:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,512,998
Активни 120
Страници 11,723
За един ден 1,302,066

Смъртните присъди на изнасилвачите в Индия са безсмислени

Тежките наказания няма да променят културата в държавата, където всеки четвърти мъж признава, че е извършил сексуално насилие
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Момчета държат в Делхи плакат, на който четиримата осъдени са нарисувани с примки на врата. Най-тежките наказания за изнасилвачите удовлетворяват нацията, това обаче не е достатъчно, за да спре насилието над жени в Индия.
Смъртна присъда за сексуално насилие - точно сега много индийци смятат, че това наказание се полага на извършителите на това престъпление. Преди няколко дни на смърт бяха осъдени четиримата мъже, които изнасилиха студентка в Делхи през декември 2012 г. и по-късно тя почина. Присъдата по делото, което привлече националното и световното внимание, бе посрещната с овации от стотиците хора, събрали се пред сградата на съда.

Един на всеки четирима мъже в Индия е извършвал сексуално насилие в определен момент от живота си, показват проучванията. Дали при тези обстоятелства страната сериозно се е заела да въведе кърваво отмъщение за непрекъснато нарастващите случаи на сексуално насилие? Отговорът не е ясен, но в обществените дискусии за наскоро приключилото дело преобладава мнението, че се действа на принципа око за око, зъб за зъб, но така едно голямо зло е насочено в погрешна посока, вероятно несправедливо. Безспорно е, че поне три доста важни поуки се изплъзват на Индия.

Първо, хората са нетърпеливи да насочат вниманието си върху кървави подробности, свързани точно с това изнасилване и драмата около последвалото съдебното производство. По този начин обаче се губи възможността случаят да бъде разглеждан като илюстрация на реалността, пред която са изправени жените и момичетата в цялата страна. Подобни престъпления, извършени наскоро, изключително жестоки, като случая със студентката в Делхи, не получават толкова голямо внимание дори в национален мащаб. Такъв е случаят на 16-годишно момиче, което потърси помощ от учителите си, за да разкрие, че многократно е изнасилвана от известния си баща в сателитното на столицата Делхи градче Гургаон; както и този с откритите обгорели останки на жена, за която има основание да се предположи, че е била изгорена жива след евентуално изнасилване в Сирса, щата Харяна. В резултат на призивите за жестоко възмездие и вдигането на шумотевица, че Индия се е превърнала в място, опасно за туристки - реално, а не първично опасение, - изнасилването в Делхи бе превърнато в необичаен спектакъл, вместо да се използва като причина за дискусии вкъщи, в училищата, и на обществени места за това, че трябва да се проявява нулева толерантност към насилието.

Силните гласове заглушиха призивите на хората, оглавяващи движението на справедливост, независимо от пола, което функционира в Индия - те обръщат внимание на сексуалното насилие и на нарушаването на много други човешки права доста преди фрапиращия случай в Делхи, потресъл страната и света. Чуват се силни призиви за смъртно наказание, химическа кастрация, както и оживено се дискутират други жестоки наказания за извършителите на сексуални престъпления. Нито едно от тези наказания обаче не може да доведе до справедливо или целесъобразно решение на проблема, а някои от тях дори подсилват ширещите се митове за изнасилванията. (Кастрацията, например, навежда на мисълта, че сексът е единствената цел на изнасилването.) Защитниците на справедливото отношение към представителите и на двата пола работят, за да разбиват подобни митове и да подчертаят необходимостта от по-хуманни наказания за престъпниците, но все още не им се е удала възможност да попаднат на подходящите хора, които да ги изслушат с разбиране.

Второ, Индия пропусна възможността да заеме позиция срещу мъченията, на които задържаните са подлагани в ареста, както и да определи границите, до които може да се прилага неясното върховенство на закона. Първоначално петима възрастни са обвинени за престъплението (както и един малолетен младеж). Адвокатите им съобщават, че обвиняемите са бити, измъчвани и дори сексуално малтретирани, докато са в затвора. Заключенията в докладите са недостатъчни, а защитниците са наречени безсрамници заради това, че имат притеснения за начина, по който в затвора се отнасят към обвиняемите. През март 2013 г. един от петимата обвиняеми бе открит мъртъв в затворническата килия, обесен - според някои от съобщенията - със собствените си дрехи, докато там били и съкилийниците му.

Изнасилването, извършено от вече осъдените мъже, и потенциалното убийство също трябва да създават сериозни притеснения у обществото. Докладите за малтретиране и лошо отношение зад решетките заслужаваха повече внимание по време на последното дело. Необходимо е ясно и точно да се обявиш срещу изнасилванията и изтезанията.

Общият брой на починалите от естествена смърт през 2011 г. затворници в Индия е 1244, други 88 - в резултат на неестествени причини, а 68 са се самоубили, сочат данните на Националното бюро, отговарящо за престъпленията. Неправителствените организации обаче дават по-голяма бройка на починалите, лишени от свобода. Граждански организации редовно документират изтезания и други прояви на унизително отношение към индийските затворници.

