:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,513,618
Активни 121
Страници 12,343
За един ден 1,302,066

Прокурорската война във ВСС тепърва ще взема жертви

Скандалът "Ситнилски" не показва желанието на съдебните кадровици да се разправят с мръсотията в съдебната система, а по-скоро да действат послушно по поръчка
СНИМКА: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Протестиращите срещу Камен Ситнилски активни граждани направиха впечатление с организираността си, както и с незнанието кой точно е Ситнилски.
Утре Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да избере нов градски прокурор на София. Този избор е изключително важен, тъй като това е прокуратурата, откъдето минават всички дела срещу министри, висши чиновници, както и други тежки престъпления. В този смисъл вотът, а оттам и новият ръководител няма как да не бъдат партийно оцветени. Последното е в известна степен обяснимо, когато става дума за подобни високи постове. Този избор обаче вече премина границите на нормалните задкулисни договорки при партийното кадруване в съдебната система. Конфликтът, разразил се около него, е достатъчно силен, за да търси развръзката си далеч след като новият градски прокурор е избран и поел длъжността си. Последиците от скандала засега са трудни за прогнозиране.

Преди десетина дни бившият зам. главен прокурор и настоящ член на ВСС Камен Ситнилски подаде в прокуратурата сигнал срещу двама свои колеги от съвета - Ясен Тодоров и Галя Георгиева. Аргументите му са, че двамата са извършили престъпление по чл. 145а от НК, като са използвали данни от СРС-та не по предназначение. Георгиева и Тодоров доброволно минаха през процедура за достъп до секретна информация, за да се запознаят с всички материали по скандала. Това засега е последният епизод от сериала "Ситнилски", но в никакъв случай точка няма да се сложи. По-скоро е само ответният удар на бившия прокурор срещу колегите му, решени да го изгонят от съвета, така че развръзката предстои.



Причината е, че скандалът "Ситнилски"



всъщност е плод на сблъсъка между отделните лобита в съдебната власт, а този конфликт в никой случай не е единично явление, тъкмо напротив. Ако замерването с кал между членовете на ВСС не продължи самостоятелно след избора на градски прокурор, то със сигурност може да бъде подновено при всеки следващ по-важен избор. Обикновено вотът за ръководен пост и в най-затънтените краища има своя партиен цвят, така че възможности колкото щеш.

Скандалът със Ситнилски започна преди няколко месеца, след като към медиите беше пусната част от стенограми на СРС-та. Записаните разговори всъщност са водени миналото лятото преди избора за членове на ВСС от прокурорската квота. Главни действащи лица - Ситнилски (по това време все още заместник на главния прокурор Борис Велчев), Румен Боев (от апелативна прокуратура-Пловдив, а сега член ВСС), окръжният прокурор на Хасково Иван Ванчев и апелативният на Бургас Емил Христов. В един от разговорите "протича" и шефката на окръжен съд-Хасково Меглена Тянкова.

От тези стенограми се потвърждава една публична тайна - изборите за членове на ВСС са предрешени. Ванчев разказва как двамата с Христов привикват в един ресторант прокурори, за да ги инструктират да гласуват за "правилните" кандидати. А след избора се обажда на Тянкова да разкаже колко е радостен, че



"техните" хора са спечелили места във ВСС



След пускането на СРС-тата започна сериозна кампания срещу Ситнилски в медиите, близки до Делян Пеевски. В отговор етичната комисия на ВСС се самосезира и започна проверка по случая. Стигна се дотам, че председателят на тази комисия Ясен Тодоров започна да прави намеци към Ситнилски, че е по-добре да си подаде оставката. А когато бившият зам. главен прокурор отказа, бе образувано и дисциплинарно производство срещу него. Тъй като Ситнилски е член на ВСС, наказанието му може да е само едно - уволнение.

За причините за конфликта обяснение няма, а и едва ли ще се появи. Самият Ситнилски твърди, че това е опит за сплашване на системата, както и че зад тези опити стоят мръсни пари. В магистратските среди обаче упорито върви слухът, че причината за всичко е изборът на градски прокурор. В момента кандидатите за поста са трима - следователят Бойко Атанасов, прокурорката от градската прокуратура Ваня Илиева, както и бившият зам. районен прокурор на София Руси Алексиев. Според слуха Ситнилски подкрепя Алексиев, който пък преди време го номинира за член на ВСС, а другото лоби - Илиева.

