:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,876,730
Активни 110
Страници 16,839
За един ден 1,302,066
ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ

Битката за опазените съкровища

Културно-историческите ценности, спасени от българските войници по време на Първата световна война, ще останат в България
Само малка част, но най-представителната без съмнение, от спасените съкровища на обителите в най-южните и в най-западните покрайнини на българското землище могат да бъдат видени в музеите днес. Преобладаващият брой от тях, предимно ръкописите, са достъпни само за научни изследвания. Сред най-ценните изделия от благородни метали и скъпоценни камъни са (от ляво на дясно): дарохранителница от 1833 г., сребро и позлата от обителта "Св. Наум" до Охрид; мощехранителница на св. Козма от 1805 г., сребро и позлата, от обителта "Св. Богородица Косиница", Драмско; корона на охридските архиепископи, изработена в края на ХVII в. във Венеция, злато, сребро, 403 скъпоценни камъка (8 лейкосапфира, 4 граната, 56 изумруда, 75 зелени берила, 260 бирмански рубина) и разноцветни емайли; дарохранителница от 1626 г., сребро, позлата, емайл, цветни камъни, дело на майстори от Чипровската златарска школа, от обителта Високи Дечани в Метохия; процесиен кръст от 1786 г., сребро, позлата, цветни стъкла, корали и клетъчен емайл, от обителта "Св. Богородица Косиница", Драмско; мощехранителница и реликварий на цариградския патриарх св. Дионисий от 1744 г., сребро, позлата, емайли, от обителта "Св. Богородица Косиница", Драмско; Национален исторически музей-София.
Само безумна досада вече ни обзема при всяко изложение на историческа тема, което мрежата довява откъм Бившата югославска република Македония. Претенциозните тамошни упражнения като нечист полъх ни обветрят всеки път щом тази държава се сблъска с някакви свои си премеждия. Така е и от миналата седмица насам.

Няма никаква промяна на югозапад от нас, БЮРМ се роди и съществува единствено на гребена на вълната на отрицанието и омразата, като една същинска Полша на Балканите. Вечните им неудовлетворености, недоволства и плачове по несбъднатото им историческо минало, непрестанното им мрънкане и жалният им хленч колко са онеправдани, ощетени и ограбени, всичко това със сигурност би ги поставили на първо място в света по несретно житие-битие, горките. Там, от 70 години, в граденото от тях фантасмагорично историческо минало, съшито от парчета българска история предимно, български владетели, държавници, възрожденци и революционери се потребяват най-безсрамно.

Обикновените обитатели на Повардарието обаче възприемат историко-политическите врътки на управляващите ги в Скопие най-често като невежествено представление или поне с примирение и тъжна полуусмивка. Лъжат се тия, които смятат, че в поречието на Вардар живеят само невежествени недосетливци.



* * *



Мине-не мине малко време и в БЮРМ се присетят за някоя нова-стара "несправедливост", дето да ги направи още по-нещастни в очите на света. Миналата седмица за поредния им жален хленч ги подсети атинския "Катимерини", който сам по себе си е достатъчно консервативен, за да може Ставрос Цима, авторът на едно привидно кротко писание озаглавено "Редки православни реликви се завръщат", да изпълни текста си от 15 август по тая тема с "български окупатори", "грабежи", "откраднати реликви" и подобни клишета все в стила на вестниците от времето на хунтата. Точно тия думи лепват като балсам в душата на всеки уважаващ себе си македонстващ, та така и с колумниста на скопския "Дневник" Бранко Гьоргьевски (бивш Георгиевски, а още по-преди, очевидно, Георгиев; Горките обитатели на БЮРМ в един само живот смениха по три табели на вратите на канцелариите си, жив свидетел съм на тоя тъжен процес точно с родовото име "Георгиев".). Все същият автор малко невежествено, но пък колко драматично, ни пита в началото още "къде е мястото на митрата на св. Климент . . . в София или в Охрид".

А, не е хубаво да се почва един текст така, драги Гьоргьевски, трябва да се пише начетено. Короната на охридските архиепископи, простете, няма нищо общо с българския просветител Климент Охридски, ученикът на светите братя Кирил и Методий, понеже животът му е свършил приблизително 8 века преди направата на короната на охридските архиепископи на "цяла България", която е изработена около границата на ХVII-тия и ХVIII-тия век във Венеция от почти 2, 8 кг. злато и сребро и цели 403 скъпоценни камъка, някои от които с превъзходно качество. И най-много 13-14 охридски патриарси в продължение на не повече от 6-7 десетилетия, до 1767 г., нарядко са слагали на главите си черните шапчици от дебело копринено кадифе за да не им убива широката и тежка корона, достойна за патриаршеското минало на Охридската архиепископия. Точно това минало всъщност е свързано неразривно не само с последните български патриарси преди падането на Първото българско царство под византийска власт, но и с българското население на областта Македония.

