(продължение от миналия четвъртък)



Рано или късно престъпленията на правителствата на САЩ след Втората световна война със сигурност ще бъдат подробно описани в документацията на едно представително международно съдилище. Пак там превратът в Чили от септември 1973 г. ще трябва да заеме полагащото му се място. Макар всички подробности за ролята на САЩ в тези събития да не са докрай изяснени, главното отдавна се знае. То е толкова страшно, и същевременно нагло до крайност, че ако искаме човечеството да продължи да съществува в приемлива морално-етична среда все някога трябва тези събития да получат възмездие. Извинението в случая никак няма да е достатъчно, ще са нужни твърди гаранции, че подобна политика, която впрочем никак не се е променила и днес, ще трябва да бъде забравена напълно.

Не е съвсем за вярване, но още преди Салвадор Алиенде да встъпи в длъжност през есента на 1970 г., за неговото сваляне има изграден план. В наскоро разсекретено указание от 16 октомври 1970 г., изпратено от Държавния департамент до посолството им в Сантяго, недвусмислено се твърди, че новият чилийски президент трябва да бъде свален с преврат, "усилията в тази посока ще продължат усърдно и след тази дата [24 октомври, когато пътят на Алиенде към властта трябва да бъде преграден на общото заседание на Сената и на Палатата на представителите на Националния конгрес (Народното събрание на Чили)] . . . Наложително е тези действия да се изпълнят тайно . . . така че правителството на САЩ и американската страна да останат прикрити . . .".

Не знам дали е възможно да съществува по-красноречив исторически извор. Не може да има никакво съмнение, че на съвестта на Вашингтон ще трябва да лежи завинаги отговорността за хилядите убити и безследно изчезнали веднага след преврата, за 100-те хиляди политически затворници, подлагани на нечовешки изтезания, за 1 милион (10 процента от тогавашното население на Чили) принудени да напуснат страната след септември 1973 г., но освен всичко това и за смъртта на чилийския президент Салвадор Алиенде.



* * *



Странно е, може би, как в историята някоя подробност, някой частен случай дори, могат да предизвикат особено силно обществено любопитство, съществено превъзхождащо интереса към големите, към основните исторически процеси и явления. Тази особеност може да се обясни по един-единствен начин само - чрез достъпността на "всекидневното" обществото по-лесно успява да се добере до същественото и значимото в историческите явления и процеси. Сигурно е класически един скорошен, от гледна точка на хилядолетното историческо развитие на човечеството, въпрос, който се обсъжда масово по целия свят.

Очаквано бе, че смъртта на чилийския президент Салвадор Алиенде на 11 септември 1973 г. след 14, 30 ч., една от тия уж маловажни загадки, ще получи окончателен отговор след ексхумацията на тленните останки на президента-герой през 2011 г. Нека ми бъде позволено, в случая като археолог, разкопал няколко десетки средновековни гроба, да не се съглася напълно с изводите на съдебните медици, понеже след 38 години престой в гробището Виня дел Мар и в семейната гробница в Сантяго тленните останки са придобили напълно характера на археологическа находка, та ми се струва, че имам право на мнение по толкова специализиран проблем.

Ексхумацията от 23 май 2011 г. е всъщност втора поред, на 4 септември 1990 г. по нареждане на тогавашния чилийски президент Патрисио Ейлвин (1990-1994) Алиенде бе препогребан с държавни почести. Огледът от 1990 г. установява друго, Салвадор Алиенде е убит с изстрел в тила. Голяма международна медицинска комисия през 2011 г., по искане на семейството, постанови категорично, че президентът Алиенде се е самоубил с два изстрела от АК-47. Не би могло да се каже на какво се дължат съществените, да не кажа противоречащи си, данни от двата огледа.

Твърдя категорично, че след 38 години от тези трагични събития, тая авторитетна комисия не би могла да установи нищо повече от отворите в костите, през които са проникнали куршумите, и следователно, тяхната посока. Съществуват за съпоставка няколко свидетелства на служители в президенския дворец "Ла Монеда", но сред тях няма нито един очевидец. Съществува също и поне една посмъртна снимка, но нейната достоверност, като на всяка фотография, е крайно колеблива. Пълната истина, която да е достатъчно категорична, никога няма да научим всъщност, освен ако по някакво чудо не ни я съобщи някой, който е присъствал на огледа веднага след смъртта на президента.

