Големите ни отбори загубиха достъп до Лига Европа, но и големите ни парламентарни партии изпаднаха от политическата европейска лига. Харизмата на Бойко Борисов повехна сред християндемократите по-бързо и от харизмата на подсъдимия Силвио Берлускони. Сергей Станишев загуби водеща роля в дневния ред на Партията на европейските социалисти дори като неин председател. Волен Сидеров напразно се лута някой да му обърне внимание в Брюксел. Едно ДПС (като "Лудогорец" от Делиормана) още се пласира добре в групата на либералите, но те пък са в колективен упадък.

Никой в Европа напоследък не иска да играе с българската политическа класа, която е принудена да мине на



къси пасове на национален терен



Мачът пародия на малки вратички в Народното събрание убива всякакъв интерес на европейските зрители към България. Държавата върви към трайно изпадане от европейското първенство, въпреки че си плаща редовно вноските в ЕС. От месеци е така, но фактите само от миналата седмица са достатъчни.

След дълго отсъствие от европейската сцена Борисов опита да напомни за себе си на своите покровители в Германия от ХДС/ХСС веднага след изборната им победа на 22 септември. В програмата на евродепутат от ХСС миналата седмица изненадващо се появи среща с Борисов в Брюксел, но сетне бе опровергано, че лидерът на ГЕРБ възнамерява да пътува скоро. Най-близката възможност е на 21-23 октомври, когато ще се съберат председателите на "сестринските" парламентарно представени партии от ЕНП. Ден преди това ще има опит за помирение под европейска егида на българските "сестрици" ГЕРБ, СДС и ДСБ, но какво шоу ще си уредят след дадените вече заявки за нетърпимост, е трудно да се гадае. Другите "сестрици" от ЕНП - Демократическата партия на Александър Праматарски и Земеделският народен съюз на Румен Йончев, вероятно ще отсъстват - първият поради политическа незабележимост, вторият - поради преминаване в лагера на левицата. Борисов има сериозен проблем с образа си в ЕНП, защото не само загуби предсрочно властта, не само остави лош спомен като политически нестандартен и обременен от съмнително минало, но и постоянно се обяснява, че не е бил зависим от партия "Атака", докато тя го подкрепяше в парламента.



При Станишев положението е още по-сериозно,



защото неговите негативи се трупат пряко на сметката на ПЕС точно преди европейските избори, които ще бъдат на 22-25 май 2014 г. След мъчителния за него конгрес на ПЕС в София на 22 юни, който премина на фона на протестите, настана политическо затишие в централата на европейската левица, откъдето долита подозрително шушукане срещу лидера й заради безпринципното му съюзяване с "Атака". Недоволството се надигна първо в групата на ПЕС в Европарламента, където бе изразено лично от нейния лидер Ханес Свобода (Австрия). Той обаче е пред пенсия и Станишев може търпеливо да изчака оттеглянето му след европейските избори. По-важно е, че критици започват да роптаят на висок глас и в крепостта на европейската левица - Франция, която е главната опора в момента на ПЕС. В електронното издание на списание "Нувел обсерватьор" (близко до Френската социалистическа партия) се появи на 25 септември съкрушителна публикация за Станишев, която изрази разочарование, че партии като БСП са били допуснати в Социалистическия интернационал. Причината: "Председателят на БСП, който също е председател на ПЕС, се съюзи с фашистка формация". А в заключение се казва: "Социалистическите предводители от изток не само флиртуват с ултранационалистите и крайната десница, но и станаха олигарси, които не отстъпват пред нищо (корупция, убийства, т.н.), за да се обогатят." Намекът е Станишев да се огледа дали в обкръжението му не се мяркат подобни олигарси, заради които гражданските протести продължават повече от сто дни.



Направо комично е поведението на балансьора



в Народното събрание партия "Атака", от която в Европа бягат като от прокажена. Парламентарната група на Волен Сидеров се изсипа миналата седмица на "важно" посещение в Европарламента в Брюксел, но стигна едва до пощенската кутия на ЕП, където пусна оплакване от германската християндемократка Дорис Пак, че нарекла партията им ксенофобска. Несръчният им опит да се скрият колкото може по-далеч при гласуването на недоверие на правителството на Пламен Орешарски, за да не подклаждат обвиненията срещу него, че се държи на власт благодарение на тях, ги превърна в посмешище. Те не припариха до Европарламента дори като туристи, макар че двама депутати вътре (Димитър Стоянов и Слави Бинев) можеха да им издадат пропуски, защото са избрани с тяхната листа. Двамата обаче са отлъчени като ренегати от бившия си лидер Волен Сидеров и затова злополучните неканени гости прибягнаха към отчаяна стъпка - да молят социалиста Ханес Свобода да им обърне внимание или поне да им уреди среща с някой от ЕНП. Странно е, че не поискаха съдействие от евродепутати на крайната десница като представителите на Националния фронт на Льо Пен, които Сидеров смята за свои приятели.

ДПС няма страданията на другите български парламентарни партии, защото запазва добрите си позиции в Алианса на либералите и демократите за Европа. Партията на Лютви Местан обаче има фундаментален проблем - тя е като пътник в луксозна каюта на политически "Титаник". Либералите са в шок след небивалата си загуба на изборите в Германия, където бяха свикнали като ДПС да са постоянно присъствие в управлението на държавата. Катастрофата на Свободната демократическа партия дава сигнал, че в европейски води се е появил опасен айсберг, защото икономическата криза направи либерализма нещо като мръсна дума в политическия речник. Председателят на либералите Греъм Уотсън е заплашен да загуби мястото си на евродепутат, защото в неговия избирателен район в Югозападна Англия се засили влиянието на евроскептичния лидер на Британската партия на независимостта Найджъл Фарадж.

Тревогите на партиите и техните лидери не би трябвало да предизвикват особен интерес, ако покрай тях не възникваха тревоги и за България. Държавата също като партиите си е в



засилваща се изолация



В края на юли се появиха съобщения за анализ за немското канцлерство, който препоръчва точно това - "изолиране и дисциплиниране" на България. Текстът остана без официално потвърждение, но и без опровержение. Тъй като резултатът от изборите в Германия не предполага промени в канцлерството, вероятно анализът остава в сила заедно с препоръката си. И той както публикацията в "Нувел обсерватьор" сочи олигархията като възлов проблем в държавата, но отива още по-далеч, като твърди, че олигархични кръгове са си направили "държава в държавата" в разрез с основните европейски принципи. По този повод се повдига болезнен въпрос: да се упражни ли натиск върху властите чрез по-внимателна филтрация на еврофондовете? Това означава, че изолацията на България занапред може да върви не само чрез банализирания вече немотивиран отказ да бъде допусната в Шенгенската зона, а чрез ограничаване на една от основните ползи от членството й в ЕС - еврофинансирането. Германия е главният донор в бюджета на ЕС и ако възприеме такъв подход, членството ще ни служи главно за естетически цели, колкото да пише на личните ни карти, че сме европейски граждани.

Тогава от Лига Европа ще изпаднат не само дотегналите ни партии, но и ние самите.