Не са само пенсионерите, социално слабите, малкият и среден бизнес и приближените до властта олигарси. Макар и отвъд Океана, Microsoft също спечелиха от актуализацията на бюджета. От наличните за харчене на министерствата 148 млн. лева допълнителна пара, 23.3 млн. лева ще отидат за плащане на лицензите на продукти на американската компания.

Дружбата между Microsoft и българската администрация (с посредничеството на ЦАПК "Прогрес") не е от вчера. От 2002 г. насам са подписани три договора за хиляди лицензи на Windows и Microsoft Office на обща стойност близо 200 млн. лева. През тези 11 години освен съмненията в законността на сделките, мнозина в IT средите са повдигали въпроса: "Защо ни е този скъп софтуер, когато има безплатен с отворен код?".

Дъвка от ранга на футбола и политиката - в това се е превърнал разговорът за чиновниците и операционната система Linux, според известния блогър, IT специалист и поддръжник на open-source идеята Йовко Ламбрев. За момента футболни деятели не са се изказвали в полза на Windows или Linux, но темата действително се оказа подходяща за политически изяви. През 2012 г. "Атака", а в средата на септември т.г. и "Глас народен" на Светльо Витков призоваха за налагане на програмни продукти с отворен код с цел намаляване на разходите.

Възможно ли е държавата веднъж завинаги да се откаже от десетките хиляди платени лицензи и така да се отърве от последващите разноски по тях или партиите просто са си намерили поредната тема за празнословие?



Има-няма как



Всеки IT специалист ще ви каже, че миграцията на програмното осигуряване е като развод, нов дом и нова работа накуп - бавно, скъпо и често болезнено. Въпреки това във все повече държавни институции по света заработва софтуер с отворен код - от Белия дом, руската администрация и френския парламент през турското правителство и държавни агенции в Малайзия до училищата в Македония и пощите в Чехия. Работата трае с години, не е лишена от проблеми, но резултатът е налице.

През последното десетилетие самият Linux се разви много и от екзотика се превърна в напълно използваемо решение за домашни и бизнес потребители. На него е базиран владеещият мобилния пазар Google Android, а също и софтуерът на много домашни устройства като Blu-Ray плеърите.

Още през 2002 г. Йовко Ламбрев и група български компютърни специалисти писаха писмо до тогавашния президент Георги Първанов с искания за повече прозрачност при снабдяването на администрацията със софтуер и проучване на алтернативи на предлаганото от Microsoft. Linux обществото у нас от години също е с ясна и активна позиция по отношение на харчовете за софтуер.

Въпреки полемиката в медиите за държавата този въпрос винаги е в графата "Приключени", макар и по различни причини.

Преди 11 години покойният вече министър на администрацията Димитър Калчев коментира, че няма начин да се мине на Linux, защото бил на английски, а повечето чиновници не знаели езика на Шекспир. Приемникът му Николай Василев пък заяви, че без Microsoft можело... също както може без ток, вода, кола и т.н. Като премиер Бойко Борисов ни плашеше, че администрацията би блокирала по време на евентуално преминаване към нов софтуер и цялата операция би глътнала много време и пари.

Потърсихме преди 10 дни мнението на Министерския съвет и по-специално на главния му секретар Нина Ставрева по темата - до ден днешен резултатът е мълчание от "Дондуков" 1. Явно и тази власт смята, че продуктите на Microsoft са незаменими.



Шеста глуха



Според Ламбрев никое от сменилите се междувременно 5 правителства не е показало реално желание за преминаване на администрацията към софтуер с отворен код, а инициативите в тази посока са били единствено за отвличане на вниманието. По думите му, властта злоупотребява с големия мащаб на един проект и дава "шансове" на компании и НПО-та единствено с цел след това провалът им да бъде изтъкнат като доказателство за това, че няма алтернатива.

"Липсва разбирането и визията на мениджъра (от страна на администрацията) какво трябва да бъде свършено и то да бъде ясно формулирано, след това описано и планирано как всичко ще работи заедно - вместо това се напасват търгове, изисквания и срокове, така че да бъдат удобни за един или друг доставчик. В крайна сметка държавата пазарува кубчета, които дали после ще могат да бъдат интегрирани в цялостна система, е без значение", смята специалистът.



Ама как ще ми работи?



Когато става въпрос за документообработка, електронна поща и търсене на информация в интернет, Linux от доста време е достатъчен на чиновниците. Истинският проблем е как ще работят в новата среда специализираните програми, създадени за нуждите на различни ведомства - за изготвяне на специфични бланки, за справки и обновяване на бази данни и т.н.

"Първо - трябва да се спре с практиката да се поръчва софтуер, който изисква конкретна платформа, защото в противен случай никога няма да излезем от порочния кръг на зависимост от една или друга система или доставчик", категоричен е Йовко Ламбрев. На неговата позиция са и от "Глас народен", които посочват, че голяма част от административния софтуер е базиран на архитектурата "един сървър - много клиенти" и с въвеждането на отворени стандарти при сървърните приложения ще се елиминира нуждата от конкретна ОС, с която да работи служителят на гишето. Освен това в наши дни не е проблем на Linux да се "подкара" програма, създадена за операционната система на Microsoft (чрез виртуализация или емулатор като Wine), което означава, че няма да се наложи чак толкова много програми да бъдат създавани наново.



Скрити образователни разходи



Обикновено едни от основните разходи при работата с продукти с отворен код са за обучение и поддръжка. Защитниците на Microsoft твърдят, че потребителите и системните администратори цял живот работят с Windows и за тях минаването към по-нова версия е много по-бързо и лесно в сравнение с възприемането на съвършено нова среда. Този аргумент значително "олекна" след премиерата на силно приспособения за таблети Windows 8, първата среща с който най-често може да се определи като "шокираща". На този фон Linux дава на потребителя много голям контрол върху облика на операционната система, като някои от най-популярните негови варианти (дистрибуциите Ubuntu и openSUSE, например) приличат в по-голяма степен на нещо познато, отколкото "плочките" в новата ОС на Microsoft.

От партията на Витков смятат, че повечето системни администратори у нас ползват Linux за частни нужди, "защото и без това знаят коя система е по-добра и по-сигурна" и няма да им бъде проблем да започнат да поддържат компютри с него.



Ние си говорим, но...



На теория, операцията "Чиновници с Linux" изглежда дълга, тежка, но не и неизпълнима - особено на фона на няколкото десетки милиона лева, които държавата всяка година дава за "марков" софтуер. Проблемът е, че по веригата има много звена, които предпочитат всичко да си върви все така скъпо и спокойно, а има и немалко лица и фирми, които са пряко облагодетелствани от статуквото. Все пак говорим за страшно много пари.

Много малка част от тях биха стигнали за обучението на специалисти, които да създават и поддържат софтуер. Останалите 70-80% от кръглата сума тогава биха могли да отидат за решаването на други проблеми в държавата. Хич не са малко тия, които не се изписват на син екран и не се решават с преинсталация.