|
| Боряна Димитрова |
- В последното си социологическо проучване "Алфа Рисърч" регистрира драстичен спад в подкрепата за всички политически партии, с изключение на "Атака", и почти изравнени резултати на БСП и ГЕРБ. Вашите колеги от "Сова Харис" обаче публикуваха данни, според които спадът е само при ГЕРБ, докато БСП набира височина (23%). На какво отдавате това драстично разминаване в социологическите числа?
- Обобщението чрез числа е неизбежно при нарастващото търсене на "информационни short cut-oве" в съвременния свят. Не можем да го изоставим, но и не трябва да забравяме нещо много просто - ако са достоверни, всички данни, вкл. и тези за електоралните нагласи, трябва да описват логически непротиворечива картина. Твърде слабо вероятно е например доверието към премиера да пада, а към правителството да расте; да има висока смъртност и висока средна продължителност на живота и пр. Професионалните изследвания са сложна материя, никой от нас не е абониран за истината. Колкото повече факти от реалността обаче може да обясни дадено социологическо проучване, толкова по-голям е шансът то да е близо до истината.
- Какво показва изследването на Алфа Рисърч?
- След шест месеца протести, трудни коалиционни взаимоотношения и игра на нерви с кворума на "Атака" не само доверието в правителството и премиера катастрофира - факт, който регистрират абсолютно всички социологически проучвания, но надолу тръгват и рейтингите на парламента, президента, прокуратурата, политическите партии - също единодушно регистриран факт. В тази обстановка е нормално всички да губят. ГЕРБ губи повече, ето защо, макар и с малко, е под БСП. Левицата обаче, която в началото на протестите успя да мобилизира до максимум своите привърженици, също няма откъде да си набавя свеж електорален ресурс. Независимо чия страна заемат отделните граждани в конфликта "протестиращи - управляващи", мнозинството е убедено, че така дълго не може да се продължава и че рискът страната да претърпи нова емиграционна вълна е огромен. Дори ако оставим настрана вътрешните противоречия, в тази ситуация БСП също търпи негативи. Това е картината, която ние регистрираме. Как при тези предпоставки БСП набира височина, ще трябва да попитате колегите.
- Пак според сондажа ви от октомври се откроява една смущаваща тенденция. Драстично расте броят на хората, които не желаят да гласуват на избори (скокът е от 34% на 40%). Какви биха били политическите последици от високия процент въздържание и каква ще е конфигурацията на един нов парламент, ако изборите са сега?
- Да, усещането на мнозина за липса на вдъхновяващ изход от ситуацията разбираемо води до спад в желанието за гласуване, особено на фона на политическата активизация в началото на протестите. По принцип при нисък дял гласуващи винаги нараства ролята на твърдите партийни ядра. Не бива обаче да бъркаме равнището на мобилизация в неизборна ситуация с това в изборна. Със самото поемане към избори се променя атмосферата, нагласите, перспективите, така че механичният пренос на сегашните числа в мандати е твърде оспорим. Според мен по-големият риск е в друго - прекалено дългото изтощаване на политическата чувствителност и ангажираност на избирателите успоредно с демонстрацията на окупационна арогантност на управляващите извиква на политическата сцена всякакви причудливи сенки и фантоми, които в полумрака на уродливото настояще започват да изглеждат почти благоприлично. И защо не - като вариант за избор.
- Какви рискове крие сривът в доверието на институциите, лидерите и партиите, което регистрирате?
- Рисковете са много - като се започне от обществената приемливост и пропускливост на т.нар. граждански патрули, които лесно могат да се превърнат в наказателни отряди, и се стигне до неуправлявемостта на ключови стопански отрасли. Вижте само колко смени бяха направени в енергетиката - в НЕК, БЕХ, ДКЕВР, АЕЦ "Козлодуй" - въведени бяха такси на ВЕИ-та, предвижда се нов заем... И всички тези Браунови движения се извършват само за да се "компенсира" недоверието, генерирано от един-единствен фактор - ръста на цената на електричеството. Можем да си представим какво би станало, ако за да се преодоляват и другите източници на недоверие, в останалите икономически системи също се индуцира подобна несигурност. Ескалацията на недоверие ще въвлича управляващите във все по-остра порочна спирала. За да си набавят доверие или поне да не събуждат нови протести, те ще трябва да извършват нови алогични икономически действия. Последните ще водят до нов ръст на недоверието и така - до риск от все по-голяма дестабилизация.
