Изненадващо широк отзвук и подкрепа получи инициативата да продължи мораториумът върху покупката на (земеделска) земя от чуждестранни граждани. Най-странна е позицията на собствениците на земеделска земя, сиреч на сдруженията, които от тяхно име подкрепят яловия мораториум. Странно е собственик на нещо да иска да се забрани комуто и да било да купува нещото. Такава забрана ограничава - реално или потенциално, - търсенето, следователно ще подбие нещото. В резюме: собствениците на земя губят от каквото и да било ограничение върху пазара на земята. Разбира се, в нашия случай загубата е теоретична; никой нищо няма да загуби на практика. Защото от самото й налагане
забраната е фиктивна
Няма такава забрана. И досега, откак бе допусната частна собственост върху юридически лица (с историческия Указ 56), всеки чужденец може да купува каквито ще земи и обекти на недвижимата собственост в България - където ще и колкото ще. За да прескочи фиктивната забрана, чуждият гражданин трябва само да си послужи с друга фикция - юридическото лице. Т.е. стига да учреди търговско дружество, сдружение или фондация с нестопанска цел, чужденецът придобива правосубектност на местно лице, за което забраната не важи. Друг въпрос, че във всяка страна, където са наложени забрани върху сделки и права на чужденци, ограниченията лесно се преодоляват чрез института на тръста. Изначално
забраната е лицемерна,
нашият законодател не си даде труда да предвиди поне формален контрол върху крайния собственик (т.нар. FBO, final beneficiary owner) на юридическото лице, придобиващо недвижима собственост (земя). За да е реална забраната, тя трябваше да въведе механизъм за контрол върху трансфера на дяловата собственост, щото чуждестранно лице да не може да придобие дялове, акции и права на контрол върху юридически лица, които вече притежават недвижими имоти - обект на забраната. Не че това щеше да е много смислено решение. Да не плачем за забраната, каквато няма. А
мораториумът няма смисъл
нито досега, нито занапред. Ако някой щеше масово да купува българска земя, нямаше пречка досега да го направи. Значи напразни са засега страховете, че някой копнее да ни купи земята. Налудно е да хукнат от утре посланиците на България да искат съгласието на всяко едно правителство в ЕС за запазване на забрана, която противоречи на правото на съюза, а отгоре на всичко е лишена от разум и смисъл. Но от друга страна, има логика в аргументите на защитниците на забраната - нужен е реален контрол върху придобиването на земеделската земя. Бих казал - не само на земя, но и на други недвижими имоти от държавен интерес. Няма пречка и
можем от утре да наложим ограничения
върху сделките с недвижимости, които са изцяло допустими от европейското право и в същото време реално препятстват придобиването на всеки недвижим имот от нежелан нов собственик - бил той българско или чуждо, физическо или юридическо лице. Такъв режим открай време съществува в Германия и никой не го намира дискриминационен или в противоречие с европейското право. Предлагам у нас да приложим опростен вариант на германския модел за контрол върху придобиването на недвижими имоти. Той се базира на
запазено право за покупка
на всяка продавана недвижимост. В Германия такова право имат федералните държави (Laender) и общините. У нас, стига да запазим правото за самата държава, общините ще се възползват от него чрез държавните органи. Идеята е по закон (напр. в закона за собствеността) държавата да получи право да се обяви за купувач по всяка (!) сделка за продажба на имот. Както досега продавачът и потенциалният купувач се пазарят, явяват се пред нотариус и изповядват сделката при условия, каквито договорят. Нова е следващата стъпка: нотариусът изпраща подписания от страните нотариален акт на областния управител, чрез когото държавата упражнява правото да се обяви за купувач. В кратък срок (пр. до 7 дни) областният може да отговори на нотариуса, че държавата ще придобие имота при условията в акта, които продавачът вече е приел. В срок от още 7 дни областният се явява пред нотариуса, сключва сделката и плаща. Обратно (това ще е обичайното, в Германия запазени права се упражняват в под 1% от сделките), ако държавата няма интерес към имота, областният уведомява, че не упражнява запазеното право. И нотариусът, както досега, подава за вписване сключената между продавача и купувача сделка. За да впише сделката, службата по вписванията ще иска отказа на областния управител (или декларация на нотариуса, че в законния срок не е получил изявление на областния и има мълчалив отказ от запазеното право). Нищо сложно, минимална забава на прехвърлянето, а държавата придобива правото да купи всеки имот, за който реши, че има държавен интерес. Да отбележим, че предложението има и
силен фискален ефект
Знаете колко често се сключват сделки по занижени цени (т.нар. данъчна оценка е минимумът, върху който се плащат данъци и такси, но страните договорят цени дори под нея). Разликата купувачът доплаща "под масата". Ако държавата има право да се обяви за купувач и да вземе имота му по нереално ниската цена в нотариалния акт, купувачът ще се страхува да хитрува и ще настоява в акта да се впише действителната цена.
Сигурно забраната понижава цената на земята, но "не всичко е пари, приятелю"....
Ако сега купувачът и продавачът се уговарят да обявят по-ниска цена на сделката, по "немския механизъм" има обратната опасност - продавачът и фиктивен купувач да обявят нереално висока цена за да заставят държавата да я плати. Да не говорим че държавата изобщо не желае да купува земя.