|
| Мукаддес Налбант е завършила философия в Софийския университет през 1979 г. От 2011 г. е докторант към катедра "История на философията" във Философския факултет. Има 22-годишен опит като учител и преподавател по философия в средни училища (Момчилград и Кърджали) и в Учителския институт "Л. Каравелов" - Кърджали. През 2001 г. става директор на Дирекция "Координация и контрол на средното образование" в Министерство на образованието, а през 2005 г. е назначена за заместник - министър. При правителството на ГЕРБ се връща начело на дирекцията, където работи до 2010 г. Освободена е от тогавашния министър Сергей Игнатов. |
- В различните общини условията са различни. Ако досега сме разчитали най-вече на общините, сега искаме като държавна политика да дадем приоритет на обхвата в детските градини и на условията, които се осигуряват, най-вече във възрастта между 5 и 7 г. Тъй като много проблеми, които се появяват в училищна възраст, са свързани с подготовката на детето за училището, ние искаме да наблегнем на детските градини и в момента обсъждаме мерки, чрез които не с административна принуда, а със стимули да мотивираме семействата да пускат децата си в подготвителните групи.
- Какви ще бъдат тези мерки?
- В момента сме в процес на обсъждане в различен формат и със синдикатите, и с представители на други министерства. Във всички случаи искаме чрез стимули да направим така, че семействата да пращат децата си в детските градини. Тези мерки ще бъдат насочени към семействата с финансови затруднения.
- Тоест стимулите ще са финансови?
- Да, но не бих могла да кажа как и в какви размери. Това е по-правилната формула. Например някои общини са премахнали таксите за детските градини. Резултатите от мерките в такива общини са просто изненадващи. Така че имаме различни идеи, които да огледаме и да намерим най-подходящата форма. Това трябва да бъде национален приоритет, защото ще предотврати по-нататъшни проблеми с отпадането на учениците в училищна възраст, с успеваемостта им, а това е здравословно за нашето общество. Ние казваме, че възрастта от 5 до 7 години е достатъчна за задължителна предучилищна подготовка и обучение. Свалянето на възрастта може да предизвика сериозни проблеми. В големите градове местата и без това не достигат, а в отдалечени райони, където няма детска градина, детето трябва да пътува всеки ден.
- Наскоро МЗ пусна проект на здравна наредба за седмичното разпределение на часовете, която противоречи на закона за степента на образование и общообразователния минимум. Според закона в I и II клас се допускат до 22 часа седмично, а в проекта на наредба - от I до IV клас до 5 часа дневно.
- Наредбата иска да каже, че не бива да се натоварват децата и че не се допускат повече от 5 часа дневно, т.е. могат да бъдат и по-малко, така че седмично да се получат 22. Традиционно, когато се защитават списъците с броя на паралелките, седмичното разписание и т.н., наредбата на МЗ винаги се е спазвала - всяко училище трябва да мине през комисия на здравната регионална инспекция.
- Има и друго несъответствие. Според закона свободноизбираемата подготовка не е задължителна, но практиката в много училища е да принуждават родителите да попълват декларации, че децата им ще посещават СИП по даден предмет, за да се запълни хорариумът на учителите. Така децата се натоварват повече.
- Аз също имам наблюдения, че на някои места с цел да се запази норматив за даден учител - отделни са случаите, не е масова практика - директорите са пред дилема. Може да се случи, но искам да обърна внимание на правата на родителите - има текст, който гласи, че обучението по СИП се осъществява по желание на родителите и при наличието на учител. Правото на родителите е да изискват контрол на този процес и ние имаме механизми на контрол. При най-голямата система в България - образователната, разбира се, че когато са живи хора, могат да се допуснат нарушения и нередности, но затова пък гражданите - в случая родителите и семействата, трябва да си търсят правата. От моя опит в министерството много често съм се сблъсквала с този проблем и той в голяма степен се отнася и за обучението по майчин език. Например всяка година учителите по майчин език бяха назначавани на 1 септември и освобождавани на 15 юни, защото не може да се разкрива постоянно работно място. Тези учители бяха под непрекъснат стрес, че могат да не бъдат назначени, ако изборът бъде насочен към други учебни предмети. Този въпрос беше решен с въвеждането на делегираните бюджети.
- Понеже вие отворихте темата за майчиния език, не мога да не ви попитам - ще предложите ли включването на майчиния език в задължителната подготовка?
- Досегашното място на майчиния език е правилното място - в задължително избираемата и свободно избираемата подготовка. Това е категоричното ни мнение. Друг е въпросът, че точно такива проблеми, които споменахте при избирането на предмета по места, могат да повлияят по формирането на хорариумите на учителите. Може би и един друг въпрос трябва да намери ясен текстови израз, а именно - че учебен предмет се изучава при наличие на учебници и учебни помагала. Всеки учебен предмет трябва да се изучава под контрола и грижата на държавата. Лично аз смятам, че този регламент трябва докрай да се спазва. Задължително е учениците да изучават учебен предмет по учебник и помагало, което има оценка на министерството. Не може свободни движещи се книжни тела да бъдат в употреба в класните стаи.
- С подготовката за първия учебен ден родителите отново започват да се бунтуват срещу тежките раници, с които трябва да ходят децата им.
- Това е проблем не само на семействата, но и на държавата и за едно дете не само образованието, но и здравето - преди всичко здравето, е важно. Оценявам всяка една инициатива и усилие в тази посока. Може би трябва да се спомене информационната кампания "На училище без тежест" и за втория комплект учебници, които могат да се ползват от децата. Такива са 1346 училища в момента, в които се ползват втори комплект учебници, но това не е достатъчно. Нека не забравяме, че сме в XXI век и колкото и да не се отказваме от книжката - знаете онази дилема за книжката или мишката, ще трябва да съчетаваме учебниците с някакви електронни варианти. В тази посока имаме какво да дадем на училищата по отношение на училищните библиотеки.
- Но например големите училища няма къде да съхраняват втория комплект учебници...
- Това вече е една друга тема за пълняемост на паралелки, брой паралелки в училища, случая с Варна - с основното училище и математическата гимназия е много показателен. Не може неограничено материалната база да се използва до степен, до която вече да няма нормален учебен процес, камо ли да остават помещения за съхраняване на тези комплекти.
- Вие знаете, че всеки ученик е ходеща банкнота...
- Това, което ни обединява като екип, е общото ни виждане за делегираните бюджети. Докато във формулата на делегираните бюджети не включим като компонент със сериозно присъствие резултати от обучението, количественият признак - броят на учениците, ще бъде основният фактор, който ще определя издръжката, заплатите на училището и ще измества основната цел на образованието. В същото време имаме желание да оптимизираме сериозно броя на децата в паралелка. Това, което през последните години се допусна - с над 10% над бройката по желание на директора, това не бива да продължава. И ако питате мен, по-големият проблем е, че не може 35 ученици да водят ефективен учебен процес в една класна стая. Трябва да има силно ограничение и недопускане над максималната норма ученици.
- Как ще реализирате всички тези намерения? Каква е нагласата на сегашното управление по отношение на финансиране на образованието?
- Нашата амбиция е в краткосрочен план процентът от БВП да надмине 4 на сто, а до края на мандата амбицията ни е да стигне 5%. Второ, усилията ни са обединени много сериозно около това да спечелим доверието за самостоятелна оперативна програма. Това е приоритет в момента и това също би говорило за една политика, при която образованието е национален приоритет, ако има самостоятелна програма. По отношение на парите - ще бъдем много твърди и настоятелни, социалните партньори също поставят сериозно това искане. Това са ни намеренията по отношение на бюджета и парите.
