Те знаят, че излагат живота си на риск. Въпреки това много хора се качват на паянтови лодки и отплават от африканския бряг с надеждата за по-добър живот в Европа. Допреди няколко години имигранти, основно от Северна Африка, пристигаха в Италия, за да търсят работа. Днес бежанците обикновено са от Сирия, Афганистан и Сомалия - те бягат от хаоса и насилието в тези държави. Броят на молбите за убежище в Европа сериозно се е увеличил в последните шест години.

Бежанците са "особено уязвими хора", предупреди германският президент Йоахим Гаук, след като стотици се удавиха край бреговете на италианския остров Лампедуза. "Защитата на живота и предоставянето шанс на бежанците да бъдат чути е наше законово и морално задължение", заяви той. Във вторник вътрешните министри на страните от ЕС се събраха в Люксембург, за да обсъдят последствията от инцидента, който завърши с 300 жертви. Въпреки острите критики те не успяха да постигнат решение за сериозна промяна на европейската политика за предоставяне на убежище.

Очакванията на бежанците, които идват в Европа, често не се осъществяват. Много от тях трябва да преминат през дългия процес за кандидатстване за убежище или да се борят срещу закостенелите местни предразсъдъци. В някои държави те търпят ужасяващите условия за живот в бежанските лагери; в други - завършват на улицата. (Бележка на "Сега": Репортерите на "Шпигел" не са обърнали внимание на ситуацията в България.)



ИТАЛИЯ

Тежкият инцидент в Лампедуза разтърси света - особено Италия. Народът гледаше с ужас кадрите по телевизията с увитите в чували тела на загиналите, наредени край плажа. Как може да се случи това? "Позор", каза папа Франциск. "Да, това е позор", съгласяват се много хора. Италианският премиер Енрико Лета даде посмъртно на жертвите гражданство.

За тези, които оцеляха, сега започват неприятни моменти. Първо, прокурорът стартира съдебни процедури, за да се реши дали те са нелегални имигранти. Ако е така, ще трябва да платят глоба до 5000 евро. Дори съдиите да не са съгласни с тази практика. За бежанците това едва ли показва солидарност. Тези, които са пристигнали по море, попадат в "приемни центрове" - лагери, които в най-добрия случай са неприветливи и мрачни, а в най-лошия - ужасяващи. Много от тях искат да кандидатстват за политическо убежище, но не могат или не им е позволено да представят положението си по-подходящ начин. Други, които са избягали от война или от политическо преследване, приемат предложението за издаване на документи за временен престой, а понякога дори и дарение от 500 евро, които обикновено те използват, за да тръгнат на север - към Швейцария, Германия или Скандинавия. Според официалните данни 15 715 нови имигранти, търсещи убежище, са останали в Италия през 2012 г. Това прави едва 260 бежанци на 1 милион италианци, според статистиката на ЕС.

Италия обаче не е подготвена да се справи дори и с толкова скромен брой бежанци. Институциите, които се занимават с бежанците и търсещите убежище в страната, могат да се справят с по-малко от една трета от тях. Бежанците, които успяват, получават покрив над главата си за период най-малко от 6-10 месеца. След това те трябва да напуснат скромните жилища. Някои намират подслон, но губят други възможности, а най-много от търсещите убежище завършват на улицата. Те живеят в изоставени жп депа, в полуразрушени къщи или върху матраци, покрити с найлон и поставени направо върху земята. Малко от тях успяват да си намерят работа - в най-добрия случай тя е временна и нелегална, като получават по 1-2 евро на час.



ГЪРЦИЯ

Повече от десетилетие Гърция е основен входен пункт за нелегалните имигранти и търсещите убежище, пристигащи от Азия и Африка. Тук обаче те не откриват обетованата земя, а неработеща имиграционна система. Търсещите убежище са натикани в препълнени мизерни лагери. Организации за защита на човешките права и чужди медии многократно критикуват това тежко положение.

Положението на сирийските бежанци оживи дебатите. През 2012 г. Гърция е арестувала 8000 сирийци за нелегално влизане в страната. Според данни на ООН само двама са получили убежище през миналата година. Европейският съд за правата на човека се произнесе, че системата на Гърция за търсещите убежище е нефункционална и унизителна. В резултат на това повечето държави от ЕС престанаха да депортират бежанци в Гърция въпреки факта, че са длъжни да изпращат бежанците обратно в държавата, през която са влезли в ЕС (според регламент от 2003 г., известен като "Дъблин II"). В началото на август бежанци от "Амагдалеза" - нов бежански лагер, близо до Атина, се разбунтуваха. Десетки избягаха от лагера, който гръцкият омбудсман, отговарящ за политиката по бежанските въпроси, оцени като "място, подобно на затвор".

