Пред ВСС имаше и такива моменти - граждани хвърляха домати по входа му след избора на новия главен прокурор. |
---------------------
Първото сериозно изпитание пред ВСС беше изборът на главен прокурор. Вместо да утвърди авторитета на новосформирания орган, това събитие даде ясен знак, че кадровиците лесно яхват конюнктурната вълна и имат уклон да се подчиняват на изпълнителната власт.
Изборът беше на 20 декември 2012 г. Шефът на окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, прехвален и от вътрешния министър по това време Цветан Цветанов, и от премиера Бойко Борисов, бе спряган за главен прокурор месеци преди процедурата да бъде открита. А ВСС прие правила за избора, които му дадоха преднина пред другите кандидати. Първо, в разрез с дългогодишната традиция, изслушването и гласуването за претендентите стана не по азбучен ред, а по реда на постъпването на номинациите им. Минути след като приеха това правило, седем от членовете на съвета издигнаха кандидатурата на пловдивския съдия. Втората ключова новост в правилата бе въведеното
електронно гласуване вместо вот с бюлетини
А електронната система на ВСС не позволява едновременно гласуване за няколко кандидати. Така членовете на съвета гласуваха първо и единствено за Цацаров. Той събра 18 гласа "за" при нужен минимум от 17. Останалите двама претенденти - Галина Тонева и Борислав Сарафов дори не разбраха дали и каква подкрепа имат от съвета. Те обаче не атакуваха избора на Цацаров пред Върховния административен съд, а приеха предложението му да станат зам. главни прокурори. По-късно Цацаров намери начин да свали Тонева от поста, като й откри прегрешения със случайното разпределението на делата. Сарафов обаче стана един от най-верните хора в екипа му.
Главният прокурор бързо се превърна в ключов играч във ВСС. Около него има стабилно лоби и достатъчна подкрепа за прокарване на решения. Правилата, приети за Цацаров, вече се прилагат при избора на всички административни ръководители в системата. След година ще бъдат ползвани и при друг важен избор в системата - за председател на Върховния касационен съд.
След като Цацаров освободи шефското място в окръжния съд в Пловдив,
кадровата рулетка в региона се завъртя интересно
и доста показателно. Шефът на районния съд Веселин Хаджиев оглави окръжния съд със завидно мнозинство от 19 гласа. Признанието на Цацаров, направено по време на изслушването му за главен прокурор, че Хаджиев му е давал за четене делото за клевета, заведено от бившия шеф на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова срещу тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, не попречи на кариерното издигане на Хаджиев. За шеф в районния съд веднага започна да се спряга заместничката му Екатерина Роглекова, която оправда Цветанов. Тя обаче не се кандидатира за поста. В гилдията се заговори, че всъщност апетитите й са за председателското място на районния съд в Асеновград.
След избора на Цацаров, който беше критикуван от неправителствените организации, ВСС се зае да изпълнява годишната си програма. В първите й точки съветът заложи амбициозна цел - методология за отчитане и определяне на натовареността и справяне с неравномерно натоварените звена в съдебната система. До октомври трябва да е готова норма на натовареност на магистрата според различните видове дела, преди това групирани в категории и оценени по своята тежест. За да направи това, специалната комисия от съвета, водена от Калин Калпакчиев, разчита и на самите съдии и прокурори. Те трябва да попълнят анкетни карти за различните видове дела, от които да стане ясно колко време отнема гледането и решаването им.
Този, на пръв поглед вътрешен за системата, проблем засяга качеството на работата й, а оттам и всеки гражданин или фирма, който чака бързо, предвидимо и добро правосъдие. От години се знае, че
има свръхнатоварени съдилища и прокуратури,
както и такива, които са на другия полюс. Заплатите в системата обаче са еднакви, еднакви са и очакванията на страните. Ако съветът наистина успее да изработи норма за натовареността, това ще е огромен пробив, с който донякъде ще се легитимира пред магистратите като смислено работещ орган. След това обаче идва не по-малко трудна задача - ако нормата за наказателни дела например се окаже по 10 месечно на съдия, какво ще се случи с 11-ото, което постъпи в съда през този период. Така рано или късно ще се стигне до прекрояване на съдебната карта, закриване на т.нар. бутикови съдилища и пренасочване на магистрати от тях към претоварените.
