Мая Манолова е заместник-председател на Народното събрание, депутат трети мандат от "Коалиция за България". По професия е юрист. Тя е член на Изпълнителното бюро на БСП и оглавява Общопартийната контролна комисия на партията.



- Г-жо Манолова, защо слязохте на нивото на ГЕРБ с вота на недоверие, внесен от тях, и прибягнахте до процедурни хватки - имаше определения като цирк, тарикатлък и т.н.?

- Не смятам, че противодействието на злоупотребата с право от страна на ГЕРБ е тарикатлък. Вярно е, че вторият опит да провалят пленарното заседание се осуети, и те насочиха своя гняв срещу ръководството на парламента, но вината за това си е изцяло тяхна. С техните камъни по тяхната глава, те паднаха в собствения си капан. Парламентарният председател Михаил Миков приложи конституционната норма, която казва, че заседание може да се проведе, когато присъстват повече от половината народни представители. Очевидно в залата присъстваха над 200 депутати и тази подигравка с парламентаризма, която ГЕРБ опитаха, трябваше да бъде пресечена.

- Да, но в нарушение на правилника, където се казва, че заседание започва с проверка на кворума чрез електронната система.

- ГЕРБ присъстваха по време на пленарното заседание, а опитите им да твърдят, че хем са в пленарната зала, хем ги няма, наистина звучат абсурдно за хората. Те просто умориха от смях своите избиратели, които ги виждаха, че седят в пленарната зала, и в същото време им обясняваха, че ги няма. Щом си в пленарната зала, ти ще бъдеш отчетен, когато става дума за проверка на кворума, независимо дали чрез електронната система, с вдигане на ръка или преброяване от квесторите.

- Какъв беше смисълът от "консумирането" на вота?

- Проблемът с този вот беше изцяло на опозицията. Те искаха вот на недоверие, искаха дебат, а днес (петък - бел. ред.) трябваше да се състои парламентарен контрол, който също е в интерес на опозицията да критикува, да атакува грешките на управляващите. ГЕРБ сами се отказаха от тази възможност и изпаднаха в смешната ситуация, след като са тръбили седмици пред медиите, че правителството е провалено, да ги няма в пленарната зала, за да гласуват собствените си искания. Не е вярно, че ангажиментът за осигуряване на мнозинство, когато се гледа вот на недоверие, е на партиите, подкрепящи правителството, точно обратното е. Честно казано, и ние сме се опитвали да осуетяваме пленарни заседания в предишното НС, но припомнете си кога се случваше това. Например, когато се приемаше Изборният кодекс, ние не бяхме съгласни с начина, по който се гласува. Или когато се приемаше последният бюджет в среднощни заседания. Но в случая става дума за тема, която е поискана от опозицията, и сами да осуетят собствените си намерения - това наистина изглежда шизофренно.

- А не изглежда ли също шизофренно управляващите да проведат някакви псевдодебати по вот, поискан от опозицията?

- Няма как да накараш насила един народен представител да присъства в пленарната зала и да защитава своите виждания. Те сами се отказаха от възможността да разобличат правителството и хората разбират защо - защото нямат тези, нямат аргументи. Това беше един изсмукан от пръстите вот - вот за работата на едно министерство, което е създадено преди три месеца, вот за работа, която ще се случи в бъдеще време. Наистина абсурдна ситуация.

- Какво ще се случи с внесения от тях втори вот по същата тема?

- Това е поредният абсурд, който сервира ГЕРБ. Още не е приключило гласуването по първия им вот на недоверие, и те внасят втори, и то на същото основание. Това е едно нищожно правно действие. Ако се водим по приумиците на Бойко Борисов и компания, означава да превърнем парламента в някакъв нискобюджетен екшън.

- Тоест няма да го обсъждате?

- Не. Представете си оттук нататък, ако има и друга опозиция, която да прилича на ГЕРБ, те ще могат да внасят всеки ден един и същи вот, и това никога да не свършва.

- След случилото се обмисляте ли някакви промени в правилника ?

- Каквито и промени в правилника да бъдат направени, те ще са за парламентаристи, които добросъвестно четат и прилагат нормите. Средства и методи срещу злоупотребяващите с права още не са измислени и не става дума за несъвършенство в правилника, а за неграмотност или корист.

