След като бетонира правителството с кворумни хитрини и неутрализира ГЕРБ като опозиция, новата тройна коалиция си намери нов враг - президента Росен Плевнелиев. Агресията срещу държавния глава се очертава като трайна спойка между трите несъвместими партии на власт - БСП, ДПС и "Атака". Въпросът за врага винаги е бил ключов в българската политика, в която омразата е основна движеща сила. Омразата стяга партийните редици, омразата печели избори, омразата замества правенето на политика.



Тройната коалиция си намери враг



и в този смисъл успя да реши наполовина проблема с управленската си немощ. Оттук нататък целият патос на партийните говорители ще бъде насочен срещу фигурата на президента като едва ли не основен виновник за всички беди на хората. След като новата тройна коалиция си обезпечи властта и намери съюзници в съдебната власт, единствена пречка пред всевластието й се оказа президентът, избран от ГЕРБ. Атаките срещу Плевнелиев започнаха още с промените в Закона за ДАНС, които лишиха държавния глава от правомощието да има последната дума при назначаването на шефа на спецагенцията. След президентското вето върху актуализацията на бюджета обаче канонадата се ожесточи. Преди дни шефът на вътрешната комисия в парламента Атанас Мерджанов се изпусна, че управляващите обмислят да отнемат правомощията на президента да назначава шефовете на Националната служба за охрана (НСО) и Националната разузнавателна служба (НРС) заради поведението му през последните месеци. Един вид - като



наказателна акция за непослушание



Не обединявал нацията, вземал страна в протестите, и то явно неправилната страна. Три месеца след събитията БСП и ДПС изведнъж се присетиха за онова емоционално изявление на Плевнелиев в деня след назначението на Делян Пеевски, в което той сне доверието си от правителството. И със задна дата решиха, че е непростимо. Нещо повече - повод за импийчмънт едва ли не. Заговориха за предсрочни президентски избори, свикаха протестиращи под прозорците на "Дондуков" 2, които всеки ден разиграват нескопосни скечове в опит да иронизират държавния глава.

На помощ им се притекоха васални социолози, които в прав текст заявиха, че президентът е една куха фигура, че въобще не олицетворява единството на нацията и нищо чудно първите избори, които ни предстоят, да са президентски. За нуждите на компроматната война бе активиран и бившият президент Желю Желев.

Плевнелиев бе нарочен за кръстник на новото дясно обединение, което се опитва да яхне протестите. Режисирано към него полетяха въпроси за първия милион и офшорките. Журналисти с доказана гъвкавост на убежденията си подеха атаката в медиите. Хората на ДПС не пропускат повод да се упражнят в остроумие и сарказъм по адрес на държавния глава.



Всичко това щеше да е забавно, ако не беше опасно



Макар и президентът да не е на висотата на поста си, той понастоящем се явява единствена пречка пред безпределната власт на една съмнителна управленска коалиция, подозирана с право в безочие и склонност към злоупотреби. Дестабилизирането на президентската институция проправя пътя към безконтролно самоуправство на зорлем взелите властта БСП, ДПС и "Атака", след като третата власт - съдебната, вече се постави в услуга на управляващите със серия действия - като се почне от предизборната логистична подкрепа с аферата "Костинброд", та се стигне до тефтерчето на Филип Златанов.

Изказвания от типа "ще накажем президента, понеже не слуша" само потвърждават опасенията и издават тайните помисли на властващите партийни върхушки.

И "кухата" фигура на Росен Плевнелиев тук изобщо не е важна.



Важно и страшно е, че се руши разделението на властите,



възпиращият ефект на независимите институции, задействат се инстинктите на ДС да държи всичко под контрол, да не допуска инакомислието или в краен случай - да го наказва. Да орязваш правомощията на държавния глава само защото не те харесва, е мутренски подход, безпрецедентно посегателство. А публичното признание на истинските мотиви за подобно действие издава безгранична наглост и чувство за безнаказаност. И бездруго след сблъсъците между протестиращи и полиция преди месец из въздуха все по-натрапчиво се носи миризмата на кожен каиш и кубинки. А това не вещае нищо добро.

На този фон става все по-разбираемо упорството на управляващите да сдадат властта, да хвърлят оставка. Ако осъществят коварното си намерение да ударят по президента, вече нищо не може да ги спре. БСП, ДПС и "Атака" отдавна показаха, че не признават протеста и не смятат да се съобразяват с исканията му, серията от скандални назначения, последвали гафа "Пеевски", говорят за патологична невменяемост. Ако бъде неутрализирана институционалната съпротива на президента, улицата остава единствена преграда пред безчинствата на една добре смазана олигархична машина, която прозира зад сегашната власт. Съмнително е дали ще успее, след стройната кампания по дискредитиране на протестите.

Войната на партиите срещу президента е опасна игра с огъня. Огън, който може да изпепели последните демократични устои на и бездруго разнебитеното ни общество.