Колкото до друго слабо място в системата - случайното разпределение на делата, съветът не е така деен. Проверки и на негова комисия, и на прокуратурата доказаха, че програмата за случайно разпределение Law choice, която ползват почти всички съдилища и прокуратури, може лесно да бъде манипулирана. По-страшното е, че това може да бъде направено така, че да не остава следа. Разпределението на делата на случаен принцип би трябвало да е ефективен превантивен механизъм срещу корупционните практики в системата и да гарантира безпристрастно правосъдие. То е в пряка връзка и с равномерната натовареност на магистратите. Вместо да признае проблема и да се заеме с решаването му, ВСС предпочете да е част от него. Проверката за случайното разпределение на делата във ВАС стана повод за скандал между кадровиците, в който шефът на съда Георги Колев успя да се наложи и да спре ревизията.
Командироването е друга болна тема,
тъй като от години се ползва основно за фаворизиране на магистрати. Беше почти сигурно, че ако магистратът Х бъде командирован в желан от него по-висш съд или прокуратура, той има огромно предимство, когато за това звено на съдебната власт се обяви конкурс за постоянно заемане на щат. Командироването може да е опасен инструмент и защото командированият се оказва в зависимост от шефа си и ако не е "послушен", може лесно да бъде върнат на старото си място. От друга страна, толкова дълго време не бяха обявявани конкурси, че командироването се оказа единственият начин за попълване на дупки, особено в най-натоварените съдилища и прокуратури. Според годишната програма до края на 2012 г. трябваше да има правила за командироването. Те бяха приети през юни. Вече има и регистри на командированите съдии и прокурори, които са публични на сайта на съвета. Според данните в тях има 151 командировани съдии и 93 командировани обвинители.
Предизвикателство пред съвета е и най-сетне да утвърди предвидима и справедлива дисциплинарна практика. Досега нито един състав не успя да го направи. Във връзка с това показателен е случаят със зам.-шефа на Софийския градски съд Петя Крънчева - един от съдиите, които системно закъсняват за делата си. "Сега" преди време писа как Крънчева антидатира дела, за да прикрива, че ги бави. Това стана ясно и от решение на Върховния касационен съд. Проверка на Инспектората към ВСС показа, че тя е забавила мотивите по 9 дела с около година. Въпреки всичко ВСС трудно започна дисциплинарно производство срещу нея, тъй като първоначално не се събраха нужните 5 подписа от членове на съвета. На всичко отгоре шефката на Софийския градски съд и семейна приятелка на бившия МВР шеф Цветан Цветанов Владимира Янева последователно е издала 4 заповеди, с които е намалила постъпващите при Крънчева дела с 50%. Заповедите са били в сила от края на юли 2011 г. до края на март 2012 г. Впоследствие е издала още една заповед, с която е намалила постъпването на дела от системата за случайно разпределение до 25%. Въпреки че е била сравнително по-малко натоварена от колегите си, Крънчева пак е бавила дела.
Още с идването си новият състав на ВСС обяви, че
ще промени начина, по който магистратите се атестират
и растат в кариерата. Начело на тази комисия в съвета застана Милка Итова и в дневния ред заваляха атестации, забавени от стария ВСС. Освен това Итова се хвърли да обяснява колко добре ще промени системата. Изведнъж обаче се оказа, че тя много иска да има администрация, която да обслужва само нейната комисия. Затова, във време, когато всички говорят за съкращаване на администрацията, ВСС гласува допълнително 6 щатни бройки, които да обслужват комисията на Итова. Дали това ще подобри работата й, предстои да се разбере.
КАРЕ
ДОБРА НОВИНА
След като години наред старият състав на ВСС не обявяваше конкурси за кариерно израстване, новите кадровици свършиха поне това. Досега всичко се решаваше единствено чрез командироване на магистрати, зависещо само от волята на съответния административен ръководител - прокурор или съдия. Което пък правеше редовия магистрат зависим от началника му. Заради обявените конкурси главният прокурор забрани командироването в държавното обвинение, като остави тази възможност само за спецпрокуратурата, където има недостиг на кадри.
Провал още при първите тестове за независимост
Макар че дойде с големи обещания да брани независимостта на съда и прокуратурата, да не се поддава на натиск и да се опита да подобри публичния образ на цялата система, ВСС се провали още при първите тестове дали е искрен в намеренията си. Съветът вече си изработи тактика как да реагира в кризисни моменти - с явно нежелание се самосезира, а след това протака решението си, докато всички забравят за какво точно става дума.
