Не беше толкова отдавна времето, когато турският външен министър Ахмет Давутоглу заяви в интервю за български вестник: "Турция иска стабилност около себе си, затова и поддържаме политика за нулеви проблеми със съседите ни". Допреди няколко години Анкара следваше това разбиране за новата си външна политика, което се приемаше добре както от съседите й, така и от Запада. Арабската пролет и войната в Сирия обаче промениха това. След изострянето на отношенията с Дамаск заради поредицата от военни инциденти Анкара е на път да вгорчи отношенията си с още един съсед - България.



Общи приказки



Макар засега и двете страни да запазват добрия дипломатически тон, постоянният ръст на влизащи от Турция нелегални имигранти явно нарушава стратегията на турските власти за нулеви проблеми със съседите. Засега управляващите в България търсят начин да ангажират по-сериозно южната ни съседка за справяне с проблема, но Анкара явно предпочита да наблюдава безмълвно случващото се у нас.

Именно това е причината под въпрос да бъде поставена и идеята на българските власти за създаване на тристранен център между България, Турция и Гърция за справяне с бежанския проблем. В края на октомври дипломат №1 Кристиян Вигенин посети Анкара, за да я предложи на Ахмет Давутоглу. Освен общите приказки, изразяващи готовността на турската страна за "предприемане на съвместни инициативи за подобряване на наблюдението на общата граница", както и да се извади от прахта отдавна неработилата българо-турска гранична комисия, друго не беше постигнато на срещата. От външното ни министерство обаче са скептични, че комисията изобщо ще се събере, тъй като турската страна я приемала само като потенциална възможност.

Засега не е ясно и какъв е отговорът на инициативата на вътрешния министър Цветлин Йовчев за съвместни патрули по границата с Турция. Още на 24 октомври трябваше да стане ясно дали Анкара е съгласна с това предложение, но до този момент няма позиция на турската страна. Защо е така?



Краят на дипломацията



Някъде на 5 километра от границата на Турция с България свършва дипломацията и започва реалността. Там започва граничната зона, която се охранява от турската армия. За разлика от България тук армията продължава да носи основно отговорност за сигурността на границата. През деня по пътя между Одрин и граничния пункт "Лесово - Хамзабейли" може да се видят множество колони с военни автомобили, които идват и си отиват от граничния пункт. Едно от военните поделения се намира в непосредствена близост до ГКПП-то, на пътя за крайграничното с. Хамзабейли. Възможността да стигнеш до селото, без да те видят, е почти нулева. В това се увери и екип на "Сега".

От началото на година вече близо 10 хил. нелегални имигранти са влезли в България основно от района около "Лесово - Хамзабейли". Едноименното село е едно от трите, откъдето проникват нелегални имигранти в България. Другите две се намират в близост до границата с Гърция - Узинбаир и Хюсеинпинар, разказаха пред "Сега" източници от Одрин, пожелали анонимност.

"Карат ги с микробуси от Истанбул и Одрин и ги настаняват в къщи в тези села, където чакат да се стъмни и след това им показват накъде е България и ги пускат", обясниха те. На въпроса как се справят с турските военни, след като дори на екипа на вестника му беше трудно да стигне до Хамзабейли, отговорът е много прост: "100 долара на човек". Толкова по неофициална информация е тарифата на турските граничари, за да допуснат до граничната бразда с България нелегалните имигранти.

Версията се потвърждава и от български военни, които разказват как турските им колеги пускат вече задържани имигранти. Случката се разиграла над Хамзабейли, където група имигранти искала да премине, за да стигне до с. Вълча поляна. "Колегите са видели, че се приближават още на турска територия и ги накарали да спрат. Тогава се обадили на турските граничари, за да дойдат да си ги вземат. Оказа се, че след като са ги отвели, турските граничари са ги пуснали на българска територия няколко километра встрани", разказа пред "Сега" български военен, който участва в изграждането на 30-километровата телена мрежа по границата с Турция. Често дори турските военни не се явявали, за да приберат задържаните от българските си колеги имигранти.



