Спас Панчев е роден на 8 февруари 1950 г. в с. Илия, Кюстендилско. Завършва Висшия химикотехнологичен институт. Бил е директор на "Техноимпортекспорт" - София, и търговски представител на предприятието в Ирак. От 2005 г. е председател на ЗС "Ал. Стамболийски", коалиционен партньор на БСП. По време на тройната коалиция беше зам.-министър на отбраната. Втори мандат е депутат от "Коалиция за България". Филателист и масон. Заедно с колегата си Захари Георгиев от БСП пише законопроект за търговските вериги у нас, който вече предизвика широк отзвук заради идеите за затваряне на хипермаркетите през почивните дни и преместването им в покрайнините на градовете.
--------------------------
- Г-н Панчев, защо е необходимо да се пише нов закон за търговските вериги?
- В България през последните години влязоха много търговски вериги, което е много добре, защото дава възможност на българския потребител на едно място да напазарува всичко, което му е необходимо за вкъщи. Магазините работят до късно, включително и в почивните дни. Това, от една страна, е много добре. От друга - има неравнопоставеност между българските и чуждите производители, чиито стоки се предлагат във веригите. Предлага се предимно вносна продукция и само малък процент са местно производство. За съжаление в отношенията български производител-доставчик-търговска верига не всичко е достатъчно коректно по нашите разбирания.
- Какво имате предвид?
- Когато един български доставчик желае да влезе в търговската верига със своя продукция, има 95 допълнителни плащания, които трябва да направи - за бонуси, такси, санкции - процент, който производителят трябва да плаща на търговската верига през цялата година безотказно. И това са разходи само и единствено за сметка на доставчика, в които търговската верига не участва. Към тези суми веригата добавя и своята печалба и продукцията на нашите производители, макар да е много добра като качества и евтина, става неконкурентоспособна или сравнима с цените на западните вносители. Ние искаме да изравним възможностите на българските доставчици с чуждестранните. Да има регламент какво и защо трябва да плаща българският производител. Да има възможност българският производител, като подпише договор, да получи парите си съгласно регламента в ЕС в 30-дневен срок. В някои от търговските вериги парите, които има да получава българският доставчик-производител, обикновено се бавят два-три, дори четири месеца. А има една търговска верига, която вече има утвърдена практика да не плаща на доставчиците и да се съдят. Искаме тези неща да се регламентират със закон, за да не се злоупотребява с монополно положение, защото в случая става въпрос за монополно положение. Неслучайно ЕК през 2011 г. препоръча на комисията по конкуренция да обърне специално внимание на пазарната мощ на търговските вериги. Това е въпрос, който и ние искаме да регламентираме, и затова тръгнахме с колегата Захари Георгиев да работим по един проект за промяна на закона за конкуренцията, за да дадем възможност за равен достъп и да направим така, че да изолираме прекупвачите и доставчиците, а да дадем пряк достъп на производителите до големите търговски вериги.
- Последно да уточним - промени в закона за конкуренцията ли ще пишете или изцяло нов закон за търговските вериги?
- Според мен по-работещата и лесна за реализация идея е да се промени законът за конкуренцията. Макар че в повечето европейски страни вече се работи по специално законодателство, за да може тези отношения да са прозрачни, ясни и коректни.
- Какво показва опитът в други европейски страни? Кои са най-фрапиращите нелоялни практики на търговските вериги?
- Държави, сходни на България, в т. ч. и Румъния, успяха в последните години да си извоюват процент от стоките в търговските вериги, заделен за местни производители. Това е една много важна мярка. Истината е, че в последните години българските производители свиха производството си, защото няма къде да го реализират при тази огромна конкуренция на вносни стоки във веригите. Това е и една от причините за окаяното състояние на малкия и средния бизнес в България.
- Обсъждате ли със закон да се въведе определен процент, запазена квота за български стоки?
- Иска ни се да го има. Работим по тази идея. Защото това ще отвори хоризонт за развитие на българското производство. Не е тайна, че търговските вериги държат около 30% от пазара, а това е всъщност мястото, където се реализира българското производство. Нормално е да се даде възможност за равен достъп на българските производители до хипермаркетите, защото много фирми напоследък фалираха тъкмо заради липсата на реален пазар.
