|
| Вежди Рашидов |
-----------------
- Как ще коментирате решението на КС да върне в парламента Делян Пеевски и комфортно ли ще ви бъде да се разминавате с него из коридорите?
- Прието е решението на съда да не се обсъжда. Така е по презумпция. Друг е въпросът какво мисли човек - дали той трябва да се върне или не. Аз смятам, че във всяка държава, която уважава себе си, най-висшият договор е клетвата. След клетва хората стават депутати, министри и т.н. Когато човек е дал клетва, той вече е подписал този душевен, духовен и вътрешен договор със себе си. Не е драма, че Пеевски ще се върне или че няма да се върне. Голям праз, като се върне! И да се върне, той не идва на работа. Какво от това? На него му ходят вкъщи на крака. Всички.
- Кои му ходят?
- Е, обществена тайна е, че от магистрати до кой ли не му се кланят. Вие сте журналисти, седнете един ден и вижте кой ходи при него. Така че по-важно е кой къде ходи, с кого се среща и къде се взимат решенията. Аз направо "завиждам" на някои депутати, като ги гледам какви прекрасни артисти са станали. И даже скоро предложих на Христо Мутафчиев (шеф на Съюза на българските артисти, бел. ред.) ВИТИЗ да се премести тука. Дълбоко съм убеден, че в момента това тук е една говорилня, театър, но всички сериозни решения на управляващото мнозинство се взимат извън парламента.
- Всички ние го подозираме, дори знаем, но защо допуснахте политиката да се прави извън легалните институции, от онова, което наричаме "задкулисие"?
- Причините да се допусне това са много. Нека не се съмняваме, че задкулисието управлява, а не парламентът. Парламентът е говорилня, където задкулисието поставя думите, които трябва да се изрекат. Именно затова гледам този театър с голямо любопитство, но и с голямо отвращение. Не крия, че това е обидно за целия български народ. А как го допуснахме? Допуснахме го всички заедно. Най-често става дума за финансова зависимост. Тук роля имат и медиите. Самите медии страдат, ако липсват сериозни журналисти, които трябва да влизат в сериозните теми, от които зависи съдбата на всички български граждани. Защото като гледам и по кулоарите на парламента, и извън парламента, някои медии са наели едни млади хора, които трудно могат да се нарекат журналисти. Те са наети единствено да търсят скандали и компромати. За трите години във властта всичките ми опити да кажа нещо сериозно, станало в областта на културата, са завършвали нерядко с цитиране на мои изтървани думи. Което е един показател, че има голяма заплаха да деградира понятието истинска журналистика. Аз лично смятам, че журналистиката е много сложна и сериозна професия. Журналистите са документалистите на времето, в което живеем. Те фиксират важните неща. Журналистиката не е да търсиш клюки и да търсиш непрекъснато скандали.
- Кой е телефонът на задкулисието? Кой управлява България?
- Същия въпрос с абсолютно същата сериозност мога да задам и аз: кой управлява медиите в България? Отговорът е един и същ. Да, парите управляват и медиите, и политиците. Аз искам да задам например следния въпрос: как така едни политици, идвайки от провинцията, където заплатите не са повече от 400-500 лв., на третата-четвъртата година в парламента започват да носят скъпи костюми, златни очила... За какво говорим? Има ли в съвременната история на България човек, дошъл отнякъде и станал политик, който да не е излязъл като богат бизнесмен от политиката? А това са много сериозни въпроси, които трябва да си задаваме. В България изместихме понятието "успял" с понятието "пари". Парите не са успех, те са придобивка. Успех е един Радичков, успех е един Валери Петров, Стоимен Стоилов, Жорж Папазов, Кристо, Борис Христов, Гяуров, Гена Димитрова и много, много имена, които мога да изброя.
- Успех е това, което обществото признава за успех, а то изглежда признава само парите.
- Обществото винаги приема това, което му налагаме. И затова медиите се наричат четвърта власт, защото формират мнението на обществото. За съжаление част от медиите много лошо моделират съзнанието на обществото и тези лоши плодове ще ги берем всички заедно.
- В един "изтърван" разговор казвате, че Делян Пеевски и майка му са боздуганът, който друг върти. Кой стои отзад? ДПС ли наистина управлява България?
- Ами като погледнете голяма част от зам.-министрите по министерствата и директори по дирекциите и, разбира се, болшинството от министрите, ще видите кой управлява България. То не е толкова сложно. Няма друг отговор. А това, че на преден план е сложен Делян Пеевски, разбира се, че зад това стоят много по-сложни интереси и пари. Това не е патент на Делян Пеевски. Той е поредният, който е видимият жалон отпред. Но има много невидими неща отзад. Тъй че Делян Пеевски не ми е толкова интересен. Думите ми от "изтървания" разговор се появиха на бял свят от нерегламентирани записи на журналисти в кулоарите. За съжаление в България законът за медиите не е добър и трябва да се промени. И потърпевшият трябва да има законното право да се защити. От средства за информиране някои медии станаха оръжие. Това е опасно и за медиите, и за обществото.
- Не обслужва ли този процес същите хора, които назначават депутатите в парламента?
- Не бих казал "назначават". Те наемат партийни лидери, а оттам нататък лидерите поставят най-приближените си и най-послушните за водачи на листи. Така че "квотата" на големия бизнес е лидерът. Ще ви дам един пример. Политиката прилича малко на ресторант. Когато ти си назначиш управителя, той е длъжен да си организира персонала. Горе-долу това е. Бизнесът се договаря с управителя, а той си работи с персонала.
- Адекватно ли ви се струва ГЕРБ да участва в протести срещу Делян Пеевски, чийто бизнес укрепна и набъбна тъкмо по времето на ГЕРБ? Не е ли абсурдно?
- Самият Бойко Борисов призна, че заради медийния комфорт сме навели глава и както казвам аз, отгледали сме един динозавър. Да, това е така и аз не го крия. Да, налице е един динозавър, за когото някаква вина имаме и ние. Но този динозавър не е излязъл от лабораторията на ГЕРБ. Този динозавър излезе от лабораторията на НДСВ и ДПС, на тройната коалиция. Напълня малко по времето на ГЕРБ просто защото няма политическа партия, която да не търси медиен комфорт.
- Само заради единия медиен комфорт ли бяха налети огромни държавни пари в банката, която стои зад Делян Пеевски?
- Не бих могъл да отида по-далече по една проста причина. Мога да гадая, както и вие гадаете, тъй като не съм бил никога вътре в нещата и не мога да говоря без доказателства.
- Бяхте обещали в едно интервю преди месеци да разкриете крупна далавера с произведения на изкуството.
- В момента още малко задържам. Това ще бъде голям скандал в областта на културата. От времето на Живко Попов през Емил Александров и канала за износ на икони през Чехия - все грандиозни скандали, до днес съществува т.нар. галерийна мафия. Темата е деликатна, но аз разполагам с доказателства, които съм предал на прокуратурата. Сега чакам какво ще предприеме тя като се надявам, че няма да сложи чадър и ще се заеме сериозно.
- За какво точно става въпрос? С какво се занимава тази мафия?
- Дадох един пример с тракийските съкровища, но сега няма да го дам, защото тогава писаха, че са правени копия. А аз казах "все едно да направиш копия на тракийските съкровища и да ги размножаваш и продаваш". Все едно да вземеш Венера Милоска от Лувъра, да й отлееш пет отливки и да си ги продаваш. Без заповед на министър и без специално разрешение на държавата никой не може да изнася произведения, ценности, собственост на държавата, да прави отливки от тях, да връща обратно оригиналите, а копията, вече размножени, да пътуват към разни колекции. Това е престъпление. И аз знам къде се намират тези произведения, в чии колекции, но искам прокуратурата да работи.
- Това трафик на фалшификати ли е?
- Не са фалшификати. До шеста бройка се водят оригинали. Закарват ги до леярната, вади се калъп, работите се връщат обратно, а копията се разпродават. Схемата е много проста.
- През държавни галерии ли минава този трафик?
- През частници. Аз съм горд, че като български министър съм върнал български произведения и антики на държавата от Канада - 21 хиляди. Тогава разбрах, че след наркотиците на второ място в световен мащаб е бизнесът с произведения на изкуството. Чак след това е проституцията като приходи. Чакам прокуратурата да си свърши работата. Ако не, ще разкажа случая пред медиите. Ще излязат интересни имена на хора в цялата схема, но основно вината е на този, който е бил директор на Националната галерия. Той сега е платен съветник на новия министър Петър Стоянович. Сто дни мълчах и гледах министъра. Сто дни той иска да внуши на хората, че нещо не е наред. Всеки министър в началото на своя мандат трябва ясно и точно да си зададе въпроса как желае да живее - или в много луксозно легло, но с лош сън, или в уютно легло, но с добър сън. Аз своя избор го направих.
- Добре спите, казвате?
- Разбира се, че спя добре. Цял живот съм бил свободен и никога не съм разчитал държавата да ме храни.
- Защо тогава се съгласихте да ви издигнат за депутат?
- Да, отидох в Пловдив, за да покажа на Доган, че където отида аз, той ще бере ядове. За първи път от 20 г. в Пловдив ДПС няма депутат.
- Защо е това непрекъснато съревнование с Доган? Какво имате да делите?
- Нищо нямам да деля с него. Доган нямаше пари за шкембе чорба, когато се увърташе покрай мене. Четох му досието. Оттогава този човек за мен е приключен. Той е просто един комунистически долен доносник, навредил на много съдби. Не уважавам хора, които по душа са били мръсници.
- Но ето, че към днешна дата, казвате, управлява България?
- Да, с помощта на самите българи. За да може осем милиона българи да бъдат управлявани от 300 хиляди турци, за това са виновни българите, не е виновен той.
- Колко живот му давате на сегашния парламент?
- Аз смятам, че ако до май месец догодина не падне, значи държавата вече не съществува.
Топла вода, но няма "морни "... 
