|
| Борислав Стефанов |
- Г-н Стефанов, подадохте оставка в момент, когато това направи и шефът на фонд "Земеделие". По това време бяха уволнени и директорите на Агенция "Пътна инфраструктура" и Агенция "Архиви". Имаше ли съгласуваност в действията ви?
- Не, аз поне не знаех нищо за плановете на останалите хора, които подадоха оставка, или на тези, които бяха помолени да напуснат. Но фактът, че четири доста високи поста в държавната администрация бяха овакантени по едно и също време, естествено, предизвика шум. Още тогава казах, че за мен е нормално, когато дойде ново правителство, да назначи на важните постове хора, на които има доверие. Бях готов да напусна още от края на май. Но се случи така, че минаха няколко месеца, през които си мислех, че ще има повече възможности да разговарям с представители на правителството.
Редно беше да обясня какво сме направили - кои неща вървят, кои не вървят. Убедих се, че това няма да се получи. Сега си почивам и нямам конкретен план. Докато бях в агенцията, периодично получавах предложения за работа в чужбина, в момента също имам оферти. Но след като 4 години убеждавах чужди фирми да дойдат в България, би било несериозно аз самият да замина, за да работя зад граница.
- Получавал ли сте политически предложения. Някои от колегите ви - Трайчо Трайков и Асен Василев - избраха Реформаторския блок.
- Не съм получавал никакви политически предложения. В Реформаторския блок има много хора, които уважавам, както и в много други партии. Не мисля, че е редно да се занимавам с политическа дейност поне през следващите няколко месеца. Не го изключвам обаче в дългосрочен план. Иначе при сегашното правителство няма нещо, което аз бих могъл да правя.
- Къде се загуби връзката ви с управляващите? Въпрос на натиск или на изолация бе решението ви да напуснете?
- Натиск нямаше. До момента, в който си тръгнах, не е имало случай някой по някакъв начин да ми подскаже явно или тайно, че иска да се махна. Но изолация определено имаше. За тези три месеца няколко пъти се опитах да се чуя или срещна с новото ръководство на министерството, но не успях. Всеки път от кабинетите на съответните хора ми се казваше, че те са много заети, не могат сега и т.н. С течение на времето се убедих, че няма смисъл да оставам. От министерството на икономиката за три месеца никой не се свърза с мен, за да поговорим за инвестициите, което ми се видя малко странно. Аз изпратих в края на юли доклад, в който набелязах няколко теми, които според мен са важни за начина, по който трябва да се развива агенцията. Например, ставаше въпрос за това, че са необходими хора зад граница, чиято единствена задача е да търсят потенциални инвеститори.
- Подобно на търговските аташета?
- Да. Те могат да бъдат с дипломатически статут, например да бъдат аташета, а може и да не са - това няма голямо значение. Една от основните причини, заради която у нас не идват повече инвестиции, е, че нашите експерти се виждат с фирмите по конференции и отношенията им са твърде формални. Едно е те да се познават от официалните събития, друго е някой всеки ден да се среща с тях. Процесът на вземане на решения е много дълъг и сложен. Не става с едно посещение в държавата или с писмо на премиера до ръководството на "Мерцедес", да речем.
Друго важно нещо е инвеститорите да се насочват към конкретни места. За това активна роля трябва да имат местният бизнес и общините. Но е трудно да се намерят такива проекти. Една от идеите на новото ръководство на агенцията е да направи каталог, в който на инвеститорите да бъдат предложени конкретни проекти.
- Но това се случваше и досега.
- За последните 4 г. ние поне три пъти сме пращали писма на общините, с които да търсим проекти. Това, което получихме обратно, не беше много добро. Проектите бяха в стил "имаме тук един път, който трябва да се оправи". Или - "имаме един терен, да дойде някой да инвестира". Какво печели инвеститорът - не е ясно.
- Доколко тромавите процедури разколебават инвеститорите? Новият шеф на Агенцията за инвестиции Светослав Младенов ви обвини задочно, че сте бавил документи?