- Смятате ли, че договорките на това правителство с икономически партньори от САЩ в енергетиката ще се отразят на протестите, като се има предвид, че част от менторите на студентските вълнения са политици, известни с проамериканските си позиции?
- Няма пряка връзка между евентуалните договорки за седми реактор на АЕЦ Козлодуй със САЩ и силата на протестите. Доста повърхностно е да се смята, че протестиращите, студенти или не ще заобичат правителството на Орешарски, ако то се договори с "Уестингхаус". Вярно е, че набързо излязлото съобщение за такава възможност изглежда като пиар сделка - американски реактор срещу отслабване на гражданския натиск. Но направената успоредно с него декларация, че този реактор не отменя строежа на АЕЦ "Белене", е достатъчно показателен за стратегическите планове на правителството, за да може да сработи "Уестингхаус" като пиар ход.
- Провали ли се 5-месечният протест срещу правителството, като се има предвид, че основното му искане бе "Оставка", а кабинетът продължава да е на власт?
- Макар и много огрубено казано - има два основни критерия за успех. Единият, разбира се, е постигането на дадено искане. Вторият е създаването на инструмент за постигане на искането. Според мен главното постижение на протеста е във второто - в създаването на общност от доскоро изолирали се в себе си хора, поединично неприемащи господстващото политическо лицемерие и арогантност. Впрочем, липсата на такава общност беше и един от най-големите дефицити на последните години. В протестите, в лицата на събраните заедно стотици непознати, тези хора видяха себе си и осъзнаха, че не са сами. Ако тази общност прояви устойчивост и солидарност, ако усети силата си, тогава има шанс протестът да изпълни същинското си искане - не просто оставка, а промяна в начина на носене на отговорност от политическия елит.
- Как изчислявате третата позиция на Реформаторския блок във вашите проучвания - като механичен сбор от потенциала на различните партии вътре или мерите влиянието на единния субект?
- Измерваме влиянието на единния субект Реформаторски блок. И трябва да кажа, че той събира по-висока подкрепа, отколкото е сборът на съставящите го части. Ако по някаква причина този проект не се реализира, нито една от партиите в него не може самостоятелно да прескочи 4%-та бариера. В тази връзка добре би било, ако основните политици в Реформаторския блок престанат да мислят като шефове на отделни партии и започнат да действат като лидери на общ блок.
- Колко дълго "Атака" може да сърфира върху бежанската вълна? И ще й се наложи ли да дели терен с формацията на Бареков, в чиито послания също избиват националистически нотки?
- Ще сърфира на приливи и на отливи. Самата специфика на националистическия и популистки вот е такава, че той бързо изригва, но и бързо се разпада. "Атака" например майсторски се издигна по бежанската вълна, но и бързо слезе от нея, стъпвайки на плажовете на Варадеро. Отсега е ясно, че подобни амплитуди ще продължат и в бъдеще. С наближаването на евроизборите тя ще става все по-нежелан партньор за БСП и ДПС, а националистическият вот ще се разпилява поне още в три посоки - към партията на Валери Симеонов, формацията на Бареков, националистическите крила в БСП и ГЕРБ. Не само бежанската вълна обаче, но и отношението към руските енергийни проекти и зависимости ще чертае разделителната линия, по която ще минава националистическият вот.
- Какво според вас стои зад проекта "България без цензура"?
- Умело експлоатиране на неудовлетворени лични амбиции с цел създаване на пластелинен коалиционен партньор, резервоар, или опонент - каквото случаят изисква.