Поради 1 милиард причини



1 млрд. долара е печалбата на година от трафика на нелегални имигранти през Турция за Западна Европа, разказват източници на "Сега". Между 2000 и 8000 долара е тарифата за прехвърляне на нелегален имигрант през България за Западна Европа. 25-годишният Ахмед Ит от Сирия е вече близо 4 месеца в България. Три от тях е престоял в центъра за задържане в Любимец, а последният - в Харманли. Той разказва, че за да дойде в България, е платил 2000 долара на каналджиите. Версията му се потвърждава и от 35-годишния Лисам Суди, който също чака да получи статут на бежанец. Двамата заедно със семействата си са пътували от границата със Сирия до Истанбул, откъдето са транспортирани до границата с микробуси. Това единият канал за трафик на нелегални имигранти, който е обществена тайна в Турция.

Организатори на каналите са турски граждани, които вкарват имигрантите от Афганистан, Ирак, Сирия и Иран с обещания за по-добър живот в Западна Европа. В канала участват хора и от двете страни на границата, включително и от българска страна. Заплащането на българските участници варира до 500 лв. на човек. По неофициална информация едно от депата у нас е в с. Волуяк. Целта е от България имигрантите да влязат в Македония, където през Албания да стигнат до Италия.

Основният пункт за събиране на имигранти се явява 15-милионният Инстанбул. Бежанците се настаняват в къщи в квартала "Фатих", където чакат да бъдат извозени до границата с България. Събират ги в мазетата по 30-40 души, докато ги извозят до границата, разказват източници от турската страна. Става въпрос основно за граждани на Афганистан, Ирак, Алжир, Мароко, Бангладеш и Мали. Напоследък се наблюдава и увеличаване на броя на кюрдите, които се опитват да влизат на българска територия.

Трафикантите са станали изключително изобретателни при превоза на имигранти. Миналата седмица полицията в Одрин задържа близо 30 имигранти в микробус, който се ескортирал от полицейска кола. Оказва се, че полицаите са фалшиви. Ако успеят да преминат проверките по пътищата, имигрантите са оставяни в крайграничните села, откъдето тръгват към България. През последните месеци трафикът се е насочил към нашата страна заради затварянето на границата между Турция и Гърция.

Каналджиите са изобретателни не само в начина на прекарване на имигрантите, но и в това как да печелят от тях. В случай, че бъдат задържани от турските власти, те биват настанявани в центъра за бежанци в Одрин. В момента там има около 400 души от 82 държави.

В повечето случаи турските власти са с вързани ръце и не знаят какво да правят с вече задържаните, тъй като повечето са без документи. За да бъдат експулсирани за родните им държави, посолствата на съответните страни трябва да финансират покупката на самолетни билети за имигрантите. Посланиците обаче заявявали, че няма как да купят билети на хора, които нямат документи, и така задържаните остават в Турция.

Това често се случва с граждани на Афганистан и Бангладеш, разказват източници на "Сега". Подобна практика вече се наблюдава и у нас. Тези, за които е нужно да се купи самолетен билет, просто остават в Турция. Така те отново се връщат в кв. "Фатих", където започват да работят нелегално в строителството и шивашки цехове, за да изкарат пари. С тях плащат отново на трафикантите, за да дойдат в България. За гражданите на съседните държави турските власти са намерили решение, като качват имигрантите на автобуси, преминават с тях границата и ги стоварват в родните им държави.

За да спре каналджийството, властите в Анкара са направили няколко промени в Наказателния кодекс, с които се увеличава наказанието за трафик на хора. От 3 до 8 години затвор, 10 хил. лири глоба и конфискация на превозното средство грозят трафикантите. Те обаче са намерили начин да избегнат последното, като ден преди да бъдат прекарани имигрантите, собственикът на микробуса го обявява за откраднат. Така дори и да бъде задържан, е трудно да се докаже, че той е участвал в трафика.



Просто политика



Високопоставен служител от турските гранични власти, пожелал анонимност, категорично отрича насочването на бежанци към България да става с благословията на турските власти, въпреки влизащите стотици нелегални имигранти в България. И като доказателство показва данните от статистиката. Тя обаче е до 2010 г. Над 829 161 нелегални имигранти са задържани от 1995 до 2010 г. на турска територия. Близо 12 хил. каналджии също са били арестувани.

Въпреки статистиката няколко факта повдигат въпроса дали няма промяна в бежанската политика на Анкара през последната половин година. Първият е, че увеличаването на имигрантския поток към България става в момент, в който турските власти започват да говорят, че е постигнат максимумът на бежанци, който могат да поемат. В Турция има около 600 хил. бежанци от Сирия. Анкара също така смята, че е ощетена, тъй като не е получила финансова подкрепа от Европейския съюз, както това се е случило с други държави, които са приели бежанци. За пример се посочва Йордания. До този момент ЕС е отпуснал над 2 млрд. евро за подкрепа на сирийските бежанци, а кризата е струвала на Турция близо 1 млрд. долара. В същото време турската страна демонстрира и по-различно отношение към сирийските бежанци. "За нас те са наши гости", коментира пред "Сега" високопоставен служител. Той няколко пъти повтаря, че те имат право да се движат свободно в цялата страна. Показателно за това е, че в центъра за бежанци в Одрин няма нито един задържан сириец.

"Не знам защо България се притеснява. При нас има 600 хил. бежанци, а е при вас само 1 процент от тях и го правите на въпрос", допълва той. Според него няма нарастване на броя на нелегалните имигранти към България, тъй като не трябва да се броят сирийските бежанци. Сметките, които правят турските власти, са много елементарни. Ако до средата на октомври в България са влезли незаконно 8000 чужденци, то от тях близо 6400 са сирийци. Останалите 1600 са нелегални имигранти. "Толкова е била приблизително бройката на нелегални, които са влезли в България и през миналата година", допълва обяснението си източникът, пожелал анонимност. По данни на Държавната агенция за бежанците през миналата година закрила в България са потърсили 1387 души. Нищо че има известна разлика в числата, която с всеки изминал ден се увеличава. Както биха казали в южната ни съседка: "Нищо лично, комшу. Просто политика".



КАРЕ

Добре дошли на ГКПП "Вълча поляна"



Този граничен пункт няма да го откриете на карта, но "служителите" му са първите, които посрещат нелегалните имигранти. Официално в намиращото се на 4 километра от граничната бразда село живеят 131 души. В момента там има около десетина възрастни хора, чиято средна възраст е 80 години. 86-годишният Янчо е един от тях. Неговата къща е първата в селото и затова често му се налага да посреща неканени гости. Най-често това са нелегални имигранти, които са успели да преминат през иначе 99% сигурната (по думите на вътрешния министър Цветлин Йовчев) българска граница.

"Гледам ги, че ходят по шосето, и им викам да спрат. През това време жената се обажда на граничарите, които идват и ги хващат", разказва Янчо. Досега двамата с жена му са хванали около 10 групи с имигранти. Янчо отговаря с усмивка на въпроса дали все още получава т.нар. гранични. В близкото минало жителите на граничните села получаваха по 50 лв., за да наблюдават за "съмнителни" елементи в граничната зона. За възрастния мъж бежанците не са проблем, тъй като минават и само искат храна. Повече го притеснявали дърварите в съседната къща, които не си плащали водата и обирали къщите. След началото на бежанската криза това се променило, тъй като в селото вече има по-често полиция.

На същото мнение са и бабите и дядо Костадин, които чакат лекаря на селото пред местното кафене. Те разказват, че най-лоши имигранти били "черните", тъй като бягали по полето и граничарите трябвало да ги гонят. Някои дори скачат на бой, разказват бабите. Дядото пък мъдро заключава, че е имало и по-тежки времена от тези и бързо се връща към спомените си от Втората световна война.