|
----
Не е съвсем ясно кой и защо е измислил човека, но едва измислен, човекът също взел да измисля. Ако не първата, то втората му мисъл била как да повреди заобикалящите го биологични единици, за да си услужи с техните мръвки или притежания. И как да оварди собствената си единица от подобен мерак у тях.
Предмети, които лесно пробиват кожата и месото на чуждите единици, станали любими на хомо сапиенса. Някои индивиди постигнали голям майсторлък както в измислянето, така и в боравенето с подобни предмети. До ден-днешен за връх на умението се смята, ако нанесеш повредата така, че единицата веднага да стане нула.
За целта е добре да продупчиш единицата по-дълбоко в дроб, далак, врат или череп, а с късмет и изкусно око - право в сърдечния мускул.
----
Сигурно е почнало тъй. Един неандерталец взел остър камък и почти експериментално халосал другаря си по главата. Причините няма как да знаем - допущаме, че е станало в дискусионна, нагорещена обстановка, изострена от дефицит на храна, самки и цивилизационна толерантност.
И днес се случват тези неща под път и над път, дефицити на тази земя дал Господ.
Тогава обаче вероятно други неандерталци видели случката, проанализирали я и почнали да използват острия камък като аргумент в различни спорове помежду си, както и при срещи с фауна от други видове.
Камъкът станал оръжие.
Кой и кога се е сетил да го върже за прът, за да мушка дивеча и вразите от безопасно разстояние, остава загадка. Този Шмайзер, този Калашников на първобитния социум ще пребивава анонимен и уви - без паметник...
А лъкът е открит в много различни места,
при това независимо. Видимо тази толкова човешка мисъл - да убиеш нещо живо отдалеч, не е давала мира на хората по всички точки на планетата. По-късно арбалетът добавил на тази мисъл необходимата сила и пробивност.
Средновековната кожена броня вече не можела да спре волния полет на желанието да си прав и сит.
От арбалет погинал много дивеч и много народ. Арбалетът се оказал добро оръжие, днес още се ползва.
По-късно барутът извършил революция - подобна на разцепването на атома. Станало възможно да се въздейства с гръмки, оглушителни доводи върху хиляди, десетки хиляди и милиони хора едновременно.
Пред подобен убедителен аргумент наистина можеш да се умълчиш - веднъж и завинаги.
Това е почти съвършенство, то загатва, не, ами направо потвърждава божествения произход на човека.
Затова аз няма да се вдълбочавам в подробности из историята на оръжието. Има си енциклопедии. Ще отбележа само, че по мярата на усъвършенстването на човешката цивилизация възникнал още един много съществен въпрос:
Кой има право да използва този силен аргумент,
дето те кара да млъкнеш завинаги?
Това станало основен щрих на обществената организация и политическата картина. Самураят имал право да носи оръжие, а селякът - не. Победителят имал право да носи оръжие, а победеният - не. Такава разстановка развила при някои несъгласни особена изобретателност - как да счупиш крайниците на врага или дори главата му, като използваш разрешени материали - овчарска тояга, две дървени пръчки или просто - заякнали длани. Китайците преуспели в тези умения. Днешните терористи, уви, също използват за оръжие непредназначени за тази цели неща - пирони, самолети, джобни ножчета...Това идва да ни съобщи една банална, но безутешна истина -
оръжието се ражда първо в главата,
а после намира материалните си превъплъщения.
Изобщо в днешно време тези взаимоотношения - кой има право на оръжие, а кой не, се пренасят и на междудържавно равнище. Един вид, ако вече имаш оръжие, с което да взривиш планетата, то ти си някак изначално прав и правилен. Ако, не дай боже, нямаш такова оръжие, но си се юрнал да го правиш, то си гнусен и престъпен субект. И с пълно основание предизвикваш човеколюбивото желание да те смачкат като една въшка. Ако имаш много и силно оръжие, то ти дава моралната увереност да решаваш кому, колко и какво от него да продадеш. И си някак прав, правилен и хуманистичен.
Ако нямаш обаче толкова силно оръжие, то ти и морал някак нямаш, да не говорим, че и умствено непълноценен можеш да се окажеш. И не дай боже, да решиш да продаваш арбалети, пистолети или резервни части някому си -
просто ще си абсолютна мърша и гад!
Моралът при този въпрос, както и при много други, е свързан с пъргавина и аргументи. Тоест, който е по-пъргав, си е произвел аргументи и моралът му е бляскав като хиляда слънца.*
Дали онзи неандерталец, който е пробил главата на другаря си с острия кремък, е станал обект на порицание и презрение?
Не знаем. Историята мълчи.
Все пак, ако се облегнем на някои закономерности в глобалната логика, можем да предположим, че по-вероятно е станал вожд.
Но кой има и кой няма право да носи оръжие?
Безусловно право на оръжие има полицията.
---каре---
Изложба на полицейско оръжие в Стара Загора
В борбата между тези, които искат да опазят себе си и другите от несанкционирано посегателство, и тези, които искат да добият блага и власт само с един гол и агресивен хъс, оръжието играе главната роля.
От тази гледна точка организираната в Стара Загора изложба "Оръжието на българския полицай" за периода 1878 - 1944/45 г. бе една интересна и поучителна експозиция.
Организатор на проявата бяха РДВР и Регионалният клуб "Традиция" - той за втори път демонстрира своята сбирка на празника на полицията на 8 ноември.
Като се гледа добре направената изложба, се вижда, че и българската полиция през годините се е въоръжавала на принципа "к'вото - такова". Нашата държава
никога не е имала икономическата, пък и политическата мощ
да си произведе или поръча най-новото. Подарени, трофейни или взети на бартер единици са съставлявали въоръжението както на асоциалните елементи, така и на тези, които са ги преследвали. Стражари и апаши са се пукали с едно и също или поради сиромашия пуста, или поради леснината, с която българинът се превъплъщава в тези две фундаментални роли. Юлиан Йорданов, председателят на клуб "Традиция", показа първите полицейски, а и армейски оръжия след Руско-турската освободителна война - те са шашки, шпаги и рапири на офицери от руската армия. Заедно с тях влизат бердани, обр. 1869 и 1878 г. По-късно идва карабината "Манлихер" в различни образци - 1888, 1890 и 1895 г. В сбирката има турски "Маузер" от 1889 г. и сръбски "Маузер" от 1924 г. Картечните пистолети и автомати са попадали на въоръжение по същия начин -
кое дошло от армията, кое конфискувано, кое бартеросано.
"Шмайзер МП 28/2" от 1938 г. и "Шмайзер МП-41", с които е била въоръжена немската полиция, покрай тогавашната политическа ориентация на страната ни са стигнали и до нас, но в ограничени количества. От пленените подводничари през 1943 г. за пръв път в страната попада съветският автомат "Шпагин". Понеже не е имало кой знае колко оръжие, седемте трофейни автомата са дадени на софийската полиция - да укрепи ударната си сила. Голям успех е имал финландският автомат "Суоми". С деветмилиметровото бързострелно оръжие, с вакуумен регулатор и пълнител с 50 патрона, финландците лошо изненадват русите през Руско-финландската война. На практика срещу индивидуалната винтовка на руския пехотинец финският солдатин извадил индивидуално една лека картечница. Нашата полиция нямала готови пари да купи хубавото пушкало, затова прибягнала до натурална размяна. Предложили на финландците бартер -
пчелен мед и тютюн срещу автоматите "Суоми"
Финландците се навили. Така полицейският ни арсенал, ако не се напълнил, то поне екзотично се разнообразил.
Пищовите, които за полицията са къде-къде по-всекидневна нужда, също са били най-разнообразни. Най-масов е "Валтер"-ът - в изложбата има експонати обр. 1910 г., 1929, 1942 г.
Но най-превъзнесен в изкуството е прочутият "Маузер К-96", който има многочислени модификации. Голямата заслуга за това безусловно е на пролетарския поет-класик Владимир Маяковски и неговия "Ляв марш":
Разворачивайтесь в марше!
Словесной не место кляузе.
Тише, ораторЫ!
Ваше
слово,
товарищ Маузер.
Така казва поетът и за огромно учудване лозунгът му е жив и се мултиплицира и днес в необолшевишки организации и сайтове с кафеникава идеология...
Чудеса.
Ученици от старозагорските училища
посетиха изложбата, срещнаха се с полицаи и се учиха да стрелят с въздушен пистолет. Директорът на старозагорското РДВР полковник Михайлов прави немалко да популяризира дейността на ведомството си сред гражданството. Самият той притежава колекция, която участва в изложбата. В проект на старозагорския клон на Фондация "Отворено общество" полицията и гражданството трябва да направят диалога си взаимнополезен и спокоен. Проект съвсем на място, като се има предвид, че в някои от онези страни, към които така се стремим, полицаите ги е страх да отиват на работа и да се връщат от работа с униформа. Страх ги е не толкова за самите тях, колкото заради близките - опасяват се те да не пострадат, защото в много квартали и предградия обществото е такова, че мрази ченгетата от люлка. И като не може да направи нещо на тях, си го изкарва на автомобилите, вратите, прозорците и близките им. У нас, слава богу, не е така, и дано не стане - никой нищо няма да спечели от такива харлемски ситуации.
Според организаторите и през тоталитарно време полицейското оръжие не е било съобразено със специфичните условия на работа. Преобладаващото съветско армейско оръжие е било внедрявано в полицията от Министерството на отбраната и е причинявало бая неудобства.
Докато разглеждаме "жабешката става" на един "Люгер"
с представители на организаторите, си приказваме трябва ли само полицията да е въоръжена в една страна, или не. Гостувалият у нас наскоро американски правист Джон Блаймайер заяви, че "държава, в която само полицията има право да носи оръжие, се превръща в полицейска държава". Джон държи у дома си сума ти гладкоцевни пушкала - колекционира ги просто, човекът, но и без колебание е готов да ги употреби спрямо някой, който му застраши личността и собствеността. От друга страна, възниква резонният контрааргумент, че страна, в която всеки може да си купи оръжие, се превръща в страна, която често захранва информационните агенции с трагични новини. От типа на това как ученик внезапно решил да си реши академичните проблеми, като застреля някои по-неприятни даскали. Или как огорчен от обществото индивид решава да поспортува, като се упражнява със снайпер в редуциране числеността на това общество.
В изложбата има и "самоделки" -
от просто изработените "сюрмета" - едно цилиндърче и ударник, до прекрасни образци на прецизно автоматично оръжие, родено от индивидуалната нашенска изобретателност. Сръчен гражданин си направил с подръчни материали пушкало, но понеже за едната четка живее човек, го показал на едного, похвалил се на другиго - все на близки хора, разбира се. Една сутрин в 6.00 дошли органите и прибрали както него, така и пушкалото.
На него му се разминало - пушкалото не било влизало в употреба. А пушкалото влязло в музея, за да удивлява и до днес с професионализма на изработката си.
------
Някой може би е останал с впечатление, че иронизирам човека и мерака му да е въоръжен. Погрешно.
Бързам да разсея това впечатление - и животните са въоръжени според възможностите си, всеки го знае.
Ако добре помислим, то и природата, или Висшата сила, както щете, често тресе земята и цепи небеса и светила. Да не говорим, че ни атакува с биологическо оръжие най-малко по два пъти на зима.
Мисълта ми е друга - не сме кой знае колко по-различни от неандарталците. Пък вижте какви красоти вече притежаваме.
Мисълта ми е, че има нещо сбъркано в това - единици да могат направят атомна бомба, а милиони да искат да се изтрепят.
Не че обратното е по-разумно, но все пак ми се струва по-безопасно.
---------
* "Ако блясъкът на хиляда слънца
наведнъж светне в небето,
човекът ще стане смърт,
заплаха за света."
"Бхагавадгита"
Някои виждат в тази фраза на древноиндийската свещена книга пророчество за откриване на ядреното оръжие от човечеството - бел.а.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|