Всяка есен в последните години, дойде ли ноември и падне ли първият сняг, започват да валят и оплаквания от бюджета. Този път обаче те са на път да се изродят до истерия. Не остана институция в държавата, разчитаща на хранилката на хазната, която да не проплака, че парите й догодина няма да стигнат. Стигна се дотам вицепремиерът и министър на регионалното развитие Костадин Паскалев да хвърли оставката си и с аргумента, че финансистите му резнали парите и не му дават възможност да работи.

Всъщност няма нормална държава по света, в която всички да харесват бюджета. По правило това е най-обсъжданият и най-оспорваният закон, около който се вихрят яростни баталии. Но - пак по правило - обикновено правителствата имат ясна представа какво точно искат да постигнат и с бюджета, и най-вече с цялостната си политика за години напред. За съжаление българският бюджет по десетилетна традиция прилича по-скоро на дърпана баница, от която всеки се опитва да си откъсне (често успешно - в името на популизма или на политическата целесъобразност) по-солидно парче. Покрай цялата бъркотия накрая всички -



и сити, и гладни - са недоволни



Ето какво се случва в последните дни. Кметовете яростно оспорват сметките на финансовото министерство и пищят, че прокламираната финансова децентрализация така и не започва. Фактът, че държавата се ангажира да плати по-голямата част от неразплатените им досегашни разходи, както и да покрие очертаващия се за идната година дефицит в общинските хазни (при добро изпълнение на приходите) някак високомерно се пренебрегва.

Друг писък дойде около парите за МВР. Тук очевидно се залага и на емоцията - все пак престъпността е сред първите страхове на българина.

Но какво да кажем тогава примерно за бюджета на Българската национална телевизия (БНТ). Нейният шеф недоволства, че му дават едва 41 милиона лева субсидия, а му трябвали 55 милиона. С отпуснатите пари можел да прави 19, а не 24 часа програма в денонощието.

Това вече е върхът на нахалството. Защото е спорно дали някой освен работещите в БНТ има нужда от непрекъсната 24-часова програма. При това щатът на телевизията е 1965 бройки - 294 в 4 регионални телевизионни центъра, 1630 в централата в София и 41 в две почивни бази. За идната година се предвижда намаление с цели... 33 бройки. За сравнение - втората ни национална ефирна телевизия - Би Ти Ви, реализира същия обем програма, много често с по-високи рейтинги в отделните часови пояси, с



4 до 5 пъти по-малко персонал



Като капак на всичко БНТ е пълен хермафродит - хем се води за обществена телевизия, хем получава приходи и от реклами. Както впрочем и Българското национално радио (което гълта от хазната почти 32 милиона лева субсидия за своите общо 1396 души персонал). Те не би трябвало да имат финансови проблеми, ако постигнат съответния авторитет и съответните рейтинги. Пък и спокойно биха могли да орежат до разумния размер щата си. Догодина заплатите и осигуровките в БНТ например ще глътнат около 20 милиона лева - една трета от всички разходи.

Когато се прелиства докладът за държавния бюджет за идната година, могат да се открият и други любопитни данни. Но едва ли е нужно да се изброяват. Общото при споровете е, че всички искат повече, а никой не казва откъде ще се вземат парите. А е знайно, че вариантите са два. Първият - да се вдигнат данъците, очевидно е неприемлив за всички. Вторият - да пуснем печатницата за пари.

Всъщност и печатар на пари да е, финансовият министър Милен Велчев не би могъл да задоволи всички искания. Претенциите за допълнителни пари са за към 4 милиарда лева. Това е около една трета от общо предвидените догодина разходи в бюджета - 13,6 милиарда лева. Дори и намек за подобен подход набързо ще ни върне към зимата на 1996 г.

Не случайно, макар че и в управляващата коалиция имаше остри изказвания за проектобюджета, тонът бе смекчен за броени дни. Просто



това са ресурсите, с които разполага държавата -



защото толкова и произвежда. Така че особени промени в бюджета едва ли могат да се очакват.

Лошото е, че не се очертава и ясна стратегия за приоритетите на държавата. Един от очевидните би могла да бъде инфраструктурата, която влече след себе си и допълнителни инвестиции, и нови работни места. И това е много по-сигурно, отколкото възможността прословутият рисков инвестиционен фонд да заработи успешно. А точно парите за инфраструктура са орязани. Вероятно не за друго, а защото финансистите са принудени да опитват да угодят максимално на всички. Пък и всички са свикнали да разчитат единствено и най-вече на държавата. Така че не формират ли управляващите най-сетне строги приоритети, бюджетът ще продължи и занапред да прилича на дърпана баница.