Горещият казус на седмицата: Държавната (Н)ЕК възложила на руската (А)СЕ да строи ядрена централа. За инженер-архитект да контролира технически огромния проект Н наел (У)орли, У наел (Р)иск за подизпълнител. Но в деня (Х)икс Министерският съвет (М) "наложил мораториум" на ядрения проект. У и Р продължили да изпълняват задълженията си и след Х, Н - също, да приема изпълнението и да плаща за него. Според прокуратурата решението на М е "форсмажор" и всяко плащане след Х на Н към У и Р (дори дължимото отпреди Х!) е престъпление, а престъпници са шефовете на Н, У и Р. Босовете на Н присвоили платените след Х пари в полза на У и Р, а директорите на У и Р им били съучастници (помагачи). Не бих се занимавал с този казус, ако беше (само) правен. Правните спорове и наказателните дела ги решава съдът, всичко друго е само чесане на езици. Обаче заместник главният прокурор призова (цитирам по памет) всеки, който мисли, че е редно Н да плаща на У и Р след Х, да стане пред обществеността и да обясни. Тази призовка надхвърля пределите на правото и макар да е риторична, трябва да я приемем сериозно. Да, аз твърдя,



не само е редно, но и задължително;



въпреки решението на М е трябвало, трябва и занапред Н да плаща на инженер-архитекта У и Р за услугите им, защото са нужни. Как го доказвам? Ще започна с argumentum a contrario (допускане на противното). Какво трябваше да направят У и Р в деня Х+1? Да спрат да изпълняват на мига договора с Н? Да зарежат обекта? Да се разпада както ще. Човек барака да строи, а после да се откаже, все ще положи грижи да запази каквото е построил. Ако се отказва от строежа, инвеститорът трябва да поиска от архитекта и инженера нови проекти - как да се запази обектът, може да се наложат строителни работи по консервацията. Тезата на прокуратурата, че трябвало наетите на обекта да напуснат незабавно в деня Х+1, е в



конфликт със здравия разум



М налага "мораториум" и всеки да бяга от обекта презглава. Сякаш го няма? Възложителят Н, инженер-архитектът У, подизпълнителят Р? Защо само те? А охранителят? Не е ли трябвало да зареже обекта, та крадците да го разкостят? В този обект е вложена огромна сума, цял милиард! Така ли се зарязва такава инвестиция? Напусне ли инженер-архитектът, загубите ще са близо същите, както ако избяга охранителят. Задачата на инженер-архитекта е да поддържа площадката в техническа годност на ядрен обект, все едно строи ли се, или строежът е спрял. Затова има право да получи цената, дължима за свършената работа. Цената не е "баница" и това не е "строителен надзор". Не прави чест на прокурорите да ги наричат така, подвеждат. Още по-тежко



подвеждат обясненията за "форсмажор"



поради мораториум. От обвиненията излиза, че възникне ли форсмажор, то засегнатите договори стават "незаконни" и който продължи да ги изпълнява, е престъпник. Това е груба заблуда. "Форсмажор" (фр. force majeure) се превежда като "висша сила" и е обичайна клауза в търговските договори, англичаните я наричат "act of God", "действие на Бог". Тя урежда случаите, когато изпълнението се възпрепятства от непредвидими (!) сили извън контрола на страните (ураган, наводнение, земетресение, изригване на вулкан... цялата вестникарска колонка няма да стигне само за обичайния текст на клаузата. Ако мораториумът е "действие на бог", дали е релевантно към договорите Н-У и У-Р?

Общоприети от римско време са принципите на форсмажора. Първо: самата поява на форсмажор не поражда отношения между страните. Второ: страна, която се позовава на "форсмажор" (изпълнението й се препятства от висша сила), е длъжна да уведоми другата; клаузата се прилага от деня на известието. Трето: страна, засегната от висша сила, е длъжна да посочи в каква степен е препятствана, как и кога ще възобнови изпълнението на договора. Четвърто: щом висшата сила спре да действа, препятстваната от нея страна следва веднага да възобнови изпълнението. Пълен абсурд са речите (слава богу, че ги държат политици, а не прокурори!) , че при "форсмажор" договор Н-У "се разтрогва" (плява! разваля ли се, или се прекратява; първото в казуса е изключено). Всеки прокурор добре знае всичко това! Знае



какво означава "мораториум",



иде от лат. mora, "забава" и означава "забавяне или спиране на дейност". Не прекратяване. Не да взривим построеното. Не да унищожим милиардна инвестиция. Утре мораториумът може да се "вдигне" и проектът да продължи. През цялото време на спирането - ако възложителят не стори нужното да прекрати договора, - инженер-архитектът трябва да работи на обекта, да го поддържа в изправност. Ако не строи ядрена централа, Н все нещо ще прави на същата площадка - ТЕЦ, газова централа, може би, - как ще стане без инженер-архитект на обекта. И най-важният ми въпрос е



за отговорността на прокуратурата



Нямам предвид отговорността, ако обвинението се окаже неоснователно, за вредите, които понася всеки обвиняем. Не предлагам да се върнем във времето на съдията Ди. В древния и мъдър Китай магистрат, който повдигне срещу някого обвинение, но не може да го докаже, бил подлаган на това наказание, което би изтърпял обвиняемият. Все пак си мисля, че законът трябва да наложи все някаква отговорност и на прокурорите. Но друга, по-висша отговорност носи всеки магистрат. Тя е морална - да възпитава правното чувство на нацията. Всеки негов акт трябва да ни учи на справедливост и мъдрост. Какво е върховенство на закона, ако прокурорите следват обвинителния си уклон и в публичните си изяви, и в своите актове премълчават и преиначават факти, поднасят шити с бели конци тези и силно съмнителни тълкувания? И най-опасното: тълкуват търговската практика като изначално престъпна дейност (който иска дължимото му от държавата и нейните фирми, значи "признава, че е ял баницата", който му плати договореното, е "луд, че му я дава"). Така не бива. Бизнесът трябва да има сигурност кое е право, кое не е.