- Но ако бъде въведена специална квота за български стоки, това вече не е равен достъп, а вид протекционизъм, гарантирано изкупуване?
- Ако това гарантирано изкупуване е само 15%, макар и да изглежда като протекционизъм, то не нарушава равния достъп.
- Какъв процент за български стоки обсъждате?
- Ние бихме се радвали, ако поне 15-20% от продуктите в хипермаркетите са български. Предстои широка обществена дискусия по този въпрос с участието на търговските вериги, на потребителите и на българските производители. Ние по никакъв начин няма да се върнем назад към социализма, каквито реакции срещнах в интернет. Ние не искаме да връщаме назад времето, а да се ползваме от прогресивното в Европа и света, но не и за сметка на българския производител и доставчик.
- Тук веднага ще ви възразят, че налагането на квота за български производители ще ни навлече наказателни процедури от ЕС. Как други европейски страни са се преборили с тази заплаха?
- Ами в Румъния това се оказа работещо и не им е създало никакви проблеми с ЕК. Ние няма да пишем строго български закон, а ще черпим опит от европейската практика. Всичко ще бъде съобразено с регламентите на ЕК.
- Известно ли ви е дали и в други европейски страни да са налагани подобни специални изисквания към търговските вериги?
- Само в 18 държави в ЕС търговските вериги работят без прекъсване през седмицата, докато в останалите има някакъв регламент. Понеже много се разшумя около затварянето на хипермаркетите в почивните дни.
- Реалистична ли ви се струва идеята хипермаркетите да се изнесат от центъра в покрайнините?
- Това няма как да стане вече. Нито пък ще им забраняваме да работят в събота и неделя, както плашат някои, че сме щели да ги охраняваме с шмайзери. Ние нямаме намерение нито да закриваме търговски вериги, които са коректни към законодателството, нито да ги местим от там, където са.
- А ще предвидите ли някакви ограничения за местоположението на хипермаркетите оттук нататък?
- Това зависи от общините, от местата, където се изграждат търговските центрове, и е приоритет на кметовете на общини. От тях ще зависи къде ще предоставят терени и дали ще мислят за българските търговци и производители, или ще изпълняват други ангажименти, които им носят друг тип облага от отношенията с търговските вериги. В България вече са изградени 200 магазина на търговски вериги. И ние сега не можем да им кажем - досега можеше, отсега нататък не може.
- Дотук разбрахме какво няма да правите - няма да затваряте хипермаркетите през уикенда и няма да местите обектите им в покрайнините на градовете. А какво ще правите?
- Искаме да има пряк достъп на производителите до търговските вериги, да се регламентират отношенията между производители и вериги за това кой каква част поема от рекламата, брака, промоциите и т.н., искаме част от тези разходи да се поемат от търговските вериги. Искаме цената на продуктите да е справедлива, а не да се завишава изкуствено за сметка на българските потребители.
- И как смятате да наложите лимит на надценките?
- Това са търговски отношения, в които ние не можем да се месим, но искаме да има прозрачност и правила. Като взимат едни пари търговските вериги, трябва да е ясно за какво и дали действат по правилата. Ще настояваме също така контролът върху стоките от държавните органи да е еднакъв както към българските производители, така и към вносната продукция. Защото сме свидетели през последните години, че стоки, внесени от чужбина, не отговарят нито по качество, нито по съдържание на това, което е записано на етикета. Има случаи, когато идва контролният орган, спира някоя вносна стока от европейска държава, която не съответства на изискванията, и веднага идва някой от посолството да защитава тази стока и да настоява тя да бъде пусната във веригата. Контролът трябва да бъде действен, еднакъв и задължителен както за нашите, така и за чуждите стоки.
- Можете ли да посочите конкретен пример?
- Знам много такива примери, но няма сега да ги коментирам. Аз разбирам, че е нормално представителите в съответните посолства да защитават своята стока и своите фирми, но аз пък защитавам интереса на българския потребител. И искам да му гарантирам, че това, което яде, отговаря на изискванията и не уврежда здравето му.
|
|