Сегашният Висш съдебен съвет (ВСС) беше избран по нова процедура - тя беше сочена от тогавашните управляващи от ГЕРБ за изключително прозрачна и публична. Съюзът на съдиите я критикуваше като заобикаляща прекия избор, който всеки съдия, прокурор и следовател може сам да упражни, вместо да се излъчват делегати и да се формират лобита. ВСС беше избран преди година и започна работа на 3 октомври 2012 г. като наследник на един състав, изгубил доверието на обществото заради многобройните скандали, в които се замеси. Изработена беше програма, която трябваше да навакса всички проблеми, завещани от предишния състав. Равносметката на свършеното след една година е, че големите надежди не бяха оправдани и много от обещанията останаха неизпълнени. Няколко големи скандала "отровиха кацата с меда".

---------------------

Първото сериозно изпитание пред ВСС беше изборът на главен прокурор. Вместо да утвърди авторитета на новосформирания орган, това събитие даде ясен знак, че кадровиците лесно яхват конюнктурната вълна и имат уклон да се подчиняват на изпълнителната власт.

Изборът беше на 20 декември 2012 г. Шефът на окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, прехвален и от вътрешния министър по това време Цветан Цветанов, и от премиера Бойко Борисов, бе спряган за главен прокурор месеци преди процедурата да бъде открита. А ВСС прие правила за избора, които му дадоха преднина пред другите кандидати. Първо, в разрез с дългогодишната традиция, изслушването и гласуването за претендентите стана не по азбучен ред, а по реда на постъпването на номинациите им. Минути след като приеха това правило, седем от членовете на съвета издигнаха кандидатурата на пловдивския съдия. Втората ключова новост в правилата бе въведеното



електронно гласуване вместо вот с бюлетини



А електронната система на ВСС не позволява едновременно гласуване за няколко кандидати. Така членовете на съвета гласуваха първо и единствено за Цацаров. Той събра 18 гласа "за" при нужен минимум от 17. Останалите двама претенденти - Галина Тонева и Борислав Сарафов дори не разбраха дали и каква подкрепа имат от съвета. Те обаче не атакуваха избора на Цацаров пред Върховния административен съд, а приеха предложението му да станат зам. главни прокурори. По-късно Цацаров намери начин да свали Тонева от поста, като й откри прегрешения със случайното разпределението на делата. Сарафов обаче стана един от най-верните хора в екипа му.

Главният прокурор бързо се превърна в ключов играч във ВСС. Около него има стабилно лоби и достатъчна подкрепа за прокарване на решения. Правилата, приети за Цацаров, вече се прилагат при избора на всички административни ръководители в системата. След година ще бъдат ползвани и при друг важен избор в системата - за председател на Върховния касационен съд.

След като Цацаров освободи шефското място в окръжния съд в Пловдив,



кадровата рулетка в региона се завъртя интересно



и доста показателно. Шефът на районния съд Веселин Хаджиев оглави окръжния съд със завидно мнозинство от 19 гласа. Признанието на Цацаров, направено по време на изслушването му за главен прокурор, че Хаджиев му е давал за четене делото за клевета, заведено от бившия шеф на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова срещу тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, не попречи на кариерното издигане на Хаджиев. За шеф в районния съд веднага започна да се спряга заместничката му Екатерина Роглекова, която оправда Цветанов. Тя обаче не се кандидатира за поста. В гилдията се заговори, че всъщност апетитите й са за председателското място на районния съд в Асеновград.

След избора на Цацаров, който беше критикуван от неправителствените организации, ВСС се зае да изпълнява годишната си програма. В първите й точки съветът заложи амбициозна цел - методология за отчитане и определяне на натовареността и справяне с неравномерно натоварените звена в съдебната система. До октомври трябва да е готова норма на натовареност на магистрата според различните видове дела, преди това групирани в категории и оценени по своята тежест. За да направи това, специалната комисия от съвета, водена от Калин Калпакчиев, разчита и на самите съдии и прокурори. Те трябва да попълнят анкетни карти за различните видове дела, от които да стане ясно колко време отнема гледането и решаването им.

