"Какво да коментираш? Навънка си и това е, без работа оставаш", примирено казва работник от завода за батерии "ЕнерСис" в Търговище. Той е един от 419-те души, които получиха предколедни честитки, че от 1 април догодина остават на улицата, защото американският инвеститор - най-големият производител на промишлени батерии в света, изтегля част от производството си от България. От 1 април там вече няма да се произвеждат тягови и стационарни батерии. Остава само производството на батерии за подводници, което ще спаси 114 работни места.

"В самия град обстановката е такава, че работа няма никъде", обяснява друг служител на "ЕнерСис". Работниците са лаконични. Страхуват се да не би да ядосат ръководството и да бъдат наказани с по-ниски обезщетения. В обезщетенията е съсредоточена цялата им надежда - поне да видят малко пари накуп, когато безработицата настъпи. Защото в град като Търговище никой не очаква посещението й да е кратко.



26 фирми от цялата страна са подали заявления за масови съкращения



в Агенцията по заетостта до 30 ноември 2013 г. (заявления се подават при уволняване на 50 и повече служители). Сухата статистика обхваща 3605 души. Обикновено при такива социално значими съкращения се намесва държавата - предлага обучения, търси работа на освободените. Те обаче са спасение за малцина, а въпросът кога и дали ще дойдат нови инвестиции предполага неприятен отговор.

Изпълнителният директор на "ЕнерСис" Ойген Петерханс е поредният чужденец, който оправда преструктурирането освен с тежката конкуренция на световния пазар и с родната бюрокрация, остарялото и непредвидимо законодателство, което напоследък се сменя по няколко пъти в годината. Срещу нея чарът на ниските данъци и евтината работна ръка, с които поредица правителства толкова се гордеят, съвсем повяхва.

Петерханс има съвсем конкретни проблеми. Едно от оплакванията му е намаленото работно време във вредните производства. "Когато този закон е писан и приет преди години, е било коректно да се иска намалено работно време. Но сега условията са доста по-модерни, внесени са нови технологии", казва Ойген Петерханс.



Затова американците редуцират инвестицията си у нас,



макар че според признанието на изпълнителния директор тукашните служители са били едни от най-добрите на света. "Казват, че ги притесняват данъчните процедури, екологичните изисквания", коментира местният лидер на КНСБ в Търговище Бисерка Боянова. Според работници производството се изнася към Полша.

"Не само чуждите фирми изнасят производството си навън. И български го правят, големи родни консорциуми. Отиват си големи инвеститори, стратегически заради неадекватните мерки в областта на околната среда например. Въвеждаме мерки и директиви на ЕС, без да се замисляме точно как да се прилагат, как да се спазват. Забележете, че бизнесът се изнася от България в Испания например. Пак страна от Европейския съюз, където важат същите правила", коментира Веселин Илиев от Българската стопанска камара. Той даде пример с германския бизнес, който вече е с отрицателен баланс у нас, т.е. повече са българските инвестиции там, отколкото немските тук. И това, при положение че ГЕРБ имаше цяла тригодишна програма за намаляване на административната тежест за бизнеса, стартирала през 2010 г., за която още през 2012 г., докато Трайчо Трайков беше икономически министър, отчете, че е изпълнена на 2/3.

А сегашното правителство вече лансира два пакета с мерки за административната тежест, голяма част от които са предложение на БСК и други бизнес организации и които започна да прокарва в нормативни актове. Според камарата обаче големият проблем е, че никой не прави анализ работят ли законите и наредбите и какъв ефект наистина имат върху бизнес средата. "С трудово законодателство от времето на социализма няма начин да се върви напред. Трябва да се направи изцяло нов кодекс, не да се променя този", смята Илиев. Сега се е стигнало дотам сравнително големи български фирми да създават изкуствено офшорки навън, за да могат да си осигурят някаква гъвкавост в България, казва експертът на БСК.

Дори КНСБ индиректно признават, че вероятно има сериозен проблем с бизнес средата у нас, тъй като питат защо дружества с добри производствени резултати, които стоят стабилно на нашия и международния пазар, преустановят дейността си у нас. "Големият въпрос е защо американски инвеститори напускат страната сега, в условията на обявената реиндустриализация. Какво мисли правителството за това и може ли то да даде компетентен отговор", коментират от синдиката в официалната си позиция за съкращенията.

Синдикалната дейност обаче очевидно е сред големите проблеми на икономическата среда у нас, тъй като голяма част от предложенията за подобряването й са свързани с ограничаване правата на работещите.



Но те срещат сериозен отпор от профсъюзите



"В резултат на редица прокарани от синдикатите инициативи безработицата у нас се увеличава. Приемат се мерки, които задълбочават кризата на пазара на труда, вместо да го подобряват", категоричен е Веселин Илиев. От Българската търговско-промишлена палата тези дни изпратиха писмо до премиера Пламен Орешарски също с мерки за подпомагане на бизнеса. Сред основните искания е да се спре с административното определяне на доходите - минимална заплата, минимални осигурителни прагове, максимален доход. Сред настояванията са още ограничаване правата на синдикатите и синдикалните членове, дейността на които в момента трябва да бъде подпомагана от фирмите, премахване на хартиените документи и т.н.