Много питания предизвиква и изложението на Ставрос Цима в "Катимерини". Нека сме наясно, въпросните* 10 ръкописа, открити в Принстън, които, както авторът твърди, са от драмската обител "Св. Богородица Косиница" категорично нямат нищо общо с българското владеене на тези земи през първата половина на ХХ в. В Научния архив на Българската академия на науките са съхранени документите, с които ковчежникът на академията приема донесените в София културни ценности - църковна утвар, ръкописи, църковен текстил, икони, за да не пострадат те при активните военни действия.

През 1916-1017 г. академията командирова Владимир Сис за да направи нужното и да съхрани културните богатства в земите, заети от българската войска по време на Първата световна война. Това е същият този чех, за когото наскоро стана дума тук покрай неговото смразяващо кръвта описание на злощастията на българските военопленици на о. Трикери в Залива на Воло през втората половина на 1913 г.

Сис съвестно изпълнява задачата си и доставя в Народния музей в София, за да бъдат опазени там, далеч от бойните действия, първоначално 16 сандъка с османски ръкописи, а на 3 август 1917 г. още 63 сандъка и 15 вързопа с разнообразни материали. Всички ценности са описани с изключително старание и добросъвестност и са заведени в отделен Фонд П (сиреч "поверителен") в Народния музей. По-късно фондът е разделен между няколко институции, част от него през 1988 г. пристигна в Националния исторически музей в София.

Така че, драги Цима, в голяма заблуда сте тук, 10-те ръкописа от Х в., по американски данни, със сигурност нямат нищо общо с българската войска, ако имаха нещо общо с нея сега щяха да са или в НИМ или в Центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев" в София, стабилизирани, консервирани и реставрирани, а не в някакъв Принстън на другия край на света. Запазените документи в Научния архив на БАН, със своята добросъвестност и точност, са доказателството, че подмятането за продажба на запад от българи на културни ценности от обителите "Св. Иван Предтеча" до Сяр и от "Св. Богородица Косиница" в Драмско, са пълна авторова измислица, при това явно недоброжелателна. Българската войска никога не се занимавала с мародерства, уредниците на Народния музей - още по-малко. Така, че търсете, моля, износителите на ранносредновековните ръкописи другаде, с България те нямат нищо общо.



* * *



Пак се налага да се върнем на единия от текстовете в скопския "Дневник". Там сигурно са сметнали за много силно уведомлението, че България води "двулична политика" към балканските си съседи - една, яростна, към Македония и друга "слугинска", към Гърция. Външната политика на България със сигурност има много трески за дялане и това не може да е иначе след цялата пасмина от случайни граждани, която се извървя през министерския кабинет в сградата на Цариградско шосе в София. Тук обаче никакво значение няма кой седи в кабинетите в тая сграда, никой в България не може с управляващите в Скопие никакъв смислен разговор по никакъв въпрос да проведе, както впрочем с тамошните журналисти, както и с научните среди в музеите и висшите училища. И не може да се проведе никакъв разговор защото чудовищен страх е сковал всички тия хора да не изкривят антибългарската политика, водена от отговорните фактори в Скопие. Мога сам да напълня целия днешен брой на в. "Сега" с примери от последните 30 години. Повтарям - никакъв разговор на никаква тема, всичко, което си говорим в неформален разговор се променя на следващия ден.

Не така стоят нещата с гръцката академична общност, особено в атинските университети, и донякъде в тамошните музеи. Твърдя, че много от великогръцките тези в близката и в по-далечната история, са на път да бъдат преодолени, поне в академичната общност, което е от огромно значение.

Та, драги Гьоргьевски, отношението се определя от възможностите за общуване, с вечните лъжи и интриги на вашите управници, сигурен съм, няма да стигнете далеч. Точно заради нечестната политика на вашите управници, на които слугувате вие, политиката на България към БЮРМ може само да се втвърдява. Да не би пък точно това да целите?!



* * *



Та думата ни е защо всъщност значително количество културни ценности, част от които са сред върховите постижения на средновековното балканско изкуство, са днес в България . . .

Ето защо: Пренасянето в София на тези ценности е за да бъдат опазени от разрушителната сила на военните действия. Добросъвестно заведени в особен фонд, тези ценности чакаха почти осем десетилетия за да бъдат показани. В същото време за тях се полагаха изключителни грижи и днес те са в най-доброто си възможно състояние.