Този, на пръв поглед вътрешен за системата, проблем засяга качеството на работата й, а оттам и всеки гражданин или фирма, който чака бързо, предвидимо и добро правосъдие. От години се знае, че



има свръхнатоварени съдилища и прокуратури,



както и такива, които са на другия полюс. Заплатите в системата обаче са еднакви, еднакви са и очакванията на страните. Ако съветът наистина успее да изработи норма за натовареността, това ще е огромен пробив, с който донякъде ще се легитимира пред магистратите като смислено работещ орган. След това обаче идва не по-малко трудна задача - ако нормата за наказателни дела например се окаже по 10 месечно на съдия, какво ще се случи с 11-ото, което постъпи в съда през този период. Така рано или късно ще се стигне до прекрояване на съдебната карта, закриване на т.нар. бутикови съдилища и пренасочване на магистрати от тях към претоварените.

Колкото до друго слабо място в системата - случайното разпределение на делата, съветът не е така деен. Проверки и на негова комисия, и на прокуратурата доказаха, че програмата за случайно разпределение Law choice, която ползват почти всички съдилища и прокуратури, може лесно да бъде манипулирана. По-страшното е, че това може да бъде направено така, че да не остава следа. Разпределението на делата на случаен принцип би трябвало да е ефективен превантивен механизъм срещу корупционните практики в системата и да гарантира безпристрастно правосъдие. То е в пряка връзка и с равномерната натовареност на магистратите. Вместо да признае проблема и да се заеме с решаването му, ВСС предпочете да е част от него. Проверката за случайното разпределение на делата във ВАС стана повод за скандал между кадровиците, в който шефът на съда Георги Колев успя да се наложи и да спре ревизията.



Командироването е друга болна тема,



тъй като от години се ползва основно за фаворизиране на магистрати. Беше почти сигурно, че ако магистратът Х бъде командирован в желан от него по-висш съд или прокуратура, той има огромно предимство, когато за това звено на съдебната власт се обяви конкурс за постоянно заемане на щат. Командироването може да е опасен инструмент и защото командированият се оказва в зависимост от шефа си и ако не е "послушен", може лесно да бъде върнат на старото си място. От друга страна, толкова дълго време не бяха обявявани конкурси, че командироването се оказа единственият начин за попълване на дупки, особено в най-натоварените съдилища и прокуратури. Според годишната програма до края на 2012 г. трябваше да има правила за командироването. Те бяха приети през юни. Вече има и регистри на командированите съдии и прокурори, които са публични на сайта на съвета. Според данните в тях има 151 командировани съдии и 93 командировани обвинители.

Предизвикателство пред съвета е и най-сетне да утвърди предвидима и справедлива дисциплинарна практика. Досега нито един състав не успя да го направи. Във връзка с това показателен е случаят със зам.-шефа на Софийския градски съд Петя Крънчева - един от съдиите, които системно закъсняват за делата си. "Сега" преди време писа как Крънчева антидатира дела, за да прикрива, че ги бави. Това стана ясно и от решение на Върховния касационен съд. Проверка на Инспектората към ВСС показа, че тя е забавила мотивите по 9 дела с около година. Въпреки всичко ВСС трудно започна дисциплинарно производство срещу нея, тъй като първоначално не се събраха нужните 5 подписа от членове на съвета. На всичко отгоре шефката на Софийския градски съд и семейна приятелка на бившия МВР шеф Цветан Цветанов Владимира Янева последователно е издала 4 заповеди, с които е намалила постъпващите при Крънчева дела с 50%. Заповедите са били в сила от края на юли 2011 г. до края на март 2012 г. Впоследствие е издала още една заповед, с която е намалила постъпването на дела от системата за случайно разпределение до 25%. Въпреки че е била сравнително по-малко натоварена от колегите си, Крънчева пак е бавила дела.

Още с идването си новият състав на ВСС обяви, че



ще промени начина, по който магистратите се атестират



и растат в кариерата. Начело на тази комисия в съвета застана Милка Итова и в дневния ред заваляха атестации, забавени от стария ВСС. Освен това Итова се хвърли да обяснява колко добре ще промени системата. Изведнъж обаче се оказа, че тя много иска да има администрация, която да обслужва само нейната комисия. Затова, във време, когато всички говорят за съкращаване на администрацията, ВСС гласува допълнително 6 щатни бройки, които да обслужват комисията на Итова. Дали това ще подобри работата й, предстои да се разбере.



КАРЕ

ДОБРА НОВИНА

След като години наред старият състав на ВСС не обявяваше конкурси за кариерно израстване, новите кадровици свършиха поне това. Досега всичко се решаваше единствено чрез командироване на магистрати, зависещо само от волята на съответния административен ръководител - прокурор или съдия. Което пък правеше редовия магистрат зависим от началника му. Заради обявените конкурси главният прокурор забрани командироването в държавното обвинение, като остави тази възможност само за спецпрокуратурата, където има недостиг на кадри.