Българи, осъдени в чужбина на затвор и огромни глоби, се спасяват от плащането им при трансфера на присъдите им на родна земя. Глоба от 224 млн. евро се превръща в 300 000 лв. при адаптирането на присъда към нашето законодателство. Това се вижда от електронното деловодство на Софийския градски съд (СГС), който единствен гледа делата за трансфер на осъдени българи в чужбина и осъдени тук чужденци.

Огромната сума от 224 млн. евро всъщност са две глоби от по 112 млн. евро, определени от съда в Испания на С. Д. М., родом от Елхово, за контрабанда на 2112.433 кг кокаин на стойност 55 704 346.03 евро. Освен глобата бившият сервитьор, работил в Слънчев бряг, е осъден и на 9 години и половина затвор. Испанските съдии приемат, че случаят е особено тежък, а кокаинът е в особено голямо количество. След като мъжът иска да изтърпи наказанието си тук, СГС потвърждава размера на ефективната присъда, но намалява в пъти глобата. 300 000 лв. всъщност е максималната глоба според българския Наказателен кодекс за престъплението, за което е осъден С. Д. М.

Делото срещу бившия сервитьор е цитирано от председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев, който иска висшите наказателни съдии да излязат с тълкувателно решение за глобите от чужбина. Въпросите, на които трябва да отговори пленумът на наказателните съдии, са дали осъдените в чужбина българи трябва да плащат глобите, определени им извън страната, и в какъв размер - наложения от чуждестранния съд или максималния, предвиден по българския НК. Заседанието по тълкувателното дело е насрочено за края на септември. Тълкувателното решение има сила на закон. Груев иска тълкуванието, след като се е оказало, че съдиите от СГС четат закона различно. Едни приемат, че осъдените в чужбина трябва да платят в пълен размер глобата си, а други я адаптират към глобите по нашето законодателство. Това увеличава риска от злоупотреби и корупция.

В искането на Груев се цитира и друг интересен пример за българин, осъден в Испания за трафик на наркотици през 2008 г. Там той получава 3 години и 3 месеца затвор и две глоби от по 6 млн. евро. При трансфера му тук СГС приема за изпълнение и лишаването от свобода, и двете глоби. Но втората инстанция изменя глобата на 100 000 лв.

Има обаче и съдии, които приемат глобата за изпълнение, като я адаптират от чуждата валута в левове, без да се мотивират по какъв курс я смятат. Така например съдът преизчислява в 120 евро глобата от 7320 денара на застраховател от Стара Загора, осъден в Щип, Македония, на 2 години и половина затвор за фалшиви кредитни карти. В определението е записано, че сметките са за курс 61 денара за едно евро, но не става ясно нито откъде е този курс, нито към коя дата важи.

С. Д. М. попада при съдия, който приспособява глобите към максималния размер по българския закон. Аналогичен е и казусът с мъж от Сливен, осъден в Брюксел на 40 месеца затвор и глоба от 19 250 евро за трафик на хора и склоняване към проституция. В България ще лежи също толкова, но трябва да плати 15 000 лв. глоба. Това е максимумът, предвиден тук за това престъпление.

Противоречива практика при трансферите има и със зачитането на работните дни на осъдените, става ясно от искането за тълкуване на Лазар Груев. Трудът зад решетките е важен за лишените от свобода, тъй като два изработени дни в затвора се броят за три излежани. Повечето градски съдии зачитат труда на задържаните преди прехвърлянето им от чуждите затвори. Други обаче приемат, че отработените дни няма как да бъдат зачетени.