Защо не са върнати става ясно от втория абзац на чл. 126 в Ньойския договор - "Всички разногласия между гореупоменатите сили [Гърция, Румъния и Сърбо-Хърватско-Словенската държава] и България, що се отнася до притежаването от тях на каквото и да е, трябва да бъде отнесено до арбитър, назначен от Междусъюзническата контролна комисия [която контролира действията на България по спазването на договора], и неговото решение би било окончателно". Това е, понеже Междусъюзническата контролна комисия отдавна не действа, няма кой да назначи арбитър при евентуален спор между Гърция и България, и между БЮРМ и България по кой да е спорен въпрос. Следователно всичко ще си остане такова, каквото е сега.

Битката за опазените съкровища обаче ще продължи, сигурен съм, но тя е с предизвестен край.

________________

* Всички обсъждани тук текстове са достъпни из мрежата.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=0001301&issueid=3600§ionid=5

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010120900040001301

26
14646
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
26
 Видими 
28 Август 2013 20:02
Котка -
-----------------------
Сайтът на Генек
28 Август 2013 20:37
Гепи, Петрински
Дълга е редицата от фалшификаторите на българската история: гърци, руснаци, германци, сърби, австрийци, "македонци", ее край немат.
Ноо, Бог вижда!
28 Август 2013 21:05
"Точно тия думи лепват като балсам в душата на всеки уважаващ себе си македонстващ, та така и с колумниста на скопския "Дневник" Бранко Гьоргьевски"... "Македонстващ" антички сърбокомфантаст????? Петрински?!?!? Поне Вие следва да сте точен в терминологията - "македонист" е точното определение. "Македонстващ" е всеки, който поддържа историческата истина за македонските българи и е върл противник на фентъзи басните за национална различност на "етничките мАкедонци"
28 Август 2013 21:41
БЮРМ се роди и съществува единствено на гребена на вълната на отрицанието и омразата,
като една същинска Полша на Балканите.

28 Август 2013 21:57
мрежата довява откъм Бившата югославска република Македония
Петрински!
Трябва да се използват САМО научно обосновани имена.
Иначе, както казва Конфуций,
всичко се обърква...
БЮРМ и македонствуващ са абсолютно точни научно обосновани определения.
Бюрманец, обаче, може да значи и македонствуващ и албанец и турчин и грък - жител на БЮРМ.
Нема как да означава българин, щото българите са забранени от сърбокуманизите през 1944...
28 Август 2013 22:03
БЮРМ се роди и съществува единствено на гребена на вълната на отрицанието и омразата, като една същинска Полша на Балканите.
Добро сравнение.
*
Иначе за Македония - там наистина в нашите взаимоотношения трябва да има точка първа и единствена реставрацията и опазването на българските военни гробища в БЮРМ. Докато този въпрос не бъде окончателно решен да няма други въпроси. Нито свързани с ЕС, нито каквото и да било. Защото е срамота вече 100 години по-късно всичките наши военни гробища да не са в подобаващ вид, заради спънки от наследниците на тези, за чиято свобода българските войници платиха най-високата цена.
28 Август 2013 22:25
реставрацията и опазването на българските военни гробища в БЮРМ.


Както и в Сърбия и Гърция.
29 Август 2013 05:28
"Няма никаква промяна на югозапад от нас, БЮРМ се роди и съществува единствено на гребена на вълната на отрицанието и омразата, като една същинска Полша на Балканите. Вечните им неудовлетворености, недоволства и плачове по несбъднатото им историческо минало, непрестанното им мрънкане и жалният им хленч колко са онеправдани, ощетени и ограбени, всичко това със сигурност би ги поставили на първо място в света по несретно житие-битие, горките."

И малце по-надоле:

"Българската войска никога не се занимавала с мародерства, уредниците на Народния музей - още по-малко. Така, че търсете, моля, износителите на ранносредновековните ръкописи другаде, с България те нямат нищо общо."

Петрински,



29 Август 2013 06:10
А ако требе да сме по-сериозни :
Тъжно е да се види как политиците и "историците" в тези толкоз много близки в много отношения народи на две съседни държави хвърлят всичките си усилия не за укрепване на взаимоотношенията,а най-паче ... за поддържането на огъня на омразата.
И ако има нещо,което не мога да разбера,то това е:
Ако македонците не са македонци,а българи,защо се отнасяме към тях със злорадство и насмешка, а не се опитаме да ги убедим в тяхната принадлежност към българската нация?
И не...немам изпредвид убеждаване като това,приложено на назе - "потомците на насилствено ислямизирани българи",хукнали в единен строй да се връщат към корено си,а нещо от рода на " со кротце,со благо"...
Да,да...знам - ще ви се и малце кютек.
Льошото е,че нито ще има полза от това,нито пък имаме силици.
Толкоз ли е трудно да организираме културни прояви у нас с участието на македонски групи и състави?
Толкоз ли е трудно наши културни дейци / не,немам изпредвид Божо Вампира/,фолклорни групи и самодейни състави да организират изяви в БЮРМ?
Толкоз ли е трудно да разберем,че всички сме еднакви въпреки различията си?
Толкоз ли е трудно,таваришч Петрински?