- В тази връзка и един технически въпрос - отсъствията на "Атака", които липсват цяла седмица, извинени ли ще са, или неизвинени?

- Депутатите от "Атака" са поискали по предвидения в правилника ред да бъдат извинени техните отсъствия, като са посочили служебни ангажименти, които народните представители не са длъжни да доказват пред парламентарния председател. От тази възможност нееднократно са се възползвали и депутатите от ГЕРБ. Не виждам защо по отношение на "Атака" да бъде прилаган различен режим.

- Ще ви върна още малко на парламентарните хватки - имаше сериозни критики към вас по повод отчета на кабинета - какъв беше смисълът, като опозицията нямаше възможност да задава въпроси?

- За първи път се представи изобщо отчет за първите сто дни. Да си спомняте Бойко Борисов да е идвал в парламента, за да отчита едно или друго свое действие. Парламентарният правилник е написан така, че дебат има, когато има краен акт на парламента, или по-просто казано, проект на решение. Няма как по първите сто дни да има проект за решение и затова беше приложена стандартната процедура - изслушване на министър-председателя и изявления от страна на парламентарните групи. Това, което аз направих, защото аз водих това заседание, е да предупредя предварително групите, че ще имат такава възможност, за да се организират. Даже на следващия ден, когато разглеждахме програмата на правителството, пак по наша идея внесохме нарочни процедурни правила, за да се дадат повече възможности за мнения и въпроси. Направихме го на добра воля, защото тук също няма краен акт на парламента. Това в други парламенти не се е случвало. Идеята е това правителство да се отчита, да чува мнението и на опозицията, и на партиите, които го подкрепят.

- А това, което чухте, вас като социалист убеди ли ви, че правителството изпълнява обещанията си?

- За първите сто дни правителството се движи максимално близо до предизборните обещания, поне на БСП. Свършило е повече работа в социалната сфера, отколкото кабинетът на Бойко Борисов за три години и половина, и няма как да бъде критикувано в тази посока. Част от тези мерки бяха спасителни, защото хората наистина са докарани до ръба. Мерките за майчинството, за младежката безработица, за хората с увреждания, за първокласниците - това беше най-необходимото за хората, които имат нужда от подкрепа от държавата, и те я получиха.

- Добре, но има цял куп мерки, от които се отказахте - ревизията на плоския данък, данъка върху лихвите по депозитите, забраната на тютюнопушенето и т.н.

- Нека да е ясно, че намерението беше плоският данък да се преразгледа до края на мандата. В нито един програмен документ не е казано, че това ще стане през 2014 г. Това не е паднало като възможност за обсъждане, просто през 2014 г. няма да се случи. Дали ще се случи по-нататък, нека не предопределяме отсега. Дебатът по данъчните закони тепърва започва - няма крайно решение и по данък лихва. Тютюнопушенето наистина е една особена тема, по която така или иначе няма единно мнение в нашата ПГ. Аз лично като юрист смятам, че прекалено драстичните забрани имат един проблем - просто не се спазват.

- И сега към вашата основна тема - кога ще е факт новият Изборен кодекс (ИК)?

- Няма пречка това да се случи до средата на декември. Но зависи от волята на парламентарните групи.

- По каква система ще избираме депутатите?

- Очакванията на хората са за повече мажоритарност, но като че ли нагласите в парламентарните групи са за пропорционална система с преференции, макар аз лично да съм привърженик на немската система, при която 120 депутати се избират мажоритарно. Залагаме и мерки, които да осуетят фалшификациите на изборите, като номерация на бюлетините, машинно гласуване и др.

- А прословутите "фантоми" в избирателните списъци?

- Проблемът с избирателните списъци е не толкова, че в тях фигурират истински мъртви души, тоест хора, които са починали, а български граждани, които отдавна живеят в чужбина. Няма механизъм, който да ги извади от избирателните списъци, а и много хора смятат, че това не е редно. В проекта сме предвидили първа стъпка към активна регистрация да бъдат евроизборите, тоест гласувалите на тях да са база за избирателните списъци, а всеки, който желае, може да се заяви допълнително и да гласува.