Работодателите отдавна обясняват, че добрата бизнес среда ще привлече силни и коректни инвеститори, които разбират, че нямат сметка от демотивирани работници и служители, и сами им бранят правата. Според тях в момента проблемите на работещите идват основно от факта, че при подобни регулации, данъчни и трудови закони успява да оцелее само сенчестият бизнес. Докато в Търговище например мениджърите обещават поне по 4 заплати обезщетение и преговарят как да подходят според проблемите на всеки служител - дали е пред пенсия, с какви кредити е, дали някой в семейството работи, новите, неясни още собственици на "Бургаските корабостроителници" в началото на декември изгониха на улицата 120 души без обезщетения и дори без да им изплатят дължимите забавени заплати. Предприятието е обявено в несъстоятелност и дали ще има пари за тях е под голям въпрос. Уволнените 200 души от друга американска инвестиция - ихтиманския завод "ЕСАБ - Електроди", имат само обещания за по две заплати, но ако собственикът успее да продаде активите си.



----------каре-------

Заводи за осиновяване



В момент, в който дори мощни чуждестранни инвеститори затварят производства у нас, защото са притиснати между Сцила и Харибда - трудна икономическа конюнктура и типично нашенски особености на бизнес средата, български министри и депутати обикалят градове и села и разказват красиви утопии за възкресяване на отдавна загинали предприятия. Един от последните примери е "Химко".

Според няколко поразени от бацилус демагогикус политици от БСП държавата само трябва да осигури някак наливането на 50 млн. лева (примерно) и торовият комбинат пак ще е един от най-великите на планетата като по времето на социализма, когато правеше 3% от световното производство на карбамид. Ако беше толкова просто, защо цяла върволица частни инвеститори се изредиха като спасители на "Химко" и всичките се провалиха?

През последните седмици министър Драгомир Стойнев и червени депутати



разнасят из Враца тайнствен план за нов живот на комбината



и вече броят бъдещите работни места - 550 щели да работят във възроденото производство, още 300-400 - по обслужването. Дори във Враца, където още страдат за разгрома на "Химко", не вярват на тези кроежи.

Още през 1996-97 г. "Химко" се мъдреше в списъка на съсипаните държавни предприятия, които трябваше или да бъдат приватизирани, или да бъдат ликвидирани. След няколко мъчителни опита най-накрая през 1999 г. се намери безстрашен инвеститор, който даде милион и обеща да погасява дълговете на разгроменото предприятие - офшорката "Ай Би И транс ъф Ню Йорк" на украинеца-американец Юрий Литвиенко. "Химко" продължи да загива и след като и други инвеститори се пробваха да го оздравят, бе обявено във фалит. Бе му даден втори шанс - бе образувано "Ново Химко", което трябваше да изпълни оздравителен план. И отново последва провал, а през март 2011 г. по искане на НЕК и "Булгаргаз" - основни кредитори, процедурата по несъстоятелност бе възобновена.

Само на НЕК и на "Булгаргаз" "Химко" дължи 75 млн. лева, има да дава милиони и на НАП и това са борчове от много години. А сега управляващите твърдят, че държавата трябва още да даде на "Химко".

Според някои социалисти най-лесно можело да стане, ако някоя от фирмите в холдинга БЕХ осинови фалиралия химкомбинат и започне да го лекува с финансови инжекции. В БЕХ са точно НЕК и "Булгаргаз", на които "Химко" е длъжник. Точно те ли ще го спасяват, при положение че те самите са във влошаващо се финансово здраве, благодарение на други "мъдри" управленски решения?



Ако едно предприятие агонизира близо 20 години



и цяла върволица собственици не успяват да го възродят, как държавата ще успее? Върнете лентата назад и се опитайте да откриете поне едно предприятие, която е било хронично болно и грижите на държавата са успели да го оздравят. "Химко", "Кремиковци", авиокомпания "Балкан" загинаха не защото бяха приватизирани, а защото бяха приватизирани прекалено късно. В злощастното си битие на държавни предприятия те бяха източени, натоварени с колосални задължения и чак след това попаднаха в ръцете на неособено качествени - всъщност единствени - инвеститори.

Днес, вместо да се опитва да възкресява мъртъвци, като пилее бюджетни средства, държавата трябва да се постарае да задържи живите инвеститори и да улесни работещите предприятия. Нима министър Стойнев не е чувал кои са кошмарите на бизнеса в България - бюрокрация, корупция по всички етажи на властта, натрапчива шуробаджанащина, лоши пътища, непрекъсната смяна на правилата, зле работеща съдебна система.

Има толкова работа за вършене, а държавата си прави експерименти с парите на данъкоплатците. Ето че заплахите за стачки родиха поредната лудост - да се одържави "Ремотекс". Предприятието в Раднево, специализирано в ремонт и производство на резервни части за минно, транспортно и енергетично оборудване, дължи само за заплати и осигуровки над 6 млн. лв. Нима някой вярва, че национализацията ще реши проблемите му, трупащи се с години.



ВМЗ-Сопот е крещящ пример за безплодните усилия на държавата майка



Под задушаващата опека на цяла върволица министри и различни правителства предприятието едва крета. Миналата година към 800 души напуснаха завода. Голяма част си намериха работа не къде да е, а в приватизираното през 2002 г. лагерно производство, което бе част от държавните Вазовски заводи. Сега то се нарича "СКФ Берингс България" и е собственост на световния лидер в производството на лагери - шведската група SKF. За разлика от държавното ВМЗ шведското предприятие се справя добре в кризата. Скандинавците твърдят, че са особено доволни от качествената работна ръка. Но са удивени, че искат да разширят дейността си, а процедурата за придобиване на терен се точи цяла година.

Според кмета на Сопот Веселин Личев има и друг проблем - пътят до предприятието. Инвеститорите се оплакват, че комуникацията им е трудна. "Ние го кърпим колкото можем, но трябва цялостен ремонт за около 200 000-300 000 лв. Проект сме направили, казали сме, че сами не можем да се справим, но от години чакаме държавата да помогне", коментира Личев. Поредна илюстрация колко малко трябва да направи държавата, за да помогне на бизнеса.