29 Август 2013 08:12
Bay Hasan29 Август 2013 06:10 Бай Хасане , да си ми жив и здрав
29 Август 2013 08:39
Иван Петрински
29 Август 2013 08:39
генек 28 Август 2013 20:02
29 Август 2013 09:48
БЮРМ се роди и съществува единствено на гребена на вълната на отрицанието и омразата, като една същинска Полша на Балканите.

Автора е добре да прецизира за коя Полша говори. Защото, Полша на Ян Собиески е пример за себеотрицание и рицарски дълг. Ако не бяха полските товарищи* от крилатата хусария, Леополд (не котарака) можеше да завърши живота си не като император на Свещената Римска Империя, а като гювендия на Кара Мустафа. Същата тази Свещена Римска Империя, която участва в разделянето на Полша само няколко десетилетия по-късно, сигурно от благодарност.
Та Полша на Болеслав Храбри или Ян Собиески е едно, а Полша на близнаците Качински - съвсем друго. Та, автора нека прецизира, преди да сравнява поляци с бюрманци. А пък, поляците и на пиене носят повече....
* - да дорогие товарищи, оттам идва думата в руският език.
29 Август 2013 10:01
Да статията е едно меко казано, узаконяване на плячкосването по време на война. По-силния на момента, има правото да се разпорежда със съкровищата, както намери за добре, само и само защото е по-силен. Да пълно узаконяване на плячката, независимо от мотивите.
Да, и като чета мненията ви тук, виждам, че ръкопляскате на тази теза, много жалко!
29 Август 2013 10:16
Данайците не могат да имат никакви претенции към българското културно-историческо наследство на Балканите и най-паче в Тракия и Македонията. Туй, че Великите сили са решили през 1918г. да им дадат тези земи изобщо не означава, че това което е създадено от нашите деди там е гръцко.
29 Август 2013 10:22
Да ви кажа истината, очаквах да се обади пръв Тракощуропрофесора. Но тука имаме к.........н случай, колкото и да му обясняваш, той си знае неговото.
Може би някой археолог или историк, би му обяснил разликата.
29 Август 2013 10:35
Те учените отдавна са я установили истината, ето тук:

http://www.otizvora.com/2013/01/5255/

Ама на данайците ич не им отърва и само си правят вятър на устата.
29 Август 2013 10:42
Окраднатото, винаги си остава откраднато, както и да го кръщаваш.
29 Август 2013 11:07
Извинете, но днес Петрински съвсем се е олял. Присмял се хърбел на поляците и на "бюрманците". И на нещастния Георгиевски дето му сменили 3 пъти името...
Излиза, че сме воювали и проливали кръвта си през "първата половина на 20-ти век" за да може историчери като Петрински да стискат попската корона с рубините и да викат "Няма да я дадем!"
***
И една приятелска бележка: "заливът Воло" не съществува", има Волоски залив и град Волос.
29 Август 2013 11:36
Петрински
29 Август 2013 13:20
Вечните им неудовлетворености, недоволства и плачове по несбъднатото им историческо минало, непрестанното им мрънкане и жалният им хленч колко са онеправдани, ощетени и ограбени

Та за кой народ се отнасяше това? А какво е правила или не правила българската войска при окупацията няма нужда да ми обяснява някой си книжен плъх от прашасалия си кабинет. Доскоро бяха живи дядовците ни, дето са участвали пряко и са ни разправяли това - онова, не съвсем героично и лицеприятно.
29 Август 2013 14:23
...Не така стоят нещата с гръцката академична общност, особено в атинските университети, и донякъде в тамошните музеи. Твърдя, че много от великогръцките тези в близката и в по-далечната история, са на път да бъдат преодолени, поне в академичната общност, което е от огромно значение...

Ахъм. Нека гръцката академична общност каже какъв е произхода на Критската и Микенската цивилизации, унищожени след изригването на вулкана Санторини. Щото елините като се появили по тези места чак през 1500г.пр.Хр., са се чудили и маели как е било възможно да се строи с такива огромни каменни блокове.

29 Август 2013 19:59
Щурчо, ама и Микенската цивилизация ли била унищожена от вулкана Санторини ? .
29 Август 2013 20:39
Ляхите сериозно го отнесоха
29 Август 2013 20:47
Не само Микенската. И много по-старата - Варненската.
Щото след изригването на вулкана, огромната приливна вълна е разрушила и Босфорската стена и е нахлула в сладководното езеро, известно още като Сарматско море. Което след това българите нарекли Черно, понеже е погълнало огромна част от техните древни селища.
Даниле, ти да не си некой от гръцката академична общност, ъм?
29 Август 2013 21:09
"Кехлибарената стая"................................
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД