"Кауза" е чужда дума и в речника, който притежавам, е обяснена така: 1. Дело, обща работа. 2. Причина.

Второто значение е буквален превод на латинското causa.

Освен с произхода си, "кауза" е чужда в нашия живот и поради рядкото си, почти никога правилно и честно присъствие в него. Липсата на кауза (дело, обща работа) е един от фабричните дефекти на всяко сдружаване, на всякакво начинание в политиката и в публичния живот. Каузата в онзи смисъл, в който (вече извън речника) я разбираме като посвещаване, отдаване, обричане, не е разпространена в съвременното българско общество. Тя предполага вярност, доблест и отстояване, предполага усилия и дори жертви - непопулярна екзотика в сегашната действителност. Други идеали движат днешните политически лица, други са моторите на тяхното издигане и просперитет.

"Кауза" е ключова дума в бъдещето на всеки народ. Делото, общата работа свързват усилията на неговите дейци, само там могат да израснат неговите водачи и само там усилията му (общи!) ще дадат изстрадан плод. Каузата е еманация на неговите ценности и сама по себе си висша, съдбоносна негова ценност. Неподатливостта към разумно общо дело е фатална за цели поколения. Липсата на дарба и интуиция за постигане на сговор и сплотяване за такова дело може да се превърне в проклятие за цели нации.



Такава кауза липсва на днешния политически "елит"



Лични осъзнати каузи липсват и на повечето от неговите представители. Каузата, като "причина" за политическа дейност, не е присъща на преобладаващ процент от изявяващите се в политиката лица. (Обяснявам си го, че те имат друга "причина" за това.) Сега, в треската за бързо преразпределяне на властта, то се прояви отново - жегващо, драстично. В "букета" от претенденти да осребрят недоволството на множеството лидеруват персони с богато многопартийно минало, развявали различни пряпорци и дрънкали на различни гусли. Ако са имали каузи (партийни), то те са ги сменяли неведнъж. Изоставяли са едни, прегръщали са други. Повечето вече са се проваляли във властта, но изглежда им се е усладило да се провалят, щом са готови да повторят. Цинизмът, който подобни салтоморталета пораждат, е тяхната действителна кауза (причина). Колкото и да е странно, той е и главната причина за един възможен успех на подобни екипи. Това може би обяснява защо протестите на жълтите павета вече извикват меланхолия не само у онези, които нервират, но и у онези, които им симпатизират. И при победа, и при фиаско те ще имат един и същи край - поривът към истински ценности в националния живот ще има за резултат управници, които са сменяли ценностите си няколко пъти и са готови да опитат още. А повикът за нов морал ще бъде само повод да се мълчи за истинския, "стария", единствения (и все по-неудобен) морал в политиката и живота.



Каузите не са непременно победоносни,



те също и не триумфират само от това, че са каузи. Велика кауза са имали нашите възрожденци - тя е победила. Велика е била и каузата на героите от обединителните войни - завършила с покруса. Но всяка от тях е била пропита от възторг и катарзис, от вдъхновение и саможертви. Всяка от тях е стъпало от израстването на нацията, от което не можем да се откажем. Каква е каузата ни днес: провъзгласена, не, намекната дори? Имат ли такава върховете на държавата, имаме ли я и ние - да я следваме, докато се боричкаме с кризата и съдбата си? Вече трети месец тя напира на гърлото на множеството, но то не може да я напипа и да я изрече. Негово ли дело ще бъде накрая тя, или други хора ще бъдат посочени да го направят? Днес-утре ли ще стане това, или тя ще трябва да зрее още десетилетия? И ние с вас ще бъдем ли тук - това е въпросът!

Разбира се, всеки, който осъзнава своето място, както и това, че не е нито първи, нито последен в потеклото си, не може да живее без лична кауза. На това се крепи и светът - дори нашият. Разбирането за дълг, за доблест, за принос движи честния човек. И всеки се е на нещо посветил, отдал, обрекъл. Това е част от съкровението на човешкия живот. На въпроса: "За кого работиш ти?" адвокатът Пери Мейсън гордо обяснява: "Работя за една сляпа жена, чийто образ е издълбан в камъка на съдебната палата. Тя има теглилка в едната си ръка и меч в другата. Наричат я Правосъдие и за нея работя аз". Такъв образ пред себе си имат немалко съвременници - нещо, издълбано в камък, за което другите може и да не подозират, но което те никога не изгубват от погледа си. Хората с кауза се отличават от останалите. И се отличават изгодно. Поне в романите...

Но трябва да ми повярвате: сборът от хиляди, от милиони лични каузи не можа да замести общата, от която се нуждае всяко общество, всяко време. Тя е неговата причина да се развива, да бъде честно и справедливо. Горчиво е, когато това е просто чужда дума...