Незнайно къде обаче в тази история изчезна името на другия член на ВСС - Румен Боев. От СРС-тата ясно личи, че уреждане има при избора на Ситнилски, но и при този на Боев. Председателят на етичната комисия Тодоров обаче нито започна дисциплинарка срещу него, нито го призова да напусне.



Защо? Няма отговор



Не само това. Очевидно всички забравиха, че Боев изобщо е бил част от този скандал, защото не споменават името му. За сметка на това срещу Ситнилски се организираха ежедневни протести с искане на оставката му. Една групичка от петдесетина души, предимно хлапета, редовно си дереше гърлата пред ВСС и имаше дисциплината по колективно пристигане и оттегляне на малка войскова част - с командири, организация и всичко останало. В един момент стана ясно, че тези представители на активното гражданско общество не познават Ситнилски дори визуално, защото той минаваше между тях, докато те викаха за оставката му, което постави под сериозно съмнение чистотата на подбудите им.

Междувременно главният прокурор Сотир Цацаров поиска другите двама участници в скандала - Ванчев и Христов, да бъдат отстранени от постовете си, което се случи. Преди това именно той потвърди истинността на изнесените СРС-та, заявявайки, че те са поискани и приложени в рамките на разследване за длъжностно престъпление срещу Христов. Интересен е и фактът, че за разлика от записите на експремиера Бойко Борисов, земеделския му министър Мирослав Найденов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов в случая "Ситнилски" записи реално нямаше, т.е. аудиофайл не бе чут. Иначе схемата на оповестяването им бе същата, дори няма да е съвсем грешно, ако се каже, че СРС-тата с Борисов доведоха до тези със Ситнилски.

По-важното обаче е, че до ден днешен няма абсолютно никаква информация какво се случва с разследването срещу Христов. Нито пък



какво точно е престъплението,



което е извършил. Няма, а явно няма и да има отговор и на въпроса кой е изнесъл въпросните СРС-та, за да стигнат до медиите. Могат да се търсят косвени доказателства във факта, че няма аудиофайлове, т.е. най-вероятно става дума за разговори, които са свалени на хартия в МВР и изпратени в прокуратурата.

Много интересна е скоростта, с която ВСС се задейства в този случай. Докато при други скандали съветът се мотаеше, чакаше становище от една или друга институция, докато в крайна сметка публиката забрави всичко, сега двама членове на съвета лично се запознаха със секретните документи и дисциплинарката започна. Когато съветът трябваше да реши дали да образува дисциплинарно производство и да провери сигналите срещу неуспялата конституционна съдийка Венета Марковска, резултатът бе светкавично пенсиониране и обезщетение.

Освен че показва някои доста интересни практики в работата на ВСС, скандалът "Ситнилски" може да постави и още много важни въпроси. Както самият главен герой на историята вече намекна - защо да не се провери начинът, по който са избрани останалите членове на ВСС. Защото, ако се приеме, че неговият избор е нелегитимен, тъй като е имало предварителна уговорка и лобиране от страна на негови близки, значи ли това, че подобни практики не е имало при всички останали кандидати. Т.е. може ли да се предполага, че всички останали членове на съвета са избрани по честен път, без договорки. А ако е обраното, трябва ли всички, заедно със Ситнилски, да си подадат оставките?
5
3062
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
24 Септември 2013 21:26
Естествено че трябва.
Обаче няма да стане.
25 Септември 2013 11:25
разбира се, че действат по поръчка, за да не поръчат тях
25 Септември 2013 13:39
Нямаме наборна армия, та ще трябва да се дисциплинира младежта с организирани протести. Който не работи, не трябва да яде, пък остана само такава работа. изцяло в сивия сктор, без осигуровки.
Не се давай Ситнилски!
25 Септември 2013 16:23
За какви честни магистрати говорим ? Може да има такива ,но едва ли са повече от 5%? Системата е фактически приватизирана по конституцията от 1991 г. всеки магистрат си прави коквото поиска , защото знае ,че такива като него ще го контролират и санкционират. Съдебната власт не получава власт от народа и няма нищо общо с народа . Правораздаването в "В името на народа" е най-грозната измама останала от куминистеческо време.
25 Септември 2013 23:34
Браво на автора, Малко меко, но е напипал проблемите. По принцип,тези които отиват в пенсийка или да си харчат париците не се закачат. Само тоз който дръзне да има мнение се преследва и е обект на скалъпени обвинения. Така е и не само у нас. Поне някой да обясни по какъв принцип се предлагат и избират членовете на ВСС и как гласоподавателя влияе на това.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД