"Опорните точки" на БСП отшумяха, заедно с воплите на "жертвата" им Бойко Борисов. Никой не попита и не получи отговор на въпроса като каква Моника Йосифова, впоследствие Станишева, е разпращала до актива тезисите на БСП през далечната 2009 г.? Дали е тайно заработвала като пиарка на "Позитано" 20, или пък е вършила лична услуга на соцлидера? За първото няма материални следи, а второто навлиза в дебрите на интимното, които е по-добре да не разравяме, понеже рано или късно ще стигнем до як конфликт на интереси.

За неразбралите да кажа, че "опорните точки" са списък с инструкции, който партийният пресцентър разпраща до актива с цел да се уеднаквят посланията и позициите при медийни изяви. С други думи - отговори на неудобни въпроси, както и ключови изречения, които е добре да се завъртят в публичното пространство. Опорните точки биват разни -



едни прикриват лъжата, други - поддържат илюзията.



Особено развит е жанрът в редиците на БСП, където знайни и незнайни пиари и рекламисти оформят партийните позиции за пред хората. Обикновено този вид вътрешна кореспонденция е поверителна и препоръките се ползват само за лична употреба.

Преди седмици десетки страници с "опорни точки" на БСП цъфнаха на сайта "Болканлийкс" по неведоми пътища и предизвикаха обясним журналистически интерес. И много въпросителни. Оказва се, че соцактивът има нужда да се опре на точки и при срещи със собствените си избиратели! Излиