Анна Цонева е на 30 г., родена е с детска церебрална парализа, която засяга и четирите й крайника. Има и леки интелектуални затруднения и като всички хора си има мечти. Една от тях е да стане журналист. Извадила е късмет с родителите си Ваня и Георги, които не я оставят да стои затворена у дома и да се самосъжалява. Имало е години, в които обикалят с нея Европа, учи, прави редовни рехабилитации, колкото и да струва това на семейството й.

Анна попада случайно в центъра на фондация "Светът на Мария", който отвори врати през август в София. Центърът бе изграден изцяло благодарение на частни дарения. Там се обучават по модерни за България стандарти - заниманията за обучаваните траят цял работен ден, важно е да не се закъснява, почива се в определено време, защото това също е част от създаването на трудови умения и навици. Те се учат да изпълняват задачи и да работят в екип. Когато са достатъчно подготвени, се разчита на работодатели да им дадат шанс.

Социалният министър Хасан Адемов 20 години е работил като анестезиолог, после става политик. Бил е депутат в последните четири Народни събрания, в които два мандата е бил председател на социалната комисия, един - зам.-председател. Работил е и в комисията по здравеопазване. Въпреки изключително натоварената си програма той намери време за интервю с Анна, за да й помогне да влезе в ролята на журналист.

Интервюто не върви съвсем по план. Въпреки предварителната си подготовка Анна доста се притеснява, но от въпросите й става ясно основното - хората като нея изобщо не чувстват социална подкрепа от държавата въпреки изсипаните милиарди, уж за да бъде животът им по-добър. Тя първо поиска да разбере:

- Какво значи да сте министър на труда и социалната политика? Какво можете да промените в живота на хората с увреждания?

- Да съм министър на труда и социалната политика за мен е преди всичко отговорност. Аз съм поканен в правителството на Пламен Орешарски като дългогодишен експерт в тази сфера. Моят профил е социалният профил. В това число и проблемите на хората с увреждания, защото оценка за зрелостта на едно общество е отношението именно към хората с увреждания. Отношение, което се изразява, от една страна, в подкрепа от държавата и неправителствения сектор. Подкрепа, която да бъде специфична за хората с увреждания, да ги улеснява в интегрирането им в обществото. Подкрепа, която да бъде реализирана чрез предоставяне на социални услуги в семейна среда, в общността. Услуги, които да са достъпни за хората с увреждания, които да им помагат по-лесно да се интегрират в обществото. Много е важно в тази сфера и осигуряването на възможности за достъпна среда, а не препятствия за хората с увреждания. Да могат да работят, да учат, да се развиват в обществото като всички останали, равноправни на останалите хора.

- А мен как ме виждате, като съм на количка, нямам ли вашата подкрепа?

- Прекрасно осъзнавам вашето желание да бъдете равноправни български граждани, да имате всички права, които имат и останалите хора. Да бъдете подкрепени от държавата, от обществото като цяло, за да можете и вие да намерите своето място в живота. Това, че сте в инвалидна количка, в никакъв случай не ви прави неравнопоставена, не може да бъде условие, което да ви дискриминира по какъвто и да е признак.

- Какво сте направили досега като министър?

- На първо място бяха предприети спешни мерки в рамките на минимален социален стабилизиращ пакет, където има подкрепа на майките с деца на 1-2 г., за хората на енергийно подпомагане, за първолаците. Успяхме да обвържем с минималната заплата подкрепата за семействата, които отглеждат деца с увреждания, и така я увеличихме от 189 на 217 лв. Знам, че това не е достатъчно, но е стъпка в посока подобряване на социалната защита на тези семейства. Има мерки, които са в подкрепа на пазара на труда, включително и за стимулиране на бизнеса за наемане на младежи и лица с увреждания.

- А мен виждате ли ме да работя някъде? Моето желание е да работя като журналистка.

- Това е една мечта, която вие трябва да следвате, а държавата е тази, която трябва да застане зад вас. Независимо от това, че сте в инвалидна количка, това не е пречка в никакъв случай. Това е допълнителен мотивиращ фактор. Едно предизвикателство за вас, за журналистите, за нас, управляващите, и държавата да помогнем за реализирането на една младежка мечта.

- Какво отсега нататък очаквате да направите?