Един от големите минуси за съдебните кадровици бе, че всички мълчаха гузно при огромния скандал, когато за конституционен съдия бе предложена бившият зам.-председател на ВАС Венета Марковска. Тогава срещу нея постъпи сигнал, който парламентът първоначално пренебрегна. В крайна сметка след бламиране на клетвата й от президента Росен Плевнелиев Марковска не успя да положи клетва, а прокуратурата оповести дело, свързано с неин близък, което било пречка за избора й. До днес това дело не е напреднало ни най-малко.
Тогава
ВСС реагира мълчаливо и безропотно
Той първо гласува без възражения оставката й, за да може тя да отиде в Конституционния съд. Единственият, който се обяви против, бе Калин Калпакчиев. По това време етичната комисия на съвета вече се бе самосезирала по случая с Марковска, но нямаше дисциплинарно производство. Съветът бе на мнение, че няма право да спира кариерното развитие на свой колега.
След като разследването, засягащо Марковска, беше оповестено и съдийката трябваше да бъде пенсионирана по спешност, ВСС набързо взе решение, по силата на което колежката му получи около 100 хил. лв. обезщетение. Съдебните кадровици изобщо не дадоха да се продума за проверка на нейните дела и начина й на работа. За сравнение, няколко месеца по-късно ВСС не прие молбата за напускане на бившия градски прокурор Николай Кокинов с аргумента, че срещу него тече дисциплинарка. Явно с тези производства се процедира според конюнктурата.
Не по-различно бе поведението на ВСС и по отношение на разразилия се съвсем скоро след това скандал с прокурор Галя Гугушева, също кандидат за КС. Срещу нея имаше сигнал за странни прехвърляния на фирми, офшорки и заеми в семейството й, които нямаха логично обяснение. "След продължителни дебати се прие решение, че към момента липсват безусловни доказателства за дисциплинарни нарушения от нейна страна", реши етичната комисия. НАП и комисията за конфликт на интереси също не откриха нередности.
В момента ВСС е
арена на третия скандал от началото на мандата си,
който може би ще се окаже най-големият и с най-трайни последствия. Той започна, след като на медиите бяха изпратени стенограми от подслушани разговори между членовете на ВСС Камен Ситнилски, Румен Боев, апелативния прокурор на Бургас Емил Христов и окръжния на Хасково Иван Ванчев. От тях стана ясно, че Христов и Ванчев са лобирали сред колегите си да гласуват Ситнилски и Боев да влязат във ВСС.
До ден-днешен истинската причина за това контролирано изпускане на СРС-та не е ясна, едва ли някой ще има смелостта да я назове. В магистратските среди обаче не спира да се носи слухът, че в основата е предстоящият избор на градски прокурор на София, който вече бе отложен веднъж преди съдебната ваканция. Каквато и да е истината, противниците на Ситнилски са доста добре организирани. Освен СРС-тата срещу него започна и масирана медийна кампания от изданията около депутата от ДПС Делян Пеевски. Така за известен период от време не минаваше ден, без Ситнилски по някакъв повод да бъде наричан Октопода на съдебната власт. Освен това преди всяко заседание на съвета "активни граждани" протестираха с искане за оставката му, въпреки че не го разпознаха, когато мина между тях.
В основата си този скандал няма абсолютно нищо общо с прозрачността на избора на членове на ВСС, лобитата в съвета просто си разчистват сметките. Самият Ситнилски вече заяви, че ако неговият избор се счита за незаконен, трябва
да се провери как са избрани и останалите членове
на ВСС. Подобно нещо едва ли би се случило. Развръзката по този случай предстои през новия съдебен сезон - съветът вече започна дисциплинарно производство, а в този случай наказанието може да се само едно - уволнение.
Съвсем скоро лъсна скандалът със свалените от сайта на съвета декларации за конфликт на интереси на повечето магистрати с решение на съвета от 25 април. Кадровиците намериха аргументи в становище на Комисията за защита на личните данни, според което личната информация трябва да се скрие. Така на сайта на съвета се оказаха едва около 200 от над 4500 декларации. От съвета твърдят, че повечето магистрати са дали съгласие, но обработването на декларациите отнема време и затова регистърът може да бъде попълнен чак към края на годината. Впрочем повечето декларации бяха неизползваеми, тъй като в тях имената на магистратите и роднините им бяха скрити зад инициали. И вместо да коригира тази порочна практика, съветът я влоши. Затова три неправителствени организации атакуваха пред ВАС решението му.
