|
"Престани да ме удряш, много ме заболя главата!" - се чуло вечерта на 17 октомври м.г. откъм апартамента на сем. Петрови, жители на Ботевград. Било след 19 ч., минаващи покрай вратата съседи чули виковете. Но не се учудили - фамилните разпри се превърнали в ежедневие за Петрови от първия етаж през последните години. Случвало се дори насинената съпруга панически да изскача от къщи след поредния побой. Само че вечерта на 17 октомври се оказала фатална - разразилият се обичаен скандал приключил със смърт. Трупът на Веса Петрова е открит на другата сутрин от по-големия й син. Жената лежала по очи пред кухненското диванче. Впоследствие медицинската експертиза установява, че Петрова е починала от "тежка черепно-мозъчна травма първа степен". Тоест - от спукана глава. Наскоро Столичният окръжен съд даде 12 г. затвор на мъжа й Петър Петров, като го призна за виновен в умишлено убийство.
--------------
Всичко започнало с разправия за накриво зашития цип на якето на Петър. А събитията според различните разкази са се развили горе-долу така.
Миналия 17 октомври Веса се прибрала вкъщи към 18.30 ч. от родителска среща на големия син Филип. Обикновено се прибирала час по рано - към 17,30 ч., веднага след работа. А излизала към 7 ч. сутринта. Затова се налагало да домакинства вечер.
Съседката Нелка Маркова - последният външен човек, който я е видял жива, помни думите на Веска: "Отивам да готвя. Кой не си е сготвил през деня, ще готви сега." Двете се засекли пред входа привечер.
Петър Петров си бил вкъщи. И, вече почерпен, се скарал на жената, че
накриво му зашила ципа на якето
Както по-късно ще обясни пред съда, якето му трябвало, защото щял да гони служебния автобус за "Кремиковци", за да доурежда отпуск. Петров е електрошлосер в предприятието.
"В яда си я ударих един-два пъти. Първо по лицето,
за да спре да ме дразни с думи", признава Петър. И обяснява - подразнил се, задето жена му казала, че якето няма да стане веднага - щяло да стане по-късно, когато намери материали. По-късно, впрочем, злополучният цип е зашит в обущарница.
Иначе, според версията на съпруга, той
ударил Веса само няколко пъти, и то с ръка
А при един от ударите жената залитнала назад и настрани и си ударила главата в стената. Петър пък излязъл за половин час, за да се поразсее. Прибрал се, вечеряли и легнали да спят. Той - в спалнята, Веса - в кухнята.
Пред съда съпругът категорично отрича да е посягал на жена си с друго, освен с ръка. Този детайл се оказва особено важен - впоследствие съдебните лекари категорично изключват възможността раните по главата на жертвата да са от удар в стена или от падане. И установяват, че черепът на Веса е пробит с твърд предмет с "гладка равна повърхност". Разбира се и какъв точно е предметът - дебело парче талашитена плоскост с размери 37,5 см на 43 см. При оглед след смъртта на жената парчето е намерено не в апартамента, а в заградено помещение под балкона (Петрови живеели на първия етаж), използвано от семейството като склад. Там държали основно дърва за варене на зимнина.
По талашитената дъска обаче са открити следи от кръв, съвпадаща с кръвната група на жертвата. Пръски кръв намират и в кухнята, както и по стените на апартамента. Някои от тях са по-отдавнашни - свидетелство за стари побои.
Големият син на семейството - 18-годишният Филип, също не казва нищо за дъската пред съда. Според неговия разказ, когато майка му се прибрала от неговата родителска среща миналия 17 октомври, Филип готвел, а баща му лежал на канапето в кухнята. Малкият брат Александър (тогава на 14 г.) също бил вкъщи.
"По едно време се скараха, започнаха да викат
на висок глас", свидетелства Филип. Той напуснал кухнята, отишъл в детската. По едно време излязъл и видял, че баща му удря майка му с ръка, а тя залита към стената. След това нещата се успокоили, семейството вечеряло, Веса не пожелала на седне на масата.
Според големия син скандалът избухнал, понеже майката не била сготвила. Когато ходела на работа, тя по принцип не готвела - готвели Филип и баща му. Филип си спомня и че през зимата на 2000 г. Веса
за известно време се изнесла при родителите си
в с.Скравена. "Каза, че не може повече да ни търпи", разяснява синът.
Малкият брат Александър отказва да дава показания пред съда. Но е говорил навремето в полицията. А според разказа на разпиталия го оперативен от Ботевград малкият представил по-различна картина. По думите на Александър синовете известно време присъствали на родителската разправия и видели как бащата им удря майка им с ръце и я рита. Веса клекнала на пода между шевната машина и кухненската печка, но Петър продължил да я налага. След това децата излезли, побоят продължил още 10-15 минути, от кухнята се чували стоновете на Веса и молбите й към съпруга да спре. Когато всичко свършило, майката се изкъпала, но от главата й продължила да тече кръв. Попивала я с хавлиена кърпа. По-късно кърпата с фирмен надпис "Кремиковци" е намерена в кофата за боклук край входа.
Въпреки разминаванията във фактите бащата и синовете са единодушни в едно - вечерта Веса е била жива. Но рано сутринта жената вече е издъхнала. Това, както и лъсналото пост фактум наличие на два смъртни акта с различни заключения за смъртта, за малко да прикрие убийството при друго стечение на обстоятелствата.
Трупът на майката е открит от големия син Филип
на 18 октомври сутринта. Момчето станало в 6.30 ч. да ходи на училище, влязло в кухнята и намерило Веса да лежи на пода до кухненския диван, на който си легнала вечерта. Жената била посиняла, не дишала. Филип събудил баща си и брат си. Петър Петров тръгнал да прави изкуствено дишане, Филип извикал "Бърза помощ", Александър тръгнал да търси вуйчо си Веселин. Понеже "Бърза помощ" се бавела, обадили се на личния лекар д-р Иванов. Към 10 ч., по думите на бащата, Филип и доктора, дошла и полиция. Пристигналите по това време вуйчо Веселин и жена му не свидетелстват за подобно нещо. Не го казва и Александър.
Та, според първата версия, дошла полиция, поровили в чантата на умрялата, намерили там хапчета и казали, че са за сърце. След това си отишли. Тогава д-р Иванов издал смъртен акт, в който като причина за смъртта
се сочи "остра сърдечна слабост, хипертонична болест"
Пред съда джипито обяснява, че написал смъртния акт със знанието на полицията и на присъствал в апартамента следовател.
По думите на вуйчото Веселин Василев и жена му Диана, когато двамата отишли в дома на Петрови, Веса лежала на кухненското диванче, завита с одеало, крайниците й не се виждали, под главата й имало възглавница.
Роднините на жертвата свидетелстват също, че тя рядко навестявала близките си в Скравена, защото съпругът не давал. Но когато успявала да намине, се оплаквала, че вкъщи я бият, оставят я без храна. А когато през зимата на 2000 г. избягала за няколко дни в Скравена, решила да се върне в Ботевград заради децата.
На 18 октомври привечер тялото на Веса е закарано от мъжа й и по-големия син в Скравена, за да я погребат там. И
истината за смъртта случайно излиза наяве
Няколкото жени, отишли да помогнат в измиването на трупа, с изненада откриват, че от главата потича кръв. И забелязват пробития череп. Тогава викат полиция, тялото е върнато в града, в Ботевградското РПУ закарват за разпит Петър Петров и двамата му синове. По-късно пускат децата и задържат бащата. Причината за смъртта според втория смъртен акт е "тежка черепно-мозъчна травма".
На 7 октомври т.г. столичният окръжен съд призна Петър Петров за виновен в умишленото убийство на жена си Веса Петрова и му присъди 12 г. затвор. По принцип престъплението се наказва със затвор от 10 до 20 г. Отделно магистратите присъдиха Петров да плати по 15 000 лв. кръвнина на родителите на жертвата Киряна и Георги Генчеви. Мотивите за това съдебно решение още не са готови, присъдата също не е влязла в сила - тя може да бъде обжалвана пред апелативния съд.
Съдебното решение обаче е достатъчно красноречиво - магистратите не са повярвали на обясненията, че Веса е бита само с ръце и че си е удряла главата в стената. Съдиите явно не са дали вяра и на тезата на защитата, че в случая не може да става дума за умишлено убийство, а за телесна повреда, довела до фаталния изход. Защото побоят с дъска по главата винаги може да се окаже фатален и побойникът би трябвало да го знае. Колкото и да е изнервен заради якето си.
Това е краят на историята. Т.е. - почти краят. Остава да прибавим, че двете момчета живеят при баба си по бащина линия Иванка в с. Долно Камарци.
С други думи - банална семейна история, в която насилието е продължило с години. Вероятно заради немотия, безизходица, износени нерви, алкохол. И не е впечатлявало никого - превърнало се е в ежедневие, в съседски "семейни работи".