"Добрите цигани могат да останат. Но повечето от тях са мързеливци, престъпници или дори терористи. Те трябва да изчезнат". Това не е цитат от реч на баш защитника на българщината Волен Сидеров. Думите са на активист на чешката Работническа партия за социална справедливост - най-силната крайнодясна формация в Чехия и един от подстрекателите на антиромските демонстрации, които в последно време тресат централноевропейската държава. Не че някой щеше да сбърка, ако припишеше на Сидеров подобни слова - самият той е казал достатъчно за циганите, за да е ясно, че възгледите му по въпроса не са по-различни.

От около десетина години вече подобни приказки могат да се чуят публично във всяка бивша соцдържава със значително ромско малцинство - Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Румъния, България. Антиромската вълна съвпадна с появата и мощната политическа експанзия на популисткия национализъм в Източна Европа и веднага се превърна в един от основните елементи на идеологическата му платформа. Обяснението е просто. Колкото и да се пънат разните патриотари срещу "корумпираните политически елити" и "глобалния капитал", борбата срещу тях очевидно не им е по силите. Политическата корупция е адски тежък противник, а веднъж озовеш ли се и ти на копанката, както стана с нашата "Атака", откриваш, че може би статуквото не е чак толкова лошо, ако си откъм правилната страна. Глобализацията пък е твърде далечно и неясно явление за повечето хора, за да служи за враг, с който ежедневно да занимаваш обществеността. Нужен беше някой слаб, близък, с ясно очертан отрицателен образ. Някой, от когото обикновените хора се плашат и когото мразят. Огледаха се популистите и откриха ромите.



И удариха джакпота



Предразсъдъците срещу ромите в Европа са от векове и са толкова неизкореними, колкото е и антисемитизмът. А днес са по-силни от всякога. След краха на комунизма ромските общности пострадаха най-силно от безработицата, бедността и безпътицата, превърнали се в постоянни спътници на прехода в Източна Европа. Циганските гета станаха инкубатори на престъпност и в очите на останалите хора изглеждаха като ракови образувания, израсли върху собствените им и без това едва кретащи общности. Циганин се превърна в нарицателно за социален паразит, който взима от обществото, без да дава нищо в замяна, и за оскотял престъпник, който краде, изнасилва и убива под безразличния поглед на държавата и либералните политици. Някой трябва да направи нещо, казваха си хората. И желаещи веднага се намериха.

За националпопулистите призивите за постъпателна интеграция са празни приказки, които НПО-та и ромски лидери използват за прикритие, докато протягат хищни лапи към заделените за целта европари. Затова са за по-крути мерки - от пълна изолация на гетата, както постъпиха в словашкия град Кошице през 2010 г., ограждайки собствените си роми със стена, до изселването им в неизвестна посока. Ясно си е казал думата по този въпрос и нашият Волен Сидеров, който през 2011 г. призова "да се вземат в ръце така наречените цигани, да си изучат децата, да работят, да си изпълняват задълженията към държавата, преди да си искат правата". "Ако не - Индия е посоката, от която са тръгнали преди 3000 години", отсече тогава водачът на атакистите. Оригинален принос по темата имат пишман воеводите от ВМРО, които смятат, че решаването на "циганския въпрос" (какво подобие с нацисткото "окончателно решение на "еврейския въпрос") трябва да мине през въдворяването на ромите в някаква нова форма на Строителни войски. И двете националистически групировки настояват за доброволни отряди срещу ромската престъпност, в която виждат "геноцид" над обикновения българин и "заплаха за националната сигурност". Боян Расате от БНС се опита да създаде униформена "национална гвардия" по подобие на милицията на крайнодясната унгарска партия "Йобик". За късмет експериментът му не трая дълго.

Въпреки че реториката на популистите



най-често се оказва празна пропаганда за пред замаяния избирател,



системното им антициганско говорене дава страховити резултати. Според публикувано през юни т.г. изследване на "Отворено общество" повече от половината българи не желаят да имат цигани за съседи. Същият резултат фигурира и в предишни изследвания. Засилващата се нетолерантност е само половината беда. По данни на Европол България е една от двете страни в Европа, където през 2012 г. е извършен акт на крайнодесен тероризъм - бомбата пред офиса на партия "Евророма" в Сандански през юли, която уби един човек. Да не забравяме и масовите вълнения като случилото се в Катуница през септември 2011 г. Тогава бунтът в селото срещу криминално проявеното лице Кирил Рашков, известен като Цар Киро, докара до прединфарктно състояние цяла България.

Точно в тези случаи се прояви същината на проблема с ромите в България. Докато в другите бивши соцдържави той е предимно социален, у нас той е и криминален, и политически. И Кирил Рашков, и лидерът на "евроромите" Цветелин Кънчев-Дон Цеци са осъждани бивши политици, но със силно влияние в собствените си общности и поради това полезни ятаци на големите играчи в българската политика. И в замяна на сътрудничеството си получават възможност да безчинстват. Как самите цигани да не реагират бясно на свой ред, след като и без това са докарани до отчаяние от постигналата ги безизходица? Ето този експлозивен коктейл от политика, криминалитет и мизерия поемаме на все по-големи глътки през последните години. Някой ден ще се наложи да го изпием на един дъх.