Един от големите минуси за съдебните кадровици бе, че всички мълчаха гузно при огромния скандал, когато за конституционен съдия бе предложена бившият зам.-председател на ВАС Венета Марковска. Тогава срещу нея постъпи сигнал, който парламентът първоначално пренебрегна. В крайна сметка след бламиране на клетвата й от президента Росен Плевнелиев Марковска не успя да положи клетва, а прокуратурата оповести дело, свързано с неин близък, което било пречка за избора й. До днес това дело не е напреднало ни най-малко.
Тогава
ВСС реагира мълчаливо и безропотно
Той първо гласува без възражения оставката й, за да може тя да отиде в Конституционния съд. Единственият, който се обяви против, бе Калин Калпакчиев. По това време етичната комисия на съвета вече се бе самосезирала по случая с Марковска, но нямаше дисциплинарно производство. Съветът бе на мнение, че няма право да спира кариерното развитие на свой колега.
След като разследването, засягащо Марковска, беше оповестено и съдийката трябваше да бъде пенсионирана по спешност, ВСС набързо взе решение, по силата на което колежката му получи около 100 хил. лв. обезщетение. Съдебните кадровици изобщо не дадоха да се продума за проверка на нейните дела и начина й на работа. За сравнение, няколко месеца по-късно ВСС не прие молбата за напускане на бившия градски прокурор Николай Кокинов с аргумента, че срещу него тече дисциплинарка. Явно с тези производства се процедира според конюнктурата.
Не по-различно бе поведението на ВСС и по отношение на разразилия се съвсем скоро след това скандал с прокурор Галя Гугушева, също кандидат за КС. Срещу нея имаше сигнал за странни прехвърляния на фирми, офшорки и заеми в семейството й, които нямаха логично обяснение. "След продължителни дебати се прие решение, че към момента липсват безусловни доказателства за дисциплинарни нарушения от нейна страна", реши етичната комисия. НАП и комисията за конфликт на интереси също не откриха нередности.
В момента ВСС е
арена на третия скандал от началото на мандата си,
който може би ще се окаже най-големият и с най-трайни последствия. Той започна, след като на медиите бяха изпратени стенограми от подслушани разговори между членовете на ВСС Камен Ситнилски, Румен Боев, апелативния прокурор на Бургас Емил Христов и окръжния на Хасково Иван Ванчев. От тях стана ясно, че Христов и Ванчев са лобирали сред колегите си да гласуват Ситнилски и Боев да влязат във ВСС.
До ден-днешен истинската причина за това контролирано изпускане на СРС-та не е ясна, едва ли някой ще има смелостта да я назове. В магистратските среди обаче не спира да се носи слухът, че в основата е предстоящият избор на градски прокурор на София, който вече бе отложен веднъж преди съдебната ваканция. Каквато и да е истината, противниците на Ситнилски са доста добре организирани. Освен СРС-тата срещу него започна и масирана медийна кампания от изданията около депутата от ДПС Делян Пеевски. Така за известен период от време не минаваше ден, без Ситнилски по някакъв повод да бъде наричан Октопода на съдебната власт. Освен това преди всяко заседание на съвета "активни граждани" протестираха с искане за оставката му, въпреки че не го разпознаха, когато мина между тях.
В основата си този скандал няма абсолютно нищо общо с прозрачността на избора на членове на ВСС, лобитата в съвета просто си разчистват сметките. Самият Ситнилски вече заяви, че ако неговият избор се счита за незаконен, трябва
да се провери как са избрани и останалите членове
на ВСС. Подобно нещо едва ли би се случило. Развръзката по този случай предстои през новия съдебен сезон - съветът вече започна дисциплинарно производство, а в този случай наказанието може да се само едно - уволнение.
Съвсем скоро лъсна скандалът със свалените от сайта на съвета декларации за конфликт на интереси на повечето магистрати с решение на съвета от 25 април. Кадровиците намериха аргументи в становище на Комисията за защита на личните данни, според което личната информация трябва да се скрие. Така на сайта на съвета се оказаха едва около 200 от над 4500 декларации. От съвета твърдят, че повечето магистрати са дали съгласие, но обработването на декларациите отнема време и затова регистърът може да бъде попълнен чак към края на годината. Впрочем повечето декларации бяха неизползваеми, тъй като в тях имената на магистратите и роднините им бяха скрити зад инициали. И вместо да коригира тази порочна практика, съветът я влоши. Затова три неправителствени организации атакуваха пред ВАС решението му.