:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,905,795
Активни 114
Страници 32,902
За един ден 1,302,066

Изпращайте ми съобщения, които харесвам

Амбицията да се съчини закон за печата показва разминаването между власт и общество
Още щом си отвори устата за закон за печата, депутатката от ДПС Емел Етем отнесе толкова критики, че ще й стигнат до края на мандата. Колкото и да обяснява, че не е разбрана правилно и че само е искала да попита журналистите какво мислят по въпроса, оттук нататък тя рискува да нареди името си в списъка на свои предшественици, които се напъваха да съчинят такъв закон, но стигаха само до заглавието му.

Проблемът има две страни. Първо, сегашното управляващо



мнозинство показва законодателна немощ в сферата на медиите



То не се справя дори с прякото си задължение да "обгрижва" държавните средства за масова информация. След като направи фалстарт миналата година с новия закон за електронните медии, сега се явява на поправителен изпит пред парламента с втори закон за същите медии. Що се отнася до държавната Българска телеграфна агенция, която е най-пряко подчинена на парламента, управляващото мнозинство дори и не помисля да й съчини закон, а я оставя да кара по инерция с временен статут, защото така му е най-удобна. Излиза, че макар и да не са изпълнили преките си задължения, управляващите се хвърлят да въвеждат ред и там, където работата върви и без тяхна намеса.

Втората страна на проблема е, че



печатът въобще няма нужда от специален закон,



защото е достатъчно да функционира съгласно общото законодателство, валидно за цялото общество. Този въпрос е обсъждан многократно, откакто демокрацията се роди заедно със свободното слово, и винаги се е стигало до един и същ извод - по-широките интереси на обществото да има възможно най-пълна информация, включително и за дейността на управляващите, не съвпадат с по-тесните интереси на властта да се представя в колкото може по-благоприятна светлина. Вярно е, че управляващите получават мандата си от народа, но за да може народът да ги контролира и евентуално да ги сменя, ако не изпълняват волята му, той трябва да знае и доброто, и лошото за тях. Досега демокрацията не е измислила по-подходящ механизъм за обективно осведомяване на обществото от свободните средства за масова информация.

Философията на днешните управляващи, и по-специално на г-жа Емел Етем, личи от мотивите, с които бе сменено ръководството на БТА. Старият директор се бе провинил, че агенцията не е давала достатъчно положителна информация за страната, т.е. за състоянието й при сегашната власт. Затова му нямали политическо доверие.



Посланието към журналистите бе ясно



като телевизионна реклама: "Изпращайте ми само съобщения, които харесвам!"

Но ако за целите на рекламата вестниците с охота могат да отговорят на това изискване, защото рекламодателите си плащат, за другата информация това е невъзможно, защото си плащат читателите. Информационният пазар е регулатор, който изхвърля стоката менте. Започнат ли вестниците да угодничат на властта, ще трябва да минат на държавна издръжка. От проектобюджета за следващата година не личи правителството да е предвидило разходи за нуждите на масовия печат и затова г-жа Етем и други като нея не би трябвало да се нагърбват с неговото управление.

Законът за печата не може да бъде друг освен Закон за свободата на печата, какъвто съществува във Франция от 1881 г. Неговото присъствие в съвременното френско общество се усеща не само от изобилието на вестници и списания, но и от често срещаните надписи, изсечени върху каменни фасади в центъра на Париж и други големи градове: "Забранено е да се лепят афиши съгласно закона от 1881 г." Това е единствената строга забрана, регулираща печата във Франция вече над един век - тя пази фасадите на къщите от досадници, които иначе биха лепили навсякъде афиши и обяви. А в България е обратното: властта нехае за омазаните с лепило и окичени с хартии сгради, но бди за чистотата на собствената си фасада.
1178
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД