|
| Бившият сътрудник на ЦРУ Едуард Сноудън, който разкри как САЩ контролират комуникацията и на чужди граждани, прие предложението за политическо убежище в Русия. |
Причината законодателствата в различните страни да не могат да контролират интернет комуникацията е заложена в самия технологичен механизъм на неговото функциониране. Около 99% от интернет трафика в света се извършва чрез подводни връзки. Голяма част от информацията, която се предава по кабел, задължително минава през един от информационните центрове, разположени в САЩ. Така към 2012 г. подобни центрове обработват около 80% от интернет трафика в Латинска Америка, над 49% от трафика в Азия и около 20 % от този в Европа. Освен това в САЩ се намират сървърите на повечето популярни сайтове и социални мрежи, които се използват от милиарди хора по целия свят. Според американското законодателство всяка информация, която се съхранява на техни сървъри, се явява обект на американското право. По този начин личните данни на потребителите на такива световни гиганти като Google, Facebook, Microsoft или Apple от Бразилия или например Русия не са защитени от законодателствата на тези страни.
През това лято Едуард Сноудън предаде на медиите документи,
които разкриха наличието на специални програми за следене на интернет трафика от американската Агенция за национална сигурност(АНС). Тези документи показаха, че АНС и ЦРУ активно прехващат, разшифроват и анализират данните за активността в интернет на потребители от целия свят. Именно след това много страни се замислиха как могат да повлияят на ситуацията и да предпазят себе си и своите граждани от прекаленото внимание от страна на спецслужбите на други страни. Освен това бе разкрито, че АНС е следила кореспонденцията между президентите на Бразилия и Мексико. Бразилското правителство реагира много гневно и определи това като намеса във вътрешните работи на страната. Заради това дори беше отменена визитата на бразилския президент Дилма Русеф в САЩ. Именно затова Русеф разказа за своите планове, които предвиждат последователна борба с монопола на САЩ в сферата на интернет. Както разкри тя, проектът за задължително разполагане на данните на бразилските потребители на сървърите, разположени в Бразилия, вече се намира в стадий на разработка. Кога ще се случи това технически, засега не е известно, но бразилските власти се надяват, че приемането на подобен закон ще позволи да се поставят интернет компаниите под контрола на местното законодателство. Това на свой ред би трябвало да затрудни несанкционирания достъп до личната информация на хората.
Втората крачка на Бразилия може да стане полагането на свой кабел, който да заобиколи САЩ и да свърже бразилците с комуникационните мрежи в Европа, Африка и Азия. За пръв път за подобен проект се заговори м.г. Според него новият кабел трябва да мине по морското дъно от бразилското пристанище Форталеза до руското Владивосток, като по пътя присъедини Кейптаун, Мавриций, Сингапур, Ченай и Шантоу. Планирано е това да стане до края на 2014 г.
В последно време планове да се премахне монополът на американските компании в сферата на контрола върху интернет заявиха и редица държави като Китай, Куба, Русия, Южна Африка и някои други страни. През януари т.г.
властите в Хавана дори тестваха включването на подводен кабел,
наречен ALBA-1, свързващ острова с интернет мрежите на Венецуела и Ямайка. Това се наложи независимо от факта, че американският кабел, който свързва Канкун и Маями, минава буквално на 32 километра от Хавана, но тя не може да се включи към него заради икономическата блокада от страна на САЩ. Засега не е известно дали проектът ALBA-1 по някакъв начин е подобрил живота на кубинските провайдъри и потребители.
От 1 септември т.г. Виетнам прие специален закон, който изисква от всички чужди интернет компании да разположат поне един локален сървър вътре в страната. Това важи за всички фирми в тази сфера, които осъществяват дейност във Виетнам, а не само обработват и пазят данните на виетнамските потребители. Както отбеляза правителството в Ханой, новите изисквания трябва да защитят интелектуалната собственост в страната и да помогнат да се подобри сигурността на личните данни на гражданите в световната мрежа. Това обаче беше прието заедно с фактическото въвеждане на тотална цензура в интернет от страна на местните власти, тъй като законопроектът забрани публикуването на материали в интернет, които критикуват виетнамското правителство и въобще информация, които не касаят лично потребителите (например, световните новини). В тази дискусия активно се включи и Русия. След скандала около американската АНС руският депутат от управляващата партия "Единна Русия" Сергей Желязняк предложи под руска юрисдикция да преминат всички сървъри, които съдържат данни на руски потребители. Според Желязняк само така може надеждно да се защити информацията за руските граждани, към които имат интерес спецслужбите. Засега обаче няма развитие в това отношение в Русия.
В момента е малко вероятно прокарването на скъпоструващ кабел по дъното на океаните или преместването на данни на потребителите в сървъри във вътрешността на дадена страна да промени кардинално настоящото положение. Особено
като се има предвид как работи съвременният интернет
По принцип информацията в глобалната мрежа се предава по най-краткия път. Има версия, че това става по "най-евтиния" начин (тези твърдения се базират именно на разкритията на Сноудън), но в никакъв случай по най-суверенния. Разкритията на бившия анализатор от ЦРУ показаха, че технически е възможно да се установи тотално наблюдение над потребителите в мрежата. Но за това на практика правителствата трябва не само да създадат скъпа местна инфраструктура в тази област, но и да накарат своите граждани да ползват именно нея, когато публикуват лични данни и информация. Има и друга опасност, както показва цитираният опит на Виетнам. Много правителства ще бъдат изкушени, под предлог да осигурят сигурност на потребителите си, всъщност да въведат или засилят цензурата или по примера на американските спецслужби да използват тази информация за своите цели.