- Най-много време отнема изборът на държава, в която компанията да насочи парите си. Ето например завода на германската "Бер - Хелла Термоконтрол", която реши да инвестира 42.5 млн. лв. в производство на климатични системи за автомобили и камиони край Божурище. Там ще работят около 500-600 човека. Изборът на държава и град им отне над година, преди да решат да дойдат тук.
- Но изборът на държава е решение на самата фирма, няма отношение към издаването на документи от агенцията.
- Да, така е. Трудностите обаче най-често са свързани с различните процедури като разрешителни, ОВОС, документи за присъединяване към електрическата мрежа и др. В момента се получава нещо като параграф 22. От една страна, от фирмите се очаква, когато кандидатстват за сертификат, да имат всички разрешителни. От друга - доста фирми очакват, че този документ ще им даде шанс по-бързо и лесно да започнат бизнеса си.
- Но в закона за инвестициите има списък с документи, които са нужни за сертифициране на фирмите. Те са стандартни и не отнемат много време.
- Това, което законът не разписва, са допълнителните документи. Например агенцията за инвестиции трябва да прецени икономическата целесъобразност на даден проект и финансовата му обезпеченост. Никъде не е посочено какви документи са нужни. Това за мен е като нож с две остриета. От една страна се дава възможност на проекти, които не са най-добри за държавата, да получат сертификат, без да се изискват куп книжа. От друга страна, ако дадена фирма не е удобна, то на нея може да й се изискат 1000 документа, защото не е разписано черно на бяло точно какво е нужно.
Всички тези книжа не минават само през нас, а се преглеждат наново и в икономическото министерство. То може да реши, че документите на фирмата не са достатъчни и да изиска нещо допълнително. За мен винаги е било чудно защо работата се дублира, но явно има известно напрежение между агенцията и министерството. Все пак като цяло не смятам, че е имало забавяне.
- БНБ отчете срив от 1/3 на инвестициите у нас в рамките на година. Доколко политическата обстановка влияе на вложенията?
- БНБ, както всяка друга централна банка, следи трансфера на парите, които идват от фирмите - майки към дъщерните компании. Това е единственото, което може да види. Банката не може да звънне на "Метро", на BMW или на "Хюлет Пакард" и да ги попита - тези пари, които сте получили, в какво ще ги инвестирате? От тази гледна точка има разминаване между това, което хората виждат като инвестиции, и това, което реално се случва.
Понякога реалните вложения не се отчитат. Ако една германска фирма например вземе заем от банка и с парите построи завод и купи машини, статистиката на БНБ няма да го отчете като инвестиция в производството. Друг пример е, ако същата тази компания вземе парите назаем от централата си и ги върне след пет години. Тогава БНБ първо ще отчете, че към България са дошли 50 млн. лв., а след пет години данните ще покажат, че сме на минус с толкова.
Инвеститорите не бива да се делят на добри и лоши. Но все пак за мен има голяма разлика между вложенията в експортно ориентираните сфери като производството или аутсорсинга и в тези, които разчитат само на вътрешния пазар или са по-спекулативни - например търговията и ВЕИ-проектите. Да, и в двата случая говорим за пари, които идват у нас, но са важни откритите работни места.
Иначе не видях никакво отражение от политическата обстановка. И все пак - ако миналата година по това време развеждахме по 1-2 фирми по различни терени всеки месец, то напоследък е имало 1-2 такива случаи, но в рамките на няколко месеца. Това обаче може да се дължи и на летния сезон, който традиционно е по-слаб откъм инвестиционна активност.
- Как гледате на последните поправки в закона за инвестициите - чужденците да стават българи, ако са у нас от година, и да вложат 1 млн. лв. в капитала на дружество, което изпълнява инвестиционен проект?
- Не виждам защо тези текстове са точно в този закон. Действително няма нищо лошо в това България като бедна държава да се опитва да привлича богати хора, стига да има сериозни проверки и те да не се окажат престъпници. Като цяло обаче не разбирам каква инвестиция би било това вложение - все пак идеята е да привличаме фирми, а не хора.
Има си всичко човека, ама не е от Семейството на Мама...