Причина за смъртта на Салвадор Алиенде, по данни от лятото на 2011 г., е един отвор, през който са преминали два куршума, което е характерно за изстрели от автоматично оръжие. Отворът е в костите на задната част на лицевия дял на черепа. Така следва да се заключи, че двата куршума навлизат под брадичката и след отвора в костите унищожават лобната част на крайния мозък. Според посмъртната снимка куршумите трябва да са излезли в ляво, някъде около границата на лявата половина на челната кост и лявата теменна кост на черепа. Днес не съществува никаква възможност да се определи кога двата съдбоносни, според изследването от 2011 г., куршума навлизат по описания път - приживе или посмъртно, не могат да съществуват никакви данни за фаталността на точно тези два куршума, чийто път е достатъчно добре документиран. При отсъствието на меките тъкани и при многократното разместване на тялото е невъзможно също да се прецени дали разглежданите два куршума и техният път са следствие от самоубийствено действие или от наподобяването му.

Още повече, че огледът от 1990 г. показва, че през 1973 г. в гробището Виня дел Мар тялото на президента е погребано с общо 13 куршума в него - факт, който се потвърждава напълно от окървавеното до неузнаваемост тяло на посмъртната снимка.

Може и да има някакво чисто правно значение дали законно избраният президент на Чили Салвадор Алиенде е загинал при самоубийствено действие или от автоматите на превратаджиите, във всички случаи тази смърт е принудителна, от гледната точка на общочовешките ценности и морал такова обсъждане е напълно излишно. Трябва да са напълно достатъчни тия 13 куршума, открити в тялото през 1990 г., без значение дали точно те са причинили смъртта или са изстреляни скоро след това. Трябва да е достатъчно, защото за да се определи характера на дошлата на 11 септември 1973 г., тези 13 куршума са напълно достатъчни.



* * *



Ако последните минути на президента Салвадор Алиенде са важни за да се определи античовешкия характер на чилийската хунта, то прегледът на стопанските аспекти на неговото управление от ноември 1970 г. до септември 1973 г., а и на последвалите властници, е от съществено значение за да се намери исторически вярното място на управлението на блока на Народното единство в Чили.

За определяне на главните цели на управлението на правителството на Народното единство, за характера на това управление ще да са напълно достатъчни последните думи на президента Алиенде, отправени по обед на 11 септември от обсадения президентски дворец: "Вярвам в Чили и в нейната съдба. Тези чилийци, които преживеят този мрачен и трагичен час . . . в някой съвсем близък ден, ще проправят широк път, по който ще преминат достойни хора, за да строят едно по-справедливо общество."

Цялата стопанска политика на президента Алиенде, въпреки блокадата, въпреки невъзможността да се получават изгодни външни заеми поради американския натиск над финансовите институции, е насочена към строителството на по-справедливо общество, тук няма какво да се добави.

През първата година от своето управление правителството на Народното единство завършва аграрната реформа, започната още от християндемократите през 1967 г., като преобразуват повече от 4400 поземлени имота в селски кооперативи, те са разглеждани обичайно като "ядрото на бъдещото социалистическо стопанство" (Peter Winn, The Pinochet Era, London, 2004). По същото време Алиенде отчита: "Ние контролираме 90 % от това, което бе владение на частните банки. Ние контролираме също повече от 70 от стратегическите и монополистични предприятия . . . Ние сме собственици . . . ние сме в състояние да кажем "нашата мед", "нашите въглища", "нашето желязо" . . . Основите на тежката промишленост днес принадлежат на Чили и на чилийците . . ."

Пак през първата година от управлението на Народното единство реалните заплати се увеличават с 30 %, брутният вътрешен продукт - с 8 % при незначителна инфлация. Появяват се обаче първите неблагоприятни стопански признаци - бюджетният дефицит нараства значително, от 3, 5% в края на 1970 г. до 9, 8 % година по-късно. Първите признаци на недостиг на стоки се забелязва през второто тримесечие на 1971 г., а в края на годината от магазините изчезва захарта.

Въпреки стопанските трудности, особено през 1973 г., на 4 септември същата година, седмица преди преврата, чилийците часове наред минават покрай президенския дворец в Сантяго за да покажат подкрепата си за президента Алиенде. Когато едно общество е разединено обаче, то лесно бива поваляно, Чили е типичен пример.



Свързан текст:

http://www.segabg.com/article.php?id=665382