Съдебната реформа е толкова бавна, че трудно може да бъде усетена. Този извод направи Биляна Гяурова-Вегерцедер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) по време на представянето на поредния индекс на съдебната реформа. От 2002 г. насам организацията анализира реформата, като отчита 30 фактора. Положителна промяна има само в три от сферите: квалификация и подготовка на съдиите, процедура за разглеждане на жалби във връзка с поведението на съдиите и компютри и офис оборудване.

"Хайде да направим следващата скокообразна крачка на реформата", призова вицепремиерът и министър на правосъдието Зинаида Златанова. Според нея първият скок е бил през 2006-2007 г. покрай приемането на страната в ЕС. През последните 3-4 г. са се избистрили основните идеи. Успешната реформа според Златанова минава през решаването на два проблема - свръхнатовареността на някои съдилища и съдии и изчистването на съмненията, че делата не се разпределят на случаен принцип. Но в реформирането на системата трябва да участват и самите магистрати.

От БИПИ обаче отчитат, че общественото недоверие към съдебните решения и нивото на корупция остава високо. Като пример за политическо въздействие и опит системата да бъде поставена в зависимост, бе даден фактът, че парламентът повече от 10 месеца не избира главен съдебен инспектор. "Оправданието, че няма мнозинство за това, разобличава, че се търси сделка", обясни юристът от БИПИ Христо Иванов. Експертът смята, че съдебната система трябва да е благодарна на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов (намекът е за постоянните му обвинения без доказателства срещу съдии, б.а.), който бил шок за нея и я посъбудил.