Някои държавни дружества от много години са "хронично болни", други са "абонирани" за скандали заради странни назначения, а напоследък е особено гореща темата за обслужващите банки. През март служебното правителство отговори на високия обществен интерес към тази тема с приемането на "правила за публичност и управление на риска, свързан с управление на паричните потоци на държавните предприятия". Само няколко месеца по-късно правителството на Пламен Орешарски заяви намерение да предложи цял нов закон за управление на държавните дружества.



Малко хронология



През 1991 г. правителството на Димитър Попов по договореност между всички политически сили поема курс към пазарна икономика - прекратява се държавното определяне на цените на стоките и услугите, премахват се бюджетните дотации в почти всички сектори, а държавните предприятия се преобразуват в търговски дружества след приемането на Търговския закон.

Новият статус на предприятията се определя с решения на Министерския съвет, в които се посочват и лицата, които ще управляват предприятията. През този начален период няма яснота за правата и задълженията и функциите на назначените в съветите на директорите служители. Преди 20 години, в средата на 1993 г., се приема правилник за управление на държавните дружества, но той не успява да регламентира добре отговорността на министри и чиновници, назначени в управителните органи. Този междинен период - след като е рухнала старата централизирана система, а не е изградена напълно правната конструкция на новите отношения - е една от причините за голямото разграбване на държавната собственост. Това е и най-щастливият период за чиновниците, вредили се в директорски бордове и надзорни съвети. Това участие става най-желаната дейност на държавните служители, защото е високоплатено и е значително допълнение към основната заплата. Така през 1992 г. някои успяват да се пенсионират с много високи пенсии, тъй като за база служат именно високите им възнаграждения като участници в управлението на държавни предприятия. По-късно НОИ отказва да приема този начин, въпреки че това са суми, върху които са внасяни пенсионни осигуровки.

Оттогава, та до днес министрите използват назначенията в директорски, управителни и надзорни съвети като форма за компенсиране на ниското заплащане в държавната администрация. През 2010 г. след взаимни обвинения между предишни и нови управляващи редът за заплащане се променя и парите са намалени до минимални размери.

Всяко управление след 1993 г. променя по нещо в правилника за управление на държавното участие. В началото на 2003 г. правителството на НДСВ в коалиция с ДПС приема нов нормативен акт, но в него няма особени промени, освен че са включени още екстри за участниците в бордовете.

Служебният кабинет на Марин Райков се намеси в частта за избора на обслужващи банки. Като се има предвид, че това съвсем не е най-важната част от дейността по управление на държавните дружества, а повечето от тях не могат да се похвалят със свободни средства, изводът е, че няма особено развитие през изтеклите 20 години в отношението на изпълнителната власт към управлението на притежавани от държавата активи. Думите "риск" и "парични потоци", на които акцентира служебният кабинет, насочват към работата на финансовите директори (където ги има) или към всички директори и управители. Да не забравяме, че и държавните фирми са подвластни на Търговския закон също като частните и също зависят от пазарните условия и конкуренцията. Особеното при тях е, че директорите се избират или назначават от съответните министри, които представляват държавната собственост в капитала. Министърът би могъл и по сегашния ред да определи задачите на директорите - чрез договора за възлагане на управлението. Това се отнася и за задачата по управление на паричните потоци.

Освен това министрите и съответните дирекции и отдели в ресорните министерства би трябвало не само да са намерили подходящ начин да възлагат задачи, но и да следят за тяхното изпълнение ежемесечно. Но подобна практика очевидно няма. Нещо повече - съответните звена в министерствата, а и самите министри не се интересуват особено какво вършат директорите и дори не анализират информацията, постъпваща при тях чрез годишните финансови отчети. Ясно е, че



министрите са лоши стопани на държавната собственост



И няма никаква гаранция, че утвърдилата се лоша практика ще се промени, ако правилникът бъде заменен с по-висш акт - закон. Донякъде е добре, че има правила за избор на обслужващи банки. Но трябва да се има предвид, че паричните потоци текат различно - всяко предприятие има специфични предмет на дейност, процеси на доставка и продажби, зависи от състоянието на пазара, от приетите счетоводни политики, от умението на съответния управител или директор да организира работата. Когато говорим за холдингови структури като БЕХ например, управлението на паричните потоци е още по-сложно и специфично. Ето защо не е особено продуктивно да се налагат общи правила.

Държавните фирми се управляват зле, като причините са много, но две са особено важни. Първата е, че всяко правителство смята за по-важно членовете на управителните органи



да са верни партийци вместо професионалисти



Не може да се сменят едни "калинки" с други според партийния цвят. На това трябва да се сложи край.

Втората причина е, че нито едно правителство досега не прилага установените изисквания за текущ контрол и анализ на работата на хората, заети с управление на държавните активи. Не се оповестяват нито лошите резултати, нито дори добрите. Не се мотивират публично причините, когато се извършват смени в бордове, надзорни и контролни съвети.

Подобряването на управлението на държавните дружества е изключително важна задача. Необходима е коренна промяна на подхода. Може да се започне със следните стъпки:

Първо, всяко министерство да оповести на страницата си дружествата, в които министърът от името на всички нас е "собственик".

Второ, за всяко дружество да се оповестят директорите, образованието и професионалният им опит.

Трето, да се оповестят направленията (дирекции, отдели) и ръководителите, които в министерството отговарят за анализа на изпълнението на договорите за управление и за надзора над дейността на директорите на държавните дружества. Добре е тези дирекции, носещи различни названия в различните министерства, да оповестяват всяко тримесечие с кратък анализ какво е състоянието на държавните дружества - не само на тези със 100% държавно участие, а на всички, в които има представител, назначен от съответното министерство..

Четвърто, на страницата на всяко министерство да се изброят контролните органи, които наблюдават и анализират дейността на дружествата с държавно участие, вкл. организационни структури и брой на заетите с тази дейност от страна на всички държавни органи.

Така



ще се постигне много по-сериозен обществен контрол,



отколкото с непрекъснато говорене и създаване на работни групи и нови правила. По-добре е просто правилата да се изпълняват, вместо непрекъснато да се сменят. Правителство на Орешарски, което обеща да работи открито и експертно, може да започне с изброените стъпки.

Горещо препоръчвам опита на Канада, където членове на директорски бордове се избират по еднакъв начин в частните и в държавните дружества. Конкурсите са задължителни, а до тях се допускат единствено кандидати, преминали курсове, които завършват с тежки изпити и с издаване на дипломи за успелите. Само притежаващите съответни дипломи могат да кандидатстват за място в директорски борд - независимо от образованието, стажа или партийните пристрастия.



*Проф. Вучева е бивш министър на финансите и вицепремиер в служебното правителство на Ренета Инджова. Заглавията са на редакцията.