Заради нарастващия международен натиск Гърция започна да преразглежда системата си за бежанците. Замразяването на назначенията в държавния сектор и липсата на средства заради мерките за орязване на държавните разходи правят реформите трудни. За повечето гърци бедствената ситуация с бежанците не е проблем. Въпреки това много от тях са на мнение, че страната не може да приеме повече чужденци. И облагодетелстваните от това настроение на обществото са крайно десните организации като партията "Златна зора", която е третата сила в гръцкия парламент след Нова демокрация и СИРИЗА.



ФРАНЦИЯ



Основната тема във френската външна политика в изминалите няколко седмици бяха ромите. Въпреки че в страната има едва 15-20 000 от тях, те са свързани от политиците и медиите с престъпността и нездравословните условия на живот. Дори социалистическият министър на вътрешните работи Манюел Валс наскоро каза, че не е възможно ромите да се интегрират. По времето на бившия президент на страната Никола Саркози много от тях бяха прогонени.

Доста по-големият брой хора, търсещи убежище, обаче рядко се обсъжда във френските медии: броят на подадените във Франция молби за убежище се е увеличил със 73% за последните пет години - до 61 468. Властите са напълно объркани от този наплив. Търсещите убежище трябва да подадат молбата си в административния център на префектурата в съответния департамент. Дори и на този етап на чиновниците са им необходими до 70 дни, за да издадат временно разрешение за пребиваване - целият процес отнема средно 20 месеца. Първо, френската агенция по бежанците проучва молбите, като почти 90% от тях са отхвърляни. В почти всеки случай решението се обжалва. Според доклад на Министерството на вътрешните работи всяка година около 37 000 души заживяват в нелегалност без документи. Тъй като местата за настаняване са много пренаселени, властите в град Мец в регион Лоран започнаха да приютяват 450 търсещи убежище в палатки на паркинг. Агенциите за подпомагане се оплакват от "унизителните" и "неотговарящите на хигиените изисквания" условия. Само в последните няколко дни властите, действайки със съдебна заповед, започнаха да разрушават лагера.

В страната има 271 приемни центъра, където са настанени 21 400 души, но според Министерството на вътрешните работи общо 35 000 се нуждаят от покрив над главите си. Държавата приютява някои от търсещите убежище в необитаеми социални жилища, разположени в отдалечени селски общини. Това обаче доведе до възражения от страна на местните политици. Много от търсещите убежище дори са настанявани в хотели - общите разходи за жилищата, които включват и финансова помощ, отпускана на търсещите убежище, възлиза на 550 млн. евро. В медиите тревожни репортажи за условията, при които са поставени хората, търсещи убежище, се приемат като индикация, че правителството се готви да прокара нов закон за бежанците.



ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Британските таблоиди често мърморят, че Обединеното кралство се е превърнало в рай за търсещите убежище. От гледна точка на подадените молби за убежище страната се нарежда на 4-то място в ЕС - след Германия, Франция и Швеция. Около 20-25 000 молби се подават всяка година. Процентът на отхвърлените е около 62.

Най-много търсещи убежище идват от Пакистан, Иран, Шри Ланка и Сирия. Те не могат да работят във Великобритания и са зависими от държавата. На тях им се осигурява обзаведено социално жилище. Заради липсата на свободни жилища търсещите убежище като цяло не са настанявани в Лондон и рядко в гъсто населената югоизточна част на Англия. Вместо това те са разпръсквани в останалата част от страната. За ежедневни разходи всеки човек получава по 43.43 евро за седмица. Достъпът до здравни грижи е безплатен.

По всяка молба за убежище решение се взима в рамките на 6 месеца. В този период кандидатите трябва да живеят на адрес, който им е даден от властите, и трябва да бъдат на разположение на органите на реда във всеки момент. Около 10% от всички кандидати минават по бързата процедура: ако по време на разглеждането на молбата се реши, че случаят не е сложен, кандидатът директно е настаняван в приемен център. През втория ден се провежда интервю, а третият ден се взима решението. Кандидатът може да бъде депортиран след няколко дни.

Заради кризата с бежанците от 2006 г., когато правителството бе изправено пред 450 000 необработени молби, проблемът се превърна в приоритет. Оттогава властите контролират процеса. Въпреки това британските медии често създават впечатление, че страната все още е изправена пред купчина от молби. Според проучване на университета в Глазгоу търсещите убежище обикновено в медиите са причислявани към "нелегалните имигранти". Повечето от статиите са посветени на това как да им се откаже достъп в страната или да бъдат депортирани.



ИСПАНИЯ

Градовете Сеута и Мелиля са разположени в Северна Африка, но принадлежат на Испания и затова са магнит за много африканци. Имигранти, които искат да избягат в Европа, правят лагери около испанските аклави. В средата на септември властите бяха изненадани от масивен нов наплив: десетки африканци доплуваха до Сеута, докато в Мелиля разкъсаха ограда от бодлива тел. Около сто души навлязоха в испанска територия. Активисти на организациите за защита на човешките права се оплакаха, че граничните власти често връщат такива хора, без да е направена проверка дали имат право на убежище.

