|
Преди няколко години обаче Моллов прави рязък житейски завой. Продава апартаментите си в София и една къща в Елена, взема и заем, и се заселва за постоянно в Елена. Там купува малко земя, наема повече и се захваща да прави насаждения от екзотичното растение арония.
Но каква е тази арония,
за която ту тук, ту там все по-често се чува и която така е прехласнала Моллов, та е зарязал столицата? Яде ли се тя, пие ли се, или се туря в банка? С тези резонни въпроси посетихме малкия възрожденски градец и ги поставихме пред д-р Моллов.
Оказа се, че се и яде, и пие, дори за банка може да остане нещо.
Аронията е растение, което е ново не само за нас, ами и за Европа, макар че за континента е относително ново. Както други свои далеч по-прочути земляци по флора - картофите, тютюна, царевицата и доматите, аронията е родена в Северна Америка. Представлява храст, достигащ 2 и половина метра височина, който ражда плодове, прилични на руската рябина или на нашия глог. Идва в Европа през 1850 година, внасят я първо в Германия. От Германия аронията влиза и в Русия, вече през ХХ век. В началото тя е отглеждана повече за декорация, защото е красив храст, с хубави листа и цветове. По-късно се оказва, че освен красотата си е едно вкусно и целебно растение. През втората половина на ХХ век, около 1975-1976 година аронията пристига от Русия и в България. С нея се занимава главно професор Христо Крачанов, който започва да прави първо сироп, а сега и сок от арония.
Натуралният сок от арония,
който се появява по пазара, е произведен в Института по хранително-вкусова промишленост. Здравословните му качества са доказани - сокът действа успокоително, регулира кръвното налягане, помага на хората с проблеми в зрението. Освен това е удивително приятен. Хипертониците нормализират много бързо състоянието си, а една също произвеждана разновидност на сока - без захар, е предназначена за диабетици. Моллов намекна за още една тайна при аронията, по-точно за упоритите слухове относно нейния афродизиачен ефект. Той самият вече имал хабер за това от няколко доста възрастни люде, които наблягали на сока заради кръвното си. И изведнъж взели да се будят с едни палави мисли в главите и неудобство в телата... Но решихме да не задълбаваме в тази деликатна тема, защото често тези "любощенски подсети", както ги е нарекъл навремето проф. Балан, стават обект на рекламна спекулация, предназначена за закъсали мераклии...
Моллов произвежда посадъчен материал
от въпросния храст, който все повече се търси. Той смята да разширява производството, защото поръчките растат. Оказва се, че да се отглежда арония е доходно. Тя е непретенциозно растение (в Америка расте от Канада до Флорида), не страда от болести, няма неприятели. А от един декар арония, за чието насаждане са достатъчни около 250 лева, може да се спечелят около 700. За сравнение - засаждане на декар лозе струва около 1500 лева, декар малини - около 600 лева. Аронията се рекултира на 20 години, единствената и безусловна нужда е да има вода в периода на зреене, иначе плодът мумифицира. Понеже в България няма достатъчно насаждения, проф. Крачанов сключва договор за 10 години напред с тези, които произвеждат - тоест гарантира им изкупуването. Според Моллов печалбата от 10 декара арония се равняват на печалбата от 500 декара пшеница. И понеже в България плодът не стига, често внасяме от Полша, където има много насаждения. Моллов твърди, че поне 10 000 дка арония са необходими на страната ни, за да отговори на растящите нужди от производство. Още повече че вече сок изнасяме и в чужбина. Той е убеден, че тези наши 800 000 диабетици, както и първото място на България по инфаркти и инсулти ще останат в миналото благодарение на въпросния плод и сока му.
Но от научен работник бизнесмен не става -
смее се той, когато го запитваме за бизнеса му. Или и да става, бил труден и изнервящ процес. Напатил се е от банки, "трудови взаимоотношения" и балканско недоверие.
Но е заиграл играта и няма отказване. За няколкото си години фермерство е стигнал до едно основно заключение - добрият фермер е сам. Моллов не вярва във възможностите за колективен просперитет, защото там, където има съвместно предприемачество, според него е почти сигурно, че ще се появят и измами и драми. Допуска коопериране със съмишленици само когато става дума за някакъв конкретен акт - например да се закупят на едро торове или семена, - но по принцип е скептик към всякакви сдружения, опитът го е научил. В едно е сигурен - за истинското селско стопанство трябват много пари и много познания. И е убеден, че истинският фермер е не този, който хвърля пари за джипове и охрана, а който работи научно и инвестира в информация и хора.
Докато се разхождаме сред екзотичните насаждения, които с червените си листа странно контрастират с околната дъждовна есенна сивота, Моллов разказва, че шансът на аронията е в един прост факт -
тя не се конкурира със Западна Европа,
поне засега. Тоест никой не ни натиска оттам да садим ограничени площи, както е при лозята например. Културата е трудоемка, а у нас работната ръка е още евтина и поне в близко бъдеще ще е така. Растението според него си има и други чарове - студоустойчиво е, издържа до минус 30 градуса. Освен това е много "медодайно" - цветовете на аронията са голямо лакомство за пчелите. Д-р Моллов, който всъщност е специалист по минерално хранене и воден режим на растенията, съветва винаги да се разрежда сокът на аронията, особено когато е правен при домашни условия, защото концентрираният сок е много силен. От един килограм плод стават три литра сок, който съдържа йод, фолиева киселина, пектин, както и много витамини - С, Е, А, К и др.
Питаме го как се развъжда аронията, за да си насадим. Според
Моллов
аронията има няколко начина за размножаване
Единият е от резници, тоест пръчки. Те се режат, набучват в земята и скоро пускат корен. Другият е от издънки, защото аронията бързо пуска издънки. Третият е от семена - той е най-труден, но при него се развива най-добра коренова система. Показва ни една чиния със семена. Питаме го как е изчоплил дребните семенца от малките плодчета.
- Ааа, това вече няма да ви кажа - смее се Моллов - така може и бизнеса да ми вземете.
|
|
|
|