Преди година и половина едно дело от висок обществен интерес показа нагледно каква е силата на съдебните заседатели. Бившият шеф на общинското дружество "Софийски имоти" Тошко Добрев беше признат за виновен, за това, че съзнателно е сключил неизгодна сделка в ущърб на дружеството. Става дума за договор за получаване на 26 коли от "София Франс Ауто", като в замяна са дадени имот от 6 хил. кв м в "Люлин" и два етажа от административна сграда на ул. "Света София" в центъра на столицата.

Това бе втората 4-годишна присъда срещу Добрев в рамките на месец. При прочитането й обаче съдия Иван Коев заяви, че я е подписал с особено мнение, т.е. не е съгласен, че има достатъчно доказателства за вината на Добрев. Така бившият шеф на "Софийски имоти" бе осъден с гласовете на двамата съдебни заседатели - нещо, което самият той определи като абсурдно. Още тогава се заговори, че тази присъда, както и други, постановени само с гласовете на заседателите, ще паднат на втората инстанция. Причината - там решението се взема от трима съдии.

В българската конституция е предвидена



форма на непосредствено гражданско участие в



съдебната власт - при решаване на наказателните дела. И докато в САЩ съдебните заседатели участват в около 3% от наказателните процеси, у нас те участват в повече от 2/3 от наказателните дела пред първоинстанционния съд и винаги са мнозинство в съдебния състав. Освен това гласът на заседателя има същата тежест като този на съдията. Точно затова може да се случи заседателите да оборят гласа на съдията при произнасянето на присъда. Съдебните заседатели участват в разглеждането на наказателни дела за престъпления, за които се предвижда наказание повече от 5 години лишаване от свобода. В тези случаи съдебният състав се състои от един съдия и двама съдебни заседатели. Ако предвиденото наказание в закона е не по-малко от 15 години лишаване от свобода, съдебният състав е от трима съдебни заседатели и двама съдии.

Освен това заседателят може да чете материалите по делото, да се запознава с доказателствата и всичко останало, което се прави от съдиите. Затова задължително се търсят хора с безупречна репутация. Тъй като тази формулировка е прекалено абстрактна, законодателят е посочил, че съдебен заседател не може стане осъждано лице, дори и да е реабилитирано. Заради непрозрачността при номинирането и избора върху заседателите



тегне подозрението за политическа пристрастност



Подборът на кандидатите, които се номинират от общинските съвети, поражда опасения за подбор по политически или други "връзки". Това означава, че са лесни за манипулация.

По повод присъдата на Тошко Добрев съдия Иван Коев от Софийския градски съд коментира: "В конкретния случай заседателите се поддадоха на обществените очаквания за присъда". Според него обаче представителите на гражданите в съдебния процес са полезни. "Имало е множество случаи, когато съм бил благодарен, че имам до себе си мислещи хора с житейски опит. Не в опит да се размие отговорността, просто хората мислят различно", казва той.

Наскоро министърът на правосъдието Зинаида Златанова обяви идеята за нов ред при номинирането на съдебни заседатели. По думите й трябва да се създаде регистър, който да бъде отворен за всеки. Според Златанова така ще се елиминира възможността в съда да се влиза по партийна линия. "Искам народът да влезе в съдебната зала. Наистина. Българският съдебен заседател е с еднакви права със съдията. Това е системата, в която гражданите по закон и по конституция участват равноправно в решенията. Това го няма нито в изпълнителната власт, нито в законодателната власт", каза тя.

"Хората трябва да бъдат образовани и с безупречна репутация. Не знам дали изобщо е възможно това да се случи. И сега няма как да се промъкнат осъждани лица, но може би трябва да се прави някакво допълнително проучване", твърди съдия Коев.

Засега от правосъдното министерство отказват да дадат повече подробности около идеята си. Не е ясно как така



регистърът на заседателите ще бъде отворен за всеки



и какви ограничения ще се поставят. Няма индикации, че освен реда за избор ще се промени и нещо друго в работата им. Още миналата година един от техните съвети - този към специализирания наказателен съд - изпрати на вицепрезидента Маргарита Попова писмо с искане заплащането да бъде увеличено. Според действащите разпоредби заседателите получават по 1/22 на ден от 50% на основната заплата на съдия в съответния съд. Плащат им се само дните, в които са заседавали. Много от тях твърдят, че парите не стигат дори за транспорт до съда. И наистина има такива случаи. "Когато се отложи делото, има такива куриози - получават толкова малко пари, че не могат да си платят и транспорта", казва съдия Коев. Според някои сметки съдебен заседател в районен съд може да направи 40 лв. на ден. На окръжното ниво сумата е малко по-висока.

Извън чисто битовите проблеми обаче остава и въпросът доколко наличието на съдебни заседатели на една инстанция гарантира участието на гражданите в съдебната власт и им дава възможност да я контролират. "Втората и особено касационната инстанция са по-ограничени. Истинското гледане на делото по същество е на първата инстанция", казва зам.-градският прокурор на София Божидар Джамбазов. В този смисъл участието на гражданите в най-интензивната част от съдебния процес е гарантирано.

Към заседателите няма изискване да бъдат юристи. В Бургаския окръжен съд например, който е обявил имената, образованието и професиите на заседателите си,



има готвачи, продавачи, филолози, фелдшери, счетоводители, агрономи



и др. И съдиите, и прокурорите смятат, че тази палитра трябва да се запази.

"Юридическите аргументи, които противостоят, не са им известни и в този смисъл са малко по-уязвими от един съдия", казва съдия Коев. "Те трябва да не са юристи", твърди пък Джамбазов и казва, че най-добрият вариант е този, при който по дела, свързани с икономически престъпления, заседателите са хора, запознати с тази материя - счетоводство, финанси, данъци и т.н. Това води до сближаване на експертното и общественото начало. Според прокурора законодателят е предвидил механизъм, по който един заседател може да бъде отзован, ако се установи, че има политически пристрастия или е в конфликт на интереси с някоя от страните. "Нивото на съдебните заседатели е по-скоро обществен проблем", казва той.





КАК ДА СТАНЕТЕ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

За да станете съдебен заседател, трябва да отговаряте на следните изисквания:

- да сте пълнолетен български гражданин, ненавършил 65 години към датата на кандидатстване

- да се ползвате с добро име и авторитет в обществото

- да не сте бил осъждан на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо дали сте реабилитиран.

Общинските съвети избират комисии, които изготвят предложения за съдебни заседатели. Предложените кандидати предоставят писменото си съгласие и документите, удостоверяващи българското им гражданство, възрастта и педагогическата квалификация, ако притежават такава, както и свидетелство за съдимост, че не са осъждани за умишлено престъпление независимо от реабилитацията. Кандидатите, които вече са били съдебни заседатели, прилагат към изброените документи и мнение на председателя на съответния съд за работата им. Общото събрание на съдиите от апелативния съд избира съдебните заседатели за окръжните съдилища от района на апелативния съд. Общото събрание на съдиите от окръжния съд избира съдебните заседатели за районните съдилища от района на окръжния съд. Избраните полагат клетва пред Общото събрание на съдиите на съответния съд. Мандатът им е пет години.