:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,359,487
Активни 81
Страници 5,368
За един ден 1,302,066
Практика

Магистрат с дело на шия

На главния прокурор му трябваха 10 месеца, за да предаде на съдебния съвет тайния списък с разследвани магистрати
Снимка: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Висшият съдебен съвет не прави и плахи опити да защити независимостта на магистратите, срещу които с години наред висят разследвания. Вероятно всеки от членовете му се вижда като Камен Ситнилски - отстранен, обект на дисциплинарно производство и освиркан под прозорците на съвета от хора, които дори не знаят името му, заради изтекли в медиите данни от подслушани разговори.
Държането в зависимост е висшата форма на доверие в съдебната власт. Колкото повече пипала има около даден магистрат, толкова повече може да се разчита той да е послушен и при нужда да услужи както и на когото трябва. Напоследък започна не един политически обагрен процес и такива хора тепърва ще са ценен капитал. Иначе не би имало нормална логика Висшият съдебен съвет (ВСС) да протака изпълнението на решението си от февруари да бъде създаден регистър на наказателните производства срещу съдии, прокурори и следователи. Идеята на регистъра бе да се ползва не само при атестирането и кариерното израстване на магистратите, но и да бъде прекъсната практиката разследванията срещу тях да се мотаят и да се вадят в удобен момент и така магистратите да бъдат държани в зависимост, вместо да приключват в максимално кратки срокове.

Причината да няма прозрачност, е че главният прокурор



Сотир Цацаров 10 месеца не предостави информация на ВСС



за разследвания, водени срещу магистрати, защото по част от делата имало документи с гриф "секретно", по други протичали специални разузнавателни средства, а и законът забранява разгласяване на материали от разследване. А съветът, който поне на хартия би трябвало да защитава независимостта на магистратите, така и не си прави труда да отговори на шефа на държавното обвинение за начина, формата и целите, за които ще се ползва информацията, и за нейната публичност. Идеята за регистъра до вчера бе в графата на имитираната добронамереност. Принуден и от общественото мнение, Цацаров най-сетне внесе в съвета списъка с разследваните магистрати. Сега от ВСС зависи дали ще продължи да е инструмент в услуга на главния прокурор, или ще се опита да защити независимостта на съдебната власт. Вероятно всеки от членовете му се вижда в ситуацията на Камен Ситнилски - отстранен, обект на дисциплинарно производство и освиркан под прозорците на съвета от хора, които дори не знаят името му, заради изтекли в медиите данни от подслушани разговори.

Съветът очевидно склони да получи само имената на разследваните магистрати, както и по кой текст са делата срещу тях. И да не ги разгласява на медиите. Добре е поне да уведоми разследваните съдии и прокурори. Защото подобна информация, само че не за магистрати, а за избрани от самата прокуратура нейни "клиенти", виси и като прессъобщения на сайта й.

Показателен



двоен стандарт, който води до нелепи ситуации



като тази от миналия четвъртък, когато съветът едва не даде най-високата оценка при атестирането на Бранислав Славов от Софийската апелативна прокуратура, който се разследва за търговия с влияние и ходел на работа пийнал. За разследването съобщи Цацаров, в съвета такива данни нямаше. Макар че през май 2011 г. ВСС наказа Славов с понижаване в ранг за 3 години, като се позова на данни на инспектората на прокуратурата, че "поддържа активна двустранна комуникация с лица от криминалния контингент, като е предприемал и действия за оказване на "помощ" по образувани срещу тях наказателни производства, давайки им съвети как да постъпват, провеждал е срещи с други магистрати, при които се е интересувал за наблюдаваните от тях дела, като се е опитвал да облекчи положението на обвиняеми, подсъдими или задържани от органите на МВР". Въпреки тези данни срещу него по това време няма образувано дело, нито пък се иска дисциплинарното му уволнение. В крайна сметка Славов атакува наказанието си пред Върховния административен съд (ВАС) и спечели отмяната му.

През април Цацаров поиска дисциплинарното уволнение на тогавашната шефка на инспектората към върховната касационна прокуратура Малена Филипова. Основните обвинения срещу нея бяха свързани точно с държане "на трупчета" на дела срещу магистрати, докато се наложи да бъде пратена информация във ВСС или пък за друга изгода. Окончателни резултати от ревизията в инспектората така и не са официално огласени. Излиза обаче, че в прокуратурата предпочитат да дават информацията "на час по лъжичка". И резонно може да бъде поставен въпросът - как да сме сигурни, че за определени магистрати подобни данни няма да бъдат прикрити, за да не спънат кариерното им развитие или за да ги мотивират да действат "правилно". Накратко -



доста лицемерно поведение при всички закани



на Цацаров отпреди година за промяна на лошите практики.

И за да не е единствен примерът с прокурора Славов, да вземем и делото срещу апелативния прокурор на Бургас Емил Христов. Христов бе отстранен от длъжност през юли 2013 г., след като Цацаров информира ВСС, че срещу него от юни 2012 г. се води разследване. Съветът абсолютно безкритично и без никакъв дебат отстрани Христов от длъжност. Нищо че не му е повдигнато обвинение, нищо че делото срещу него е отпреди година. Христов обжалва отстраняването си и спечели на първа инстанция във ВАС. От решението на съда лъсват странните трансформации на разследването срещу него - първо е едно, после се разделя на две, после пак се събира. Обвинение така и не му е повдигнато. Изобщо не е ясно дали Христов някога ще бъде изправен на съд, който единствен може да се произнесе за вината му. Правосъдието няма как да е видимо, ако бъде раздавано от хора, върху които тегне съмнение.

Без да бъдат осъдени или оневинени, магистрати като Христов и Славов са просто хора от съдебната система със срината репутация. Което пък руши и репутацията на цялата прокуратура. Сега ВСС е на ход - ако има разследвания срещу магистрати, продължили подозрително бързо, той трябва да "натисне" прокуратурата или да ги внесе в съда, или да ги прекрати. Другото би било удобно продължаване на практиката някои да бъдат държани на мушка. Разликата ще е само, че този път ще е със знанието на ВСС.
2665
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД