ВИЗИТКА: Йорг Золфелнер е завършил Икономическия университет във Виена, откъдето има магистърска степен по икономика. След дипломирането си работи като икономист във фармацевтичния сектор в Австрия. През 2003 г. започва работа за концерна EVNAG, а от 2006 г. е прокурист на ЕВН България. От 2007 г. е председател на управителния съвет на ЕВН България "Топлофикация", а от 2010 г. заема позицията регионален мениджър на ЕВН България. През януари 2011 г. е избран за председател на управителния съвет на ЕВН България.



- Г-н Золфелнер, разчетите на ЕВН показват, че поевтиняването на тока от лятото ще доведе до липса на 45 млн. лв. годишно за вашите дружества в България. Какво реално означава това за компанията?

- Това намаление ще ни струва възможността да инвестираме в повишаване на качеството на нашата услуга. Ясно е, че подобряването на дейността ни и поддържането на мрежата става с инвестиции. Но след последните промени на цените на електроенергията, които бяха почти изцяло за сметка на дружествата, няма да можем да направим тези инвестиции. Ние имаме зададена регулаторна рамка, която трябва да спазваме, и цени, с които се съобразяваме. Не може да се очаква да подобряваме качеството при сегашните нива на цените, след като не ни осигуряват достатъчно собствени средства за инвестиции.

В същото време сегашните условия не ни правят и много атрактивни за финансиране от страна на банките. Те гледат нашите числа и казват: "Да, при вас ситуацията е много трудна". Това е резултатът от намалението на цените.

- След като това ще се отрази на инвестиционната програма на ЕВН, има ли риск от аварии?

- Ние ще направим всичко възможно да няма аварии. Ефектите от поевтиняването на електроенергията няма да се проявят непосредствено след въвеждането на новите цени. Ако ние сега имаме намаление на инвестициите за една, две или три години, ефектът ще се види след 5-6 години, когато мрежата се амортизира например.

- Неотдавна имаше опасност от затруднения при изплащането на заплатите на служителите. Сега има ли такъв риск?

- Не, при нас плащането на заплати е на първо място.

- Остават ли опасенията ви за фалит?

- Ситуацията към момента не се е променила, като трудностите пред компанията продължават да бъдат сериозни.

- В такъв случай как би се отразило още едно поевтиняване на тока с нови 5% от началото на 2014 г., за каквото намекна икономическият министър Драгомир Стойнев?

- Като човек, който живее много години в България, аз зная, че всеки министър има пълна информация за сектора си. Ако г-н Стойнев смята, че в енергийния сектор има още резерви за това, да - може да се дискутира по въпроса. Ако обаче той смята, че резервите са в електроразпределителните дружества, не знам откъде ще дойдат. По моя оценка резервите в ЕРП-тата за ново поевтиняване на тока вече са изчерпани.

- Как ще коментирате претенциите на ВЕИ фирмите, които осъдиха ДКЕВР заради цената за достъп? По техни сметки става дума за около 300 млн. лв., които са били събрани незаконно от ЕРП-тата, НЕК и ЕСО?

- Моята лична оценка е, че става въпрос за 150 млн. лв., но може и да са повече. Все пак ДКЕВР задава рамката, с която ние се съобразяваме. А цената за достъп бе тяхно решение.

- При положение че съдът е постановил, че цената е незаконна, имате ли готовност да върнете парите, които са били събирани неправомерно след решението на ДКЕВР?

- Компенсацията трябва да бъде справедлива - НЕК има щети, зелените централи имат щети, ние също имаме щети. Трябва да има цялостна картина за това кой какви щети е претърпял и продължава да търпи от това решение. Едва след това ние можем да седнем и да разговаряме за това как да бъдат решени тeзи проблеми.

- А докъде стигна делото в арбитражния съд, което централата на ЕВН заведе срещу ДКЕВР заради методиката на изкупуване на зелен ток?

- Не мога да кажа. Това е въпрос между инвеститора EVN AG и държавата.

- За каква сума става въпрос?

- Това все още не е ясно.

- Призовахте за бързо изготвяне на нова енергийна стратегия, но такава реално има и в момента. Какво налага нуждата от нова?

- В последно време се вижда, че сегашната енергийна стратегия не играе важна роля в ежедневната работа на държавните институции. Без значение каква е тя, важното е, че никой не я спазва. Затова е необходимо принципите, които ще залегнат в новата стратегия, да се спазват от всички.

След приватизацията през 2004 г. държавата искаше от нас да инвестираме, да намалим технологичните загуби и да увеличим събираемостта. Ние направихме това. Сега сякаш единствената визия, която наблюдаваме, е за намаляване на цените. Това обаче е краткосрочна визия, а ние трябва да мислим в дългосрочен план. Ако това са дългосрочни цени, трябва да е ясно оттук нататък какво качество и каква сигурност на снабдяването трябва да постигнем.

- Как гледате на последните предложения за промени в енергийния закон? Част от тях предвиждат на практика вече съществуващи неща като SMS известяването за предстоящо спиране на тока. От ЕРП-тата пък се изисква да доставят само качествен ток, което ще изисква монтирането на допълнителни уреди...

- Приветстваме инициативата на депутатите, които търсят подобрение на клиентското обслужване, защото това е в интерес на всички. Аз лично не съм сигурен, че мястото на тези поправки е в закона, тъй като това са неща, които се одобряват от регулаторния орган, който следи общите условия, по които ние работим. В този смисъл всички тези неща, които се дискутират и предлагат, може да залегнат в общите условия под една или друга форма.

В същото време трябва да има анализ на въздействието на тези предложения, защото част от тях биха стрували милиони левове. Освен компания, която предлага услуги, ние сме и инвеститор и винаги се стремим да има оценка на това, какъв би бил ефектът от всяка инвестиция. В противен случай се рискува да се направят разходи без особен ефект.