- На първо място да се опитаме да предприемем мерки за повишаване на икономическия растеж. Защото без работеща икономика няма как да има работни места, няма как да има условия за реализиране и на такъв тип мечти, каквато е вашата. За да може това да се случи, трябва по-голямата част от българските граждани да реализират своите доходи от труд. Така ще могат останалите, които не могат да се справят сами, да получат подкрепата на държавата, да получат диференцирана според индивидуалните потребности подкрепа, за да могат те да реализират своите мечти, да се интегрират в обществото.



-------------------------------------------------

Какво не успя да попита Анна?

------------------------------------------------

- Дали майка й Ваня ще може някога да се пенсионира. Родители на деца като Анна отдавна искат грижата за тях да се признава за реално изработени години. Експертите обаче смятат, че подобна пенсия без реален осигурителен стаж би била вид социално подпомагане и не може да се дава от НОИ. Вместо това се появи програмата "Личен асистент". Това безспорно е по-добрият вариант, тъй като хората получават възнаграждения, срещу които им се плащат осигуровки. Но парите не стигат, затова постоянно нуждаещи се от асистенти хора изпадат под чертата заради неясни критерии. Тази година Ваня също не се класира в програмата на Столичната община, без да е ясно защо.

- Кога в училище децата като нея ще получават адекватно обучение? Когато Анна е в първи клас, у тях идва специален учител. Във втори се оказва, че тя не знае абсолютно нищо. Майка й настоява да повтори първи клас и да се премести в помощно училище. "Казаха ми, че съм първата, която иска детето й да бъде в помощно училище вместо в масово", разказва Ваня. Тя обаче е осъзнала, че нито детето й, нито учителите са подготвени да работят заедно в масово училище. За съжаление в момента всички политики за децата с проблеми в училище са насочени точно към включването им в масовите класове. Без специална подготовка, без помощник-учител. Накрая от училище ще излязат деца с някакви дипломи и без знания, а държавата или дарители ще трябва да плащат отново за обучението им в центрове като "Светът на Мария".

- Докога ще разчита на 15-годишна количка, в която не се събира с дебелите дрехи през зимата? "Преди 4 г. имахме право на нова. Дадоха ни 430 лв. Избрахме количката, прибрахме се вкъщи, гумите й спаднаха. Отпуснаха ни над 200 лв. за генерален ремонт, но когато Ани седна, гумите пак спаднаха. И сега стои у нас като паметник", разказва Ваня как се пилеят парите за хората с увреждания, които вероятно щяха да стигат, ако се даваха според нуждите. Те отдавна настояват количките да не се дават за по 6 г., а според състоянието на човека. Особено при децата - за 6 г. те израстват толкова много, че количката вместо да им помага, допълнително може да ги увреди.

- Толкова ли е трудно да се уреди транспорт на хората като Анна? "Имаме карта за градски транспорт, но освен да си я сложа в рамка, не знам за какво друго да я ползвам", опитва се да се шегува майката на Анна. Те ползват фирмата за логистика на Столичната община срещу 3 лв. на ден. Но желаещите за тази услуга са твърде много, а местата - твърде малко.

Все пак разговорът на Анна с министър Хасан Адемов завършва позитивно. Той я попита: "А вие вярвате ли в институциите, в държавата, вярвате ли в журналистиката?" Тя отговори: "Вярвам, че ще стане това, което на мен ми се иска да стане - в сегашно или в бъдеще време."



-----

Интервюто на Анна Цонева с министър Хасан Адемов е част от проекта "Светът на Мария": "Създаване на Дневен център за трудови дейности за хора с леки и умерени интелектуални затруднения - иновативен модел на дневна грижа за хора с интелектуални затруднения", Договор BG 051PO001- 7.0.07. - 0068, финансиран по ОП "Развитие на човешките ресурси". Всеки може да подкрепи хора като Анна да сбъднат мечтите си с дарителски SMS с текст DMS SVETOVE на 17777. За абонати по договор с GLOBUL, VIVACOM и Mtel цената на 1 SMS е 1 лв. За потребители на предплатени услуги на трите мобилни оператора цената на 1 SMS е 1.20 лв. с ДДС.

Дарение по банков път може да се направи на банкова сметка на фондация "Светът на Мария" в УниКредит Булбанк: IBAN: BG23UNCR70001520966058, BIC: UNCRBGSF.