|
| Дори и с оставката си Христо Бисеров не излезе от задкулисието. |
Бисеров е съвършеният спътник на българското затъване в корупционната тиня. Озова се на поста организационен секретар на СДС в средата на 90-те и само 2-3 години по-късно името му вече се свързваше с партийно финансиране и приватизация. След разрив с лидера Костов през 2001 година той беше отстранен от СДС заради съмнения в корупция, заедно с Йордан Цонев. Няколко години по-късно и двамата се озоваха на ръководни постове в друга партия - ДПС. Станаха и нейни представители в парламента.
Как възниква човек като Бисеров?
Но името на Бисеров се свързва не само с историите за парични потоци, напротив. Той е сред онези лидери, които умеят да водят преговори с други политически сили, да изграждат регионални структури, да овладяват кризи по време на редене на партийните листи за изборите. А също и политик, който рядко говори пред медиите, но не ги пренебрегва. В цялата история на българския посткомунизъм няма друга фигура, която да съчетава всичко това: да пише закони, да прокарва политики, да организира и провежда избори, да води тежки политически преговори, а едновременно с това да се разглежда и като ковчежник на черна партийна каса. И то на две различни партии. Като същевременно се ползва твърде дълго с доверието на твърде безкомпромисни лидери - отново в две различни партии. С доверието на Костов и Доган.
Това, че Бисеров беше заместник-председател на парламента, е най-маловажната от всичките му функции. Как се уволнява такъв човек като за пред хората? В демократичните страни - след разследване. В мафиотските кланове - с радикални, но скрити от външния поглед действия. В приказния свят - с вълшебна пръчица. Българският избор със сигурност не е под номер едно в това изброяване.
Въпросът обаче може да се постави и по друг начин: как възниква такъв човек? Кой го овластява, за да може оттук нататък той да овластява другиго? Отговорът надали е по-различен от казаното в предишния абзац.
В далечната 2001 г., когато Бисеров и Цонев бяха изгонени от СДС, реакциите сред сините симпатизанти бяха полярни: едните питаха "защо ги търпяхте досега", а другите твърдяха, че това е положителен знак за разчистване на корупцията вътре в синята партия. Не бяха прави нито едните, нито другите. Право беше онова критично малцинство наблюдатели и журналисти, което поиска да научи основанията за това решение. Но не ги узна. Истината е, че тогава Бисеров и Цонев всъщност подадоха оставки. И че това стана в абсолютно същите непрозрачни условия, в които Бисеров си тръгна и сега, 12 години по-късно. Само че тогава феноменът се наричаше "апаратни игри", а сега е еволюирал до "задкулисие".
Най-важният въпрос: Кой?
В момента най-лошата услуга, която може да се направи на здравия разум, е да се разсъждава върху логичните въпроси "какво се е случило с Бисеров" и "защо се е случило". По-първият въпрос все пак е друг - кой ще понесе отговорността за това, че е приел оставката на ключов политик без обяснение? Бисеров беше заместник-председател на ДПС и на парламента. В определени случаи и при определени обстоятелства той би могъл да се озове начело на управляваща партия или дори начело на държавата. Само лъжец или глупак би могъл да твърди, че е приел оставката на такава фигура, без да узнае причините. А освен Лютви Местан, целият парламент прие оставката на Бисеров, без да се занимава с причините за нея. Достатъчно основание за въпрос в рамките на един извънпарламентарен контрол: Сигурно ли е, че българският парламент прави разлика между редно и нередно, добро и зло? Покрай случая "Бисеров" се вижда, че това едва ли е така.
); ни за нарушаване на закона (имунитет). Като ще е тайна масонска ложа, поне да не си играем на избори!