По-задълбоченото разследване и общественият диалог за мъченията можеха да бъдат от полза за Закона за предотвратяване на изтезанията, който отлежава от 2010 г. и ако бъде приет, ще позволи на Индия да ратифицира Конвенцията на ООН срещу изтезанията. Международните документи, които могат да изглеждат неразбираеми и абстрактни, определят ясни социални бази за сравнение. Ратифицирането на конвенцията ще помогне в началото да се популяризира идеята, че неприлагането на изтезания е неотменимо човешко право - и не зависи от наклонностите на определени личности.

Третата пропусната възможност се отнася до закона и симбиозата му с обществото. Правосъдната комисия - съставена дни след декемврийското престъпление и убийство, за да предложи преразглеждане на законите за изнасилвания, действащи в Индия - направи отлични и напълно адекватни препоръки за повишаване на безопасността и справедливостта за жените. Това включва промяна на действията при изнасилване в полицейския арест; в зони на конфликти; и в семейната спалня. (Индия трябва да обяви за престъпление изнасилването, извършено от съпруга.) Комисията също така се обяви против смъртната присъда като наказание за изнасилване. Обширният доклад на комисията, който можеше да постави началото на систематични промени, бе до голяма степен пренебрегнат и заобиколен от неясен указ от 3 февруари, издаден от президента на Индия Пранаб Мукерджи. Освен това правителството не предложи достатъчна подкрепа относно превенцията на сексуалното насилие или възможност за намесата на случаен свидетел на извършване на престъпление.

С цялата трагедия имаше възможност - с медийното отразяване, с придобилия известност процес и с доклада на правната комисията - да започне национален диалог за крайно необходимата културна промяна във възприемането на насилието срещу жени и обвинените в престъпления. Вместо това в държава, където е всеизвестно, че съдебните процедури и политическите решения са доста бавни, се втурнаха към бързо приключване на случая с изнасилването в Делхи и свързаните с него законови промени. Това не осигури пълна справедливост нито за жертвата или за семейството й, нито за жените или за защитниците им, а може би дори и за обвиняемите. Овациите относно издадените смъртни присъди просто напомниха за тези неуспехи.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Делото за жестокото изнасилване на студентката, което се гледа при засилени мерки за сигурност в съд в Делхи, предизвика голям интерес в национален и световен мащаб.
Снимка: ЕПА/БГНЕС
Индийци ликуват пред съда в Делхи, след като бяха произнесени смъртните присъди на четиримата изнасилвачи.
15
3891
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
24 Септември 2013 20:26
Статията на практика се опитва да наложи на индийците американския начин на мислене и вероятно е писана от феминистка. Но хората си имат (или по-скоро нямат) собствена морална система, малко като на нашите цигани.
Затова единственото правилно решение е - Мешере й трябва на Индия, с клонове навсякъде. Другото са пълни глупости.
24 Септември 2013 21:09
Не познавам индийския манталитет (освен по филмите на Радж Капур), но ми се струва че "всенародното" искане за жестоки присъди показва че индийското общество е готово да отрича насилието.
24 Септември 2013 22:08
Но хората си имат (или по-скоро нямат) собствена морална система, малко като на нашите цигани.
Затова единственото правилно решение е - Мешере й трябва на Индия, с клонове навсякъде. Другото са пълни глупости.


?!? Пълни глупости сте натракали за Индия. Съжалявам. Че сте ги написали. И че се налага да го кажа.

Индофил съм. Дълг ми е.

24 Септември 2013 22:18
По случайност сега чета мемоарите на генерал Шебаршин, който едва ли ще предизвика възражения и у баш русофилите, та днес прочетох това:
В цивилизованном западном мире многими десятилетиями создавался миф о каком-то особом миролюбивом, ненасильственном характере индийского общества и его культуры. «Люди там задумчивы и нежны, а с неба льется золотая пыль», «жрецы в белоснежных одеждах», ахимса, Махатма Ганди, Рамакришна, мать Тереза, задумчиво бродящие по улицам Дели и Калькутты священные коровы и дымок благовоний, курящийся на алтарях храмов, джайны в марлевых повязках, чтобы ненароком не лишить жизни комара, вдохнув его с воздухом, размышляющие о божественных тайнах бытия садху и загадочные вечные отшельники в высокогорных пещерах у истоков Ганга, древние книги на санскрите — вся эта экзотическая, кружащая голову смесь неотразимо действует на экзальтированного западного обывателя, страдающего от скучной благоустроенности своей жизни. Действует это и на советского гражданина, терзаемого всеми видами неустройства и жаждущего душевной и материальной гармонии.
Миролюбие индийского народа (без различия национальности, веры, местной традиции, касты) становится общепризнанным штампом. Штамп кочует из брошюры в брошюру, из статьи в статью, из речи в речь, пробирается в официальные документы. Хитроумные индийцы умело подпитывают это мнение.
Первое же серьезное соприкосновение с индийской действительностью развеивает этот миф. Индийцы ничуть не миролюбивее и не воинственнее любого другого народа, их отвращение к насилию представляет собой интеллигентскую выдумку.
24 Септември 2013 23:13
[/quote]?!? Пълни глупости сте натракали за Индия. Съжалявам. Че сте ги написали. И че се налага да го кажа.