В последните години Испания много сериозно увеличи усилията си, за да пречи на търсещите убежище да се доберат до нейна територия. Висока 6 метра телена ограда бе издигната около анклавите и инфрачервени камери наблюдават района. Освен това има стриктен контрол в Средиземно море, а бреговете са защитени. Около 31 000 души, главно от Северна и Западна Африка, са пристигнали на Канарските острови с паянтови лодки през 2006 г. Оттогава броят им драстично е намалял: едва 173 са стигнали до Канарските острови през 2012 г. Миналата година също така се наблюдава тенденция за намаляване на броя им: общо 2580 молби за убежище са подадени в Испания, което е най-малкият брой за последните 25 години. Кандидатите са от Сирия, Алжир и западноафрикански държави като Нигерия и Камерун. Те са настанявани в центрове за задържане, разположени в различни точки на страната. Четири такива центъра са под прекия контрол на правителството. Много други пък са към неправителствени организации, подобно на испанската Комисия за подпомагане на бежанците. Тези, които получат бежански статут, получават и по 51.60 евро всеки месец. Освен това се отпускат допълнително средства за семействата им - пари за обществен транспорт, за дрехи и образование.



ШВЕЦИЯ



Швеция дава визи на сравнително голям брой хора, търсещи убежище. Но и много от тях не са щастливи. През май външният свят видя с изумление в обикновено спокойна Швеция как млади хора в покрайнините палят коли и хвърлят камъни. Почти всички жители на стокхолмското предградие в района Хъсби имат чуждестранни корени - нивото на безработицата е около три пъти по-високо там, докато в останалата част на града е 9%. Много млади хора се чувстват маргинализирани и тормозени от полицията. Въпреки че са обезпечени, те се чувстват нежелани и без сериозна роля в обществото.

Около 43 900 души са потърсили убежище в Швеция през миналата година, според отговарящата за това институция Миграционен борд. Тази година също се очаква броят да се увеличи значително: в сравнение със същия период за миналата година почти 20% повече са кандидатствали за убежище през 2013 г. Голяма част от тях са от Сирия, Еритреа, Афганистан и Сомалия. През 2011 г. кандидатите трябваше да почакат средно 149 дни, докато молбата им бъде обработена, а Швеция дава убежище на около една трета.

Миграционният борд осигурява на кандидатите жилище, но също така законът им позволява сами да си намерят жилище с приятели или роднини - около 40% са направили това през миналата година. Този закон многократно е критикуван и сред критиците му е шефката на шведската Агенция по заетостта Анхелес Бермудес Сванквист. Тя заяви пред радио "Сверигес" в началото на годината, че търсещите убежище са обединени в няколко определени района, което води до "изключително трудна социална ситуация".

Твърди се, че в някои райони бежанците са принуждавани да живеят като животни. Има побоища, пожари, заплахи; за два месеца полицията е била викана 30 пъти според един от търсещите убежище и живеещ в град Йоребро. Понякога по 6-7 души спят в една стая. Много по-добре са нещата при настанените във Вермландия - бивш спа хотел в Ексхарад в централната част на страната. Собственикът гордо казва, че това е "най-луксозното място за настаняване на бежанци в Швеция". Ако се следва тази логика, то на много от жителите на Вермландия ще им е трудно да отидат да живеят на друго място в Швеция.



АВСТРИЯ



Сауалм е история: бившият бежански център дълго време беше смятан за пример за съмнителната политика спрямо бежанците на Австрия. Тази "специална институция за заподозрени криминални лица, търсещи убежище", бе създадена от покойния Йорг Хайдер, противоречивия крайнодесен политик, който управляваше Каринтия. Центърът бе затворен миналата година след съобщения за развалена храна и липса на достъп до медицинска грижа.

Бежанските организации си отдъхнаха. Това обаче не ги накара да седнат и да си починат. Въпреки сравненията с останалата част на Европа Австрия "няма най-лошата система за бежанци", твърди Анна Кнап от неправителствената организация Asylum Coordination Austria, но все още е възможно да бъдат направени подобрения в някои области. Например, при предоставянето на юридически съвети и жилища, които обикновено са незадоволителни. Подобно на Германия, търсещите убежище в Австрия често са настанявани в отдалечени райони. Според Asylum Coordination Austria наскоро се е увеличила дневната сума за издръжка от 17 евро на 19 евро за настанените в обществени жилища. Миналата година е имало около 17 500 молби за убежище в Австрия, като 3680 са одобрени. Повечето кандидати са от Афганистан, Русия и Пакистан.

Някои от търсещите убежище чакат по повече от 5 години за окончателно решение на молбата им. Междувременно се наблюдава тенденция за бързо взимане на решения по новите молби и това се приема добре. В ускорената процедура индивидуалните случаи "логично изостават", казва Кнап.

От следващата година по-високопоставена институция ще отговаря за процедурите, през които преминават кандидатите за убежище в Австрия: Федералната служба за външна политика и бежанците. Тя ще бъде под покровителството на вътрешното министерство и ще "отговаря по-ефективно за нарастващото влияние на глобалните миграционни движения", според австрийското МВР.