Увеличението на минималната работна заплата от 310 на 340 лв. през 2014 г. ще струва на бизнеса по 7 млн. лв. на месец, или 84 млн. лв. за година заедно с по-високите осигуровки. За разлика от частния сектор, хазната издържа сравнително малък брой работещи на минимума и затова винаги е на плюс от подобни административни мерки, тъй като печели допълнителни приходи от осигуровки и данъци.

След промяната българите, които се трудят за минимално възнаграждение, ще се увеличат от 195 000 души на 286 000. Въпросните 195 000 работещи ще преминат от 310 на 340 лв. заплата, т.е. ще получат увеличение с 9.7% независимо от производителността на труда си. Останалите 91 000 души в момента получават между 310 и 340 лв., т.е. трудът им е оценен от работодателите по-високо от минималната заплата заради по-добрата им квалификация или образование. От догодина обаче те ще са наравно с неквалифицираните работници на най-ниското възнаграждение.

Данните изнесе социалният министър Хасан Адемов при дебатите с работодатели и синдикати в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където вчера беше обсъден проектът на постановление за увеличението на минималната заплата. В мотивите към него е записано, че "тази сума е сравнително малка на фона на всички разходи на работодателите - от порядъка на 0.06%, и няма да окаже съществено влияние върху конкурентоспособността на фирмите на национално равнище. Същевременно увеличените средства на тези 286 000 души, ще се отразят осезаемо благоприятно както на техните семейни бюджети, така и на осигурителния им принос." Според Адемов увеличението на минималното възнаграждение ще допринесе и за изсветляване на икономиката и не би повлияло съществено върху намеренията на бизнеса да наема или да съкращава работници, тъй като това зависи от други фактори, някои от които извън страната.

Противоположно мнение застъпват работодателските организации, които са твърдо против ръста на минималната заплата по административен път и съобразяването й със социални показатели. "Това не е решение при над 400 000 загубени работни места и реална безработица от 20% - 13% плюс 7% обезкуражени. За 5 години минималната заплата е нараснала с над 40% - от 240 лв. тя ще стане 340 лв. догодина, при по-малко от 2% ръст на производителността на труда. Защо трябва да изправите работодателя пред избор дали да минава в сивия сектор, или да затваря предприятието си", попита шефът на АИКБ Васил Велев. Той уточни, че заради добавката за всяка прослужена година за много работещи на минимална заплата реалното възнаграждение всъщност е доста повече. От БСК пък припомниха, че има сектори и региони, където минималната заплата е около средната и в тях увеличението би било непоносимо. Синдикатите очаквано подкрепиха постановлението. Те нееднократно са обявявали, че увеличението дори трябва да е повече.

Според социалния министър Хасан Адемов 340 лв. минимална работна заплата отговаря на основните принципи на политиката на доходите по отношение на нископлатените работници. "Новият размер е съобразен с динамиката на средните равнища на заплащане на страната, относителната стабилност на ценовите равнища на стоките и услугите за лично потребление и с обема на необходимите средства за преживяване на заетите на минимална работна заплата и техните семейства", мотивира ръста Адемов. Друг аргумент е, че така нетният размер на минималното възнаграждение след приспадането на данъци и осигуровки става 266 лв., което с малко надвишава линията на бедност от 251 лв. за догодина. А по-високите доходи на хората ще увеличат социалната им защита и ще съживят потреблението.

Непрекъснатите увеличения на минималната заплата обаче вече дават изкривявания в доходите в някои браншове и области, за което "Сега" нееднократно е писал. Тези мерки например опасно свиват ножицата между възнагражденията на неквалифицираните служители и квалифицираните. Оказват влияние и върху други плащания, като майчинството. В 19 области се стигна до абсурда втората година да е по-добре платена от първата, макар че по закон е точно обратното - в първата година се полага 90% от осигурителния доход, а във втората - минимална заплата. С други думи, доходът, върху който се правят осигуровки, е по-нисък от минималното възнаграждение.