Индофил съм. Дълг ми е.[/quote]
Дано поне не сте Даниела Кънева... Смея да твърдя, че познавам индийската култура не по-малко от вас, но и това, че в страната има около 5 % елит и 95% хм, как да ги нарека? - тъмнозелени. Само нивото на хигиената е такова, че за останалото не си струва да говорим.
Разбира се, знам за мястото на религията в душата на един индиец. Но народопсихологията не се определя от религията, а от съвсем различни неща. Тук би трябвало да ви попитам дали случайно не сте и пакистанофил (една държава в миналото, все пак) - и да приключа спора. Но както и да е, не съжалявам, че съм го написал.
Правдофил съм. Обичам да наричам нещата с истинските им имена.
Поздрави и нищо лично.
25 Септември 2013 00:05
Нищо не съм твърдяла относно любовта или ненавистта към насилието в Индия, молим. Нито си ги въобразявам като Махатма Ганди с големи бели криле. Зная и съм видяла там, на място, предостатъчно. Писала съм и какви жертви е предизвикало ненасилственото съпротивление на Махатмата, вкл. гладните му стачки - един нравствен рекет на пръв поглед, че и на втори (не този на западнофилът Сугарев, де, сакън - ама той не е дип духовен водач, завалата)... Да не говорим, че самият М. К. Ганди е погинал поради неистов стремеж да спре стихията от кръвопролития и палежи при раздялата с Пакистан, поради самопринуденото си разбирателство с М. А. Джина...

Но е редно да се познава и индийската специфика - нямали морална система?! Имат! Прекалено много системи при това. От наша гледна точка - много, но неизбежни в огромна страна - субконтинент с потресаваща история на сменящи се завоеватели и колонизатори, многовековна разпокъсаност, огромни разлики в климатични условия, релеф, поминък, безброй религии и богове, социални бездни...

Не претендирам да познавам Индия изтънко, бях там - три месеца - и много, много видях, от всички крайности, от ядрени физици до затънали в оризищата селяни по не знам колко часа, от правителствени чиновници на няколко нива - не съм Даниела Кънева, но видях и разговарях (като преводач) дори с Индира Неру-Ганди година преди убийството й... Разговарях с шофьор-ветеран от ВСС в британските части, черпех с БТ парии, просяци, поклонници края Ганг, една млада композиторка н консерваторията, фалшиви гурута - всички и всичко имат магическа ... уф, не ми харесва аура... не знам какво е, но има ... ох, има нещо много индийско! Това е определението. И то не означава "циганско".

Казано просто: там бях неизменно спокойна и ведра. И колегите с мен същото усещаха. Всеки от нас (почти; с 1 изключение) се промени малко или много. Е, не за дълго. Какво са три месеца? За мен бяха и останаха вечност във вечността на краткия живот.

Егати, колко съм безпомощно патетична... когато мисля или разказвам за Индия. Простете за бездарието да разкажа за една своя велика любов.







25 Септември 2013 00:15
Приятел!
25 Септември 2013 00:48
Приятел, Натисни тук

25 Септември 2013 07:37
Дорис,
25 Септември 2013 08:18
Просто жените трябва да пускат повече на мъжете!
25 Септември 2013 09:24
Да. Докато влагалището е стока, която се мери в злато, всеки по-нагонен, комуто падне сгода - ще си го вземе без пари.
25 Септември 2013 10:42
Тия са изнасилили и убили по особено жесток начин жертвите и са си за трепане.
25 Септември 2013 11:00
Днес имаме двата полюса на цивилизацията - Дорис и Димитри.
Насилственият път е по-печеливш, но все не може и не може да изтреби духовния - пък той жилав като бурен, дявол да го вземе, и от Монсанто не мре.
26 Септември 2013 09:45
Ако индийките не се дърпаха толкова, в Кама Сутра нямаше да има толкова хиляди пози !
26 Септември 2013 14:06
Архангел, Nickolas и Пикачу ,това което проповядвате се отнася разбира се и за деца от пеленачета до 14 години, момиченца както и момченца ? Само преди една седмица едно 3-годишно момиченце бе изнасилено от няколко мъже в Индия и то умира от страхотен кръвоизлив. Гледах интервю с нещастния му баща по телевизията.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД