"Джордж У. Буш обяви кардинална промяна на външнополитическия курс на САЩ. Задачата по сваляне на Саддам Хюсеин отстъпва място на друга цел - смяна на настоящия политически режим, управляващ островната група Кирибати, тъй като кирибатският президент Тебуроро Тито разработва оръжия за масово унищожение и потиска опозицията." Такъв текст цъфна в началото на този месец на новозеландския сайт Spinner и паникьоса едрогабаритния президент на Кирибати, когото опонентите му наистина обвиняват в диктаторски забежки. Статията, озаглавена "Буш напада островите Кирибати", звучеше повече от достоверно благодарение на подробности от сорта, че американските войници вече тренирали да ядат кирибатския специалитет - супа от раци, а лично Буш напътствал военните с окуражаващото: "По-смело, момчета, там даже няма армия!"
------------------------
Взелият съвсем на сериозно новината Тебуроро Тито прати официално запитване до властите в най-близката влиятелна съседка - Нова Зеландия, дали нямат информация за точната дата на американския десант и дали не знаят с какво все пак по-конкретно е предизвикан височайшият гняв. В новозеландската столица Уелингтън зяпнаха от изумление. Но за всеки случай се допитаха до Държавния департамент на САЩ. Там не успяха веднага да разберат за какво въобще става дума.
След като се изясни, че всичко е чист хакерски номер, разгневеният Тебуроро Тито излезе с обръщение към нацията и
обвини за тревогите си опозицията,
която така искала да провали насрочените за края на ноември избори. В тях президентът очаква пак да победи. Тебуроро Тито изпрати и официално оплакване по случая до върховния комисар на Нова Зеландия за Кирибати - Нийл Робъртсън.
Тридесетината коралови островчета в Южния Пасифик с обща площ 730 кв. км, от които се състои държавата Кирибати, обявила независимост от Великобритания през 1979 г., днес са част от Британската общност. Навремето британците се интересували от тях само заради залежите от фосфати на един от атолите - Банаба. До 1979-а залежите обаче били напълно изчерпани.
Кирибатците - днес около 85 000 души, всъщност не били особено петимни да стават независими. "Не ни трябваше този наш суверенитет", призна в неотдавнашно интервю заместникът на Тебуроро Тито - вицепрезидентът Таомати Иута, един от малкото граждани на Кирибати, получил европейско образование. "Но беше ясно, че британците така и така ще си тръгнат, нали фосфатните находища се изчерпаха. Да поискаме независимост в такъв момент бе въпрос на чест."
Според Иута
кирибатците са "комунисти по натура"
и това било главният им проблем. Основният принцип на комунизма - всекиму според потребностите - е ключова съставка на местния манталитет. Забогателият кирибатец примерно не се мъчи да влага печалбата си в развитие на бизнеса, а зарязва всичко и започва да се радва на живота.
Най-обидното е да те сметнат за крадец. Предшественикът на Тито бил свален от власт, защото си позволил да плати от хазната свое пътуване от централния остров Тарава, където е и столицата Баирики, до родния си остров. Сегашният лидер на опозицията пък не успявал да се добере до властта, защото има видео, кола и си строи каменна къща. Обикновените обитатели на островите живеят в "къщи" без стени, повдигнати над земята на колове. Всички всекидневни дейности се извършват пред очите на останалите съселяни. Само когато стопаните се заемат с любов, спускат рогозки.
Названието на островите идва от преиначеното по микронезийски име на един от британските първопроходци - Томас Гилбърт. През 1788 г. той изследвал западната островна група - общо 16 атола, наречена по-късно на него. Освен островите Гилбърт в Кирибати влизат 8-те острова Феникс, 8-те острова Лайн и остров Банаба (или Оушън).
След оттеглянето си британците все пак направили един жест към държавицата, която практически няма никаква икономика - прехвърлили част от фосфатните приходи в специален опекунски фонд за Кирибати. Набъбнал от насъбралите се междувременно лихви, днес той е гръбнакът на националната хазна.
През 50-те години кирибатският Рождественски остров бил харесан от американците за ядрен полигон. Докато там правели опити с атомни бомби, жителите били събрани в американска подводница и им показвали американски филми. После ги пуснали по домовете. Казват, че радиация нямало.
Днес в южната част на Тарава пък се срещат доста германци. Те са открили тренировъчен лагер за обучение на матроси. Кирибатците са много добри моряци - целият им живот минава в сновене с лодки между атолите.
"Липсва им само дисциплина. Но им липсва тотално",
твърди един от лекторите в "немската школа". Тя се издържа от Консорциума на германските собственици на кораби, който наема от Кирибати обучени матроси срещу една трета от обичайните за германските им колеги заплати.
За да има някакъв ред с обучаваните, преподавателите са въвели казармено разписание и специална униформа с големи номера на гърдите. Номерата са за по-лесното разпознаване на "школниците". Местните имат обичая да си сменят имената, когато и както им хрумне. Щом им омръзне да се казват по един и същ начин, измислят си друго, по-ефектно име. Същото е и с рождените дати. При жените пък е нормално някоя, която е решила, че вече има прекалено много деца, да подари поредното си бебе на съседката.
Етнически населението е съставено главно от доброжелателни и жизнелюбиви микронезийци. Официалният език е английският, но почти всички говорят на местния тунгаруански или кирибати.
52% са католици, 40% - протестанти, останалите изповядват местни религии. Въпреки че са по-малко, протестантите са по-добре икономически и пращат челядта си да се образова в университета във Фиджи, основан по "орташки" от тихоокеанските държави-джуджета. Католиците, чиято вяра не им разрешава аборти, имат повече деца и по-малко шансове да ги изучат подобаващо. Затова постепенно протестантите превземат по-сладките постове в държавицата и това кара местни политици да плашат с призрака на Северна Ирландия.
Националният характер на кирибатците обаче хич не е склонен към конфликти, а най-вече към песни и танци. С такива изпълнения са украсени и религиозните служби, а чужди журналисти свидетелстват, че уменията на местните девойки в тази посока "могат да доведат по-скоро до сексуален екстаз, отколкото до религиозен".
В такива ритуали много обича да се включва и лично президентът Тебуроро Тито, който има навика да ходи в бяла
риза, вратовръзка и... мъжка пола от платно,
типична за кирибатската национална носия. Въпреки многото си килограми той се прояви като пъргав изпълнител на танци по време на посрещането на 2000 година. Кирибати бе първата точка на земното кълбо, в която настъпи Милениумът.
Преди да стане президент, Тито е заемал втората по важност длъжност в държавата - президент на националния футболен съюз. Общественият център на главния остров Тарава е футболно игрище. Покритата му трибуна е най-голямата постройка в Кирибати. На терена всеки ден се съревновават безкраен брой отбори, а от трибуната ги зяпат почти всички останали жители на острова.
Президентът Тито наскоро лансира свой революционен план за съживяване на икономиката на Кирибати. На хонконгци, които не желаят да живеят под управлението на комунистически Китай, срещу тлъсти суми им се продават кирибатски паспорти. Те пристигат на атолите и ги превръщат в нов Хонконг.
Заместникът Иута обаче се подигра: "Как можем да се залъгваме, че някой, който има пари, ще поиска да живее в Кирибати!"











