятно да останат в училище, по-малко се разболяват и хората там консумират по-здравословна храна. Получателите също така не са склонни да изхарчат парите за алкохол или цигари, а много от тях дори са инвестирали част от получените средства. Днес над 6 милиона мексикански семейства вземат пари на ръка.

Десетки държави взимат пример от Мексико и постигнатите от тях резултати вдъхновяват създателите на благотворителната организация GiveDirectly - шепа студенти от Харвард и Масачузетския технологичен институт, които изучават икономиките на няколко развиващи се страни. Те избират организацията им да се намира в Кения, тъй като това е бедна страна с добре развита система за изпращане на пари чрез евтин мобилен телефон. Те също така планират благотворителността, която развиват, да се различава; докато по повечето от правителствените програми се отпускат пари на хората, докато се квалифицират, GiveDirectly предлага на хората еднократна финансова помощ, която се изплаща в рамките на няколко месеца и за която няма никакви изисквания.

"Обнадежден съм от модела на GiveDirectly, но това, което те правят, е много по-различно от това, което според проучванията наистина работи. "Те просто раздават пари безвъзмездно. Това си е манна, която идва от мобилния телефон", казва Крис Блатмън - икономист, който преподава в Колумбия и изучава моделите за отпускане на средства на бедните.

Няколко месеца след като организацията е направила второто плащане към селото на Омонди, изкарах два дни в разходки в Сиая, където работи GiveDirectly. Не видях някой, който да изпива парите или да седи в очакване на следващата сума. Въпреки че на хората им харесваше да клюкарстват какво съседите им са направили с парите. Един мъж посочи близка къща и ми каза, че собственикът й нямало с какво да се похвали от неочаквания късмет. По-късно разбрах, че мъжът, чиято първа съпруга е починала, е използвал парите, за да купи зестра, за да може отново да се ожени.

Всъщност много хора



използват парите за различни, но полезни неща



Някои от тях ги дават, за да сменят сламените покриви на същите си, които не само са отвратителни, но и са необичайно скъпи, тъй като на няколко месеца трябва да бъдат "поправяни" със специален вид трева. Един метален покрив струва няколкостотин долара, но издържа 10 години, което прави инвестицията доста по-добра и изгодна. Омонди е сред тези, които са си направили метален покрив. Освен това той си е купил за малка сума индийски мотоциклет, с който може да превозва хора на близки разстояния; в момента Омонди изплаща втори мотоциклет, който дава под наем. Сега той получава между 6 и 9 долара на ден от дейностите, които развива като такси, а това е няколко пъти повече от предишния му доход. Освен това почти всеки ден е на работа. Няколко от съседите му също са използвали парите, за да започнат бизнес. Един от тях си е купил мелница и печели от съселяните си, които идват, за да мелят брашно. Други са станали продавачи на дребно - купуват стоки като сапун и олио на едро, след което ги препродават с надценка.

Но докато Омонди и съседите му имат метални покриви, къщите им все още са с подове от кал, нямат течаща вода и електричество. А възможността да станат част от средната класа е доста мрачна. "Даваш пари на хората да започнат бизнес или да го разширят, а в повечето случаи той наистина потръгва", казва Блатмън. "След това обаче те започват да се оплакват, че трябва да преустановят работа, защото се сблъскват с поредното ограничение", допълва той. Ако Омонди искаше да разшири бизнеса си, сигурно щеше да му е трудно да получи малък бизнес заем от банка. Проблемите връщат Омонди и съседите му назад - слабо развитите финансови системи, лошата инфраструктура, те са общи и определят проблемите в развиващите се страни, а



те няма да бъдат решени от еднократна финансова помощ



Дори и ако не могат да създадат процъфтяващ бизнес или не сменят подовата настилка в домовете си, най-бедните кенийци могат, дори и за определен период от време, да се насладят на истинско облекчение, че са по-малко бедни. В края на краищата в основната си част работата на GiveDirectly е опит да се проверят дали работят най-простите икономически идеи - хората знаят какво им трябва и ако имат пари, могат да го купят. И логичният извод е, че отпускането на пари често може да бъде по-полезно за хората, отколкото да им се дават крави, лекарства, да се изпращат на обучение и др. "Това оставя избора в ръцете на бедните, а не на мен", казва Майкъл Фей, един от съоснователите на GiveDirectly. "Всъщност самият аз смятам, че нямам много добра представа за това, от което се нуждаят бедните", допълва той.