Всеки трети българин си представя политик, като чуе думата "престъпник". Това сочат данните от изследване на "Отворено общество", направено през юли, за обществените нагласи към езика на омразата. За 19.9% от населението извършителите на престъпления са роми, а според 14.9% това са т.нар. скинхедс. Следващите аналогии за престъпници са бизнесмените - за 13.9%, и адвокатите - за всеки десети от попитаните. Само около 2% от анкетираните посочват "турчин", "евреин" и "чужденец" като асоциация с "престъпник".
Почти половината от българите са се сблъсквали през последната година с изказвания, изразяващи неодобрение, омраза или агресия срещу представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства. Около една трета от анкетираните са чували изказвания, които насърчават насилие срещу малцинствата. "Това означава, че речта на омразата достига до значима група от населението", според Иванка Иванова, директор на Правна програма в "Отворено общество", автор на изследването.
Ксенофобията се лее основно от малкия екран, показва проучването. Близо 75% от анкетираните я слушат по телевизията, като основните "говорители" са политиците (според 68%) и журналистите (според над 32%). Втората значима медия за разпространение на езика на омразата сред младите и сред образованите е интернет. На трето място е общественият транспорт - там 18.2% от населението е ставало свидетел на агресия, като процентът за София е още по-висок - 34.3%. На четвърто място са кафенетата и магазините.
Мнозинството от хората (51%) не одобряват публичната агресия спрямо представители на малцинства. Колебаят се 35.1%. Като одобряващи ксенофобията са се обозначили едва 6%. 58% от анкетираните смятат, че държавата трябва да защитава различните, а между 66% и 73% от запитаните са на мнение, че прокуратурата трябва да преследва политици и журналисти, които си служат с езика на омразата или проповядват агресивен национализъм. В същото време една трета не знаят, че този тип говорене е престъпление, а над половината от запитаните не биха съобщили в полицията, ако чуят публично ксенофобски фрази.
45% заявяват, че никога не проявяват словесна агресия спрямо малцинства. Тези, които си признават, че употребяват езика на омразата "много често" и "често", са под 10%. Анкетираните намират за силно обидни етикетите "лумпени", когато се отнасят за протестиращите, "мързеливи" и "крадливи" като характеристика на ромите, "глупави" за тези, които не са емигрирали, а по отношение на пенсионерите - "лош материал".
През последните години политическото говорене е много агресивно и заплашително, гласи един от изводите на изследването. Агресивен и заплашителен е тонът на общуване между представители на различни политически партии, както и говоренето на определени политически партии спрямо представители на отделни професионални групи като лекари и съдии. Всеки четвърти съобщава, че през последните 12 месеца се е почувствал лично обиден от изказвания на политици или журналисти.
Една от особеностите на езика на омразата в България в сравнение с други страни на ЕС е, че чужденците и имигрантите са много по-слабо определяни като заплаха в сравнение с "местните" малцинства, като ромите например, констатира изследването. Малко вероятно е обаче това да се дължи на по-високата степен на толерантност спрямо чужденците. По-скоро причините са, че през юли все още нямаше толкова голяма бежанска вълна, както и че голяма част от населението няма преки впечатления от имигрантите.
