Смъртна присъда за сексуално насилие - точно сега много индийци смятат, че това наказание се полага на извършителите на това престъпление. Преди няколко дни на смърт бяха осъдени четиримата мъже, които изнасилиха студентка в Делхи през декември 2012 г. и по-късно тя почина. Присъдата по делото, което привлече националното и световното внимание, бе посрещната с овации от стотиците хора, събрали се пред сградата на съда.

Един на всеки четирима мъже в Индия е извършвал сексуално насилие в определен момент от живота си, показват проучванията. Дали при тези обстоятелства страната сериозно се е заела да въведе кърваво отмъщение за непрекъснато нарастващите случаи на сексуално насилие? Отговорът не е ясен, но в обществените дискусии за наскоро приключилото дело преобладава мнението, че се действа на принципа око за око, зъб за зъб, но така едно голямо зло е насочено в погрешна посока, вероятно несправедливо. Безспорно е, че поне три доста важни поуки се изплъзват на Индия.

Първо, хората са нетърпеливи да насочат вниманието си върху кървави подробности, свързани точно с това изнасилване и драмата около последвалото съдебното производство. По този начин обаче се губи възможността случаят да бъде разглеждан като илюстрация на реалността, пред която са изправени жените и момичетата в цялата страна. Подобни престъпления, извършени наскоро, изключително жестоки, като случая със студентката в Делхи, не получават толкова голямо внимание дори в национален мащаб. Такъв е случаят на 16-годишно момиче, което потърси помощ от учителите си, за да разкрие, че многократно е изнасилвана от известния си баща в сателитното на столицата Делхи градче Гургаон; както и този с откритите обгорели останки на жена, за която има основание да се предположи, че е била изгорена жива след евентуално изнасилване в Сирса, щата Харяна. В резултат на призивите за жестоко възмездие и вдигането на шумотевица, че Индия се е превърнала в място, опасно за туристки - реално, а не първично опасение, - изнасилването в Делхи бе превърнато в необичаен спектакъл, вместо да се използва като причина за дискусии вкъщи, в училищата, и на обществени места за това, че трябва да се проявява нулева толерантност към насилието.

Силните гласове заглушиха призивите на хората, оглавяващи движението на справедливост, независимо от пола, което функционира в Индия - те обръщат внимание на сексуалното насилие и на нарушаването на много други човешки права доста преди фрапиращия случай в Делхи, потресъл страната и света. Чуват се силни призиви за смъртно наказание, химическа кастрация, както и оживено се дискутират други жестоки наказания за извършителите на сексуални престъпления. Нито едно от тези наказания обаче не може да доведе до справедливо или целесъобразно решение на проблема, а някои от тях дори подсилват ширещите се митове за изнасилванията. (Кастрацията, например, навежда на мисълта, че сексът е единствената цел на изнасилването.) Защитниците на справедливото отношение към представителите и на двата пола работят, за да разбиват подобни митове и да подчертаят необходимостта от по-хуманни наказания за престъпниците, но все още не им се е удала възможност да попаднат на подходящите хора, които да ги изслушат с разбиране.

Второ, Индия пропусна възможността да заеме позиция срещу мъченията, на които задържаните са подлагани в ареста, както и да определи границите, до които може да се прилага неясното върховенство на закона. Първоначално петима възрастни са обвинени за престъплението (както и един малолетен младеж). Адвокатите им съобщават, че обвиняемите са бити, измъчвани и дори сексуално малтретирани, докато са в затвора. Заключенията в докладите са недостатъчни, а защитниците са наречени безсрамници заради това, че имат притеснения за начина, по който в затвора се отнасят към обвиняемите. През март 2013 г. един от петимата обвиняеми бе открит мъртъв в затворническата килия, обесен - според някои от съобщенията - със собствените си дрехи, докато там били и съкилийниците му.

Изнасилването, извършено от вече осъдените мъже, и потенциалното убийство също трябва да създават сериозни притеснения у обществото. Докладите за малтретиране и лошо отношение зад решетките заслужаваха повече внимание по време на последното дело. Необходимо е ясно и точно да се обявиш срещу изнасилванията и изтезанията.

Общият брой на починалите от естествена смърт през 2011 г. затворници в Индия е 1244, други 88 - в резултат на неестествени причини, а 68 са се самоубили, сочат данните на Националното бюро, отговарящо за престъпленията. Неправителствените организации обаче дават по-голяма бройка на починалите, лишени от свобода. Граждански организации редовно документират изтезания и други прояви на унизително отношение към индийските затворници.

По-задълбоченото разследване и общественият диалог за мъченията можеха да бъдат от полза за Закона за предотвратяване на изтезанията, който отлежава от 2010 г. и ако бъде приет, ще позволи на Индия да ратифицира Конвенцията на ООН срещу изтезанията. Международните документи, които могат да изглеждат неразбираеми и абстрактни, определят ясни социални бази за сравнение. Ратифицирането на конвенцията ще помогне в началото да се популяризира идеята, че неприлагането на изтезания е неотменимо човешко право - и не зависи от наклонностите на определени личности.

Третата пропусната възможност се отнася до закона и симбиозата му с обществото. Правосъдната комисия - съставена дни след декемврийското престъпление и убийство, за да предложи преразглеждане на законите за изнасилвания, действащи в Индия - направи отлични и напълно адекватни препоръки за повишаване на безопасността и справедливостта за жените. Това включва промяна на действията при изнасилване в полицейския арест; в зони на конфликти; и в семейната спалня. (Индия трябва да обяви за престъпление изнасилването, извършено от съпруга.) Комисията също така се обяви против смъртната присъда като наказание за изнасилване. Обширният доклад на комисията, който можеше да постави началото на систематични промени, бе до голяма степен пренебрегнат и заобиколен от неясен указ от 3 февруари, издаден от президента на Индия Пранаб Мукерджи. Освен това правителството не предложи достатъчна подкрепа относно превенцията на сексуалното насилие или възможност за намесата на случаен свидетел на извършване на престъпление.

С цялата трагедия имаше възможност - с медийното отразяване, с придобилия известност процес и с доклада на правната комисията - да започне национален диалог за крайно необходимата културна промяна във възприемането на насилието срещу жени и обвинените в престъпления. Вместо това в държава, където е всеизвестно, че съдебните процедури и политическите решения са доста бавни, се втурнаха към бързо приключване на случая с изнасилването в Делхи и свързаните с него законови промени. Това не осигури пълна справедливост нито за жертвата или за семейството й, нито за жените или за защитниците им, а може би дори и за обвиняемите. Овациите относно издадените смъртни присъди просто напомниха за тези неуспехи.