По всичко личи, че ще го направят отново. Нападението срещу Сирия, планирано в момента от САЩ и съюзниците им, ще бъде деветата пряка западна военна намеса в арабска или мюсюлманска страна за последните 15 г. Задаващите се бомбардировки ще последват атаките срещу Судан, Афганистан, Ирак, Либия и Мали, както и поредица от смъртоносни удари с безпилотни самолети в Йемен, Сомалия и Пакистан.

Двете бивши колониални сили, поделяли си Близкия изток - Великобритания и Франция, нетърпеливо потриват ръце за своя дял от акцията, докато САЩ събират поредната "коалиция на желаещите". И също както в Ирак и Судан (където президентът Клинтън нареди нападение срещу фармацевтичен завод в отговор на бомба на Ал Кайда), разузнаването по отношение на оръжията за масово поразяване отново е в сърцевината на аргументите в полза за западна атака.

И в Ирак, и в Судан, разузнаването - оказа се, грешеше. Но днес отново оръжейни инспектори на ООН се опитват да разследват твърдения за оръжия за масово поразяване, докато САЩ и приятелите им вече са обявили, че тези твърдения са "неоспорими". И отново се канят да заобиколят Съвета за сигурност на ООН. И отново маскират военната операция като хуманитарна, тъй като не успяват да получат подкрепата на собствените си народи.

Поводът за подготовката за нова интервенция - използването на химическо оръжие в предградието на Дамаск Гута - със сигурност е ужасяващ. Съобщено бе за смъртта на стотици, предимно мирни граждани, много повече са пострадалите и страданията им са запечатани на видеозапис, предизвикващ крайно отвращение.

Но досега няма посочени достоверни сведения, които да потвърдят поне какъв химически агент е използван, камо ли пък кой го е използвал. Западните сили и техните съюзници, сред които са и сирийските бунтовници, настояват, че отговорността е на сирийската армия. Правителството в Дамаск и международните му поддръжници Русия и Иран обвиняват бунтовниците.

Режимът, който има големи запаси химически оръжия, без съмнение разполага и с капацитет, и с безпощадност. Но е трудно да видим рационалната му мотивация в случая. През последните месеци силите му започнаха да вземат превес, а и САЩ неведнъж са заявявали, че употребата на химически оръжия ще е "червената линия" за ескалиране на конфликт. По същата причина лагерът на бунтовниците (както и регионалните му спонсори), който се опитва да провокира западна интервенция по модела на Либия и Косово, очевидно има интерес тази червена линия да бъде прекрачена.

Преди 3 месеца Карла дел Понте, член на комисията на ООН по човешките права в Сирия, заяви, че има "силни конкретни подозрения", че бунтовниците са използвали невропаралитичния газ зарин, а след това бе съобщено, че турските сили за сигурност са заловили зарин, изпратен към Сирия от свързания с Ал Кайда Фронт Ал Нусра.

Експертът по неразпространение на оръжията Пол Шулте от Лондонския Кралски колеж е убеден, че отговорността на бунтовниците "не бива да бъде изключвана", дори и ако "балансът на вероятностите" сочи към режима или някой военен командир, действал на своя глава. И в двата случая каквито и доказателства в стил Колин Пауъл да бъдат представени тази седмица, е много вероятно те да не са категорични.

Това обаче няма да спре западните сили да опитат да се възползват от възможността да увеличат участието си в борбата за власт в Сирия. Едно сравнение между реакцията им на убийствата в Гута с убийствата на протестиращи срещу преврата в Египет този месец показва доколко хуманитаризмът наистина е движещата сила в днешно време.

Сирийското варварство, при което броят на жертвите по данни на източници, свързани с опозицията, стигна 322-ма души, но може и да нарасне, бе заклеймено като "морална гадост" от държавния секретар на САЩ Джон Кери. Убийствата в Египет, преобладаващата част от които са на цивилни граждани, стигнаха до 1295 само в рамките на 2 дни. Но Барак Обама заяви, че САЩ "не вземат страна", а преди това Кери бе заявил, че армията "възстановява демокрацията".

Всъщност намеса на Запада и на страните от Персийския залив се очаква още от първите дни на това, което започна като народно въстание срещу автократичния режим, но с течение на времето се превърна в сектантска и регионална война, в която загинаха над 100 000 души, страната се балканизира и над 1 млн. души бяха превърнати в бежанци.

Сега задкулисната подкрепа стана открита военна подкрепа за бунтовническото движение, разделено на над 1000 групи и все повече доминирано от джихадисти, а жертвите и от двете страни нарастват. Докато вниманието тази седмица е насочено към Гута, бунтовниците прочистват етнически десетки хиляди кюрди от североизточната част на Сирия отвъд границата с Ирак.

Досега западният лагер бе подготвен да окървави Сирия, а Обама удържаше натиска да предприеме "трудни и скъпи операции, които всъщност пораждат още повече негодувание", както каза преди седмица. Сега рискът да се дискредитира заради преминаването на червената линия изглежда го кара да подкрепи пряка военна намеса.

Но дори и да се окаже, че режимът е отговорен за Гута, малко вероятно е операцията да им потърси отговорност или да елиминира риска от следващо използване на химически оръжия. По-ефективно би било разширяването на мандата на оръжейните инспектори за обезпечаване на хранилищата за химически оръжия с подкрепа от Съвета за сигурност на ООН, вместо да се дава възможност да морализаторстват правителства, складирали обеднен уран, бял фосфор и Агент Ориндж (диоксинът, използван от САЩ във Виетнамската война - бел.ред.) в региона и другаде по света.

Във всеки случай химическите оръжия далеч не са най-голямата заплаха за сирийския народ. Най-голямата заплаха е самата война, смъртта и разрухата, превзели страната. Ако правителствата на САЩ, Великобритания и Франция имат интерес тя да свърши, вместо да я използват за отслабване на Иран, те щяха да използват влиянието сред бунтовниците и техните спонсори, за да стигнат до примирие и до преговори за политическо решение.

Вместо това обаче те изглеждат решени да ескалират войната, за да спасят репутацията на Обама и да затегнат примката си в региона. Това е опасен хазарт, на който британските депутати трябва да се противопоставят в четвъртък.

Дори и атаките да са ограничени, те със сигурност ще увеличат броя на жертвите и ще ескалират войната. Рискът е, че ще предизвикат ответния удар на Сирия или съюзниците й, включително и срещу Израел, ще въвлекат САЩ още по-дълбоко и конфликтът ще се разпространи. Западът може да използва тази криза или за да сложи край на страданието на Сирия, или за да налее още масло в огъня.