Огромни очи, черни завъртени нагоре мустаци, продълговати вежди. Той бе видян на улиците на много страни по света. Маршируваше, но всъщност нямаше нито крака, нито ръце. Той е само едно лице. Във всяка страна, където той гневно присъстваше по улиците, имаше своите характерни печални събития. Общото бе, че той въставаше срещу беззаконието на местните власти, нерешените проблеми на нямащите и най-вече - проблемите на младежта. От Бейрут до Лондон, Сидней, Вашингтон и дори Истанбул, в над 400 градове по света, той в един и същи ден едновременно крещеше с цял глас. Той откриваше своята душа в различните лозунги. Когато трябва, без да се колебае, влизаше в сблъсъци с полицията, която представлява властта и се опитва със сила да го накара да замълчи. Както това стана в Лондон...

Как става това? Нима може един човек да се намира едновременно в 400 града? Но той вървеше, ние го виждахме. Става дума за Гай Фокс, анархиста, който в началото на XVII век въстана против английския крал. Той е автор на едно невероятно безумие. На 5 ноември 1605 г. Фокс планира неуспешно да взриви сградата на английския парламент. Този опит остана известен в историята като Барутния заговор и му струваше живота. През последните години този бунтар стана символ на младежите по цял свят, а на 5 ноември, по призива на международната хакерска група Anonymous (Анонимните), хиляди млади хора в различни страни проведоха протестни маршове с маските именно на Гай Фокс.

Протестите, при които на улицата се изсипаха младите хора с призив за "световна акция", бяха различни. В Европа те бяха насочени най-вече срещу безработицата сред младежта, в Близкия изток - срещу беззаконието и авторитарните режими, а в САЩ те бяха насочени срещу спецслужбите и скандала с подслушването в цял свят, което разкри истинското лице на държавата. Съдейки по плакатите в техните ръце, те повече не искат да крият това, че протестират срещу богатите в САЩ, където 1% потиска останалите 99 на сто. Или в ЕС срещу младежката безработица, която в някои страни вече прехвърли 25%. А в Близкия изток младите са срещу управляващите там диктатури.

Няма да твърдим, че това е световната вълна, с която за пръв път се сблъскваме. Фокс не за пръв път излиза на тези улици. Той вече беше видян в турските градове като Истанбул, Измир и Анкара, при това нееднократно. Основното, което обединява тези лица с маски, е младостта на хората, които ги носят. Основната причина за техните протести е авторитарното лице на държавата. Друг е въпросът, че тази съпротива еволюира в друго направление с намесата на тези, които чакаха удобния момент, за да въвлекат Турция в хаос. Независимо от това в нито една част на света нищо не трябва да попречи на скритите зад тези маски млади хора да бъдат чути. Този пронизващ вик на младежта трябва да се приема като симптом за възможен в бъдещето сърдечен пристъп и да се вземе най-сериозно под внимание. Не трябва да се забравя, че подобна ранна диагноза позволява да бъде спасен човешки живот.

По своята природа младежта е енергична... И трябва правилно да се отбележи, че нежеланието да се демонстрира със собственото лице е един вид естествен рефлекс. Викането с цял глас и маска на лицето всъщност представлява намек за отговор, който ще бъде даден с непредсказуема перспектива и ще важи най-вече за тези, които разбират това. Запушването на ушите в отговор на тези вопли не трябва да се превръща в окончателно спасително средство на властта, към която е адресиран този протест. Неговото игнориране или опит да се смаже с помощта на използването на насилие може да го превърне в ярост, която вече назрява в средите на младежите. Омаловажаването на този гняв ще доведе до това младите хора да го обърнат в разрушителна енергия.

Възникналият в тези условия резултат, по всяка вероятност, няма да достави удоволствие на никого. Ако младежта се държи в страх, то тя рано или късно губи своето миролюбиво лице, а след това губи своето чувство за състрадание, което е следвано от загубата на съпреживяване, като по този начин става абсолютно беззащитна. Финалът на подобен сценарий няма да бъде благоприятен и за властта, която подтиква младежите към насилие. Управляващите, които от един миролюбив вик разпалват огромен пламък, губят своята легитимност. Ние вече наблюдавахме подобни условия и процеси в непосредствена близост - в Сирия и Либия. Остава само да се надяваме, че няма да станем свидетели на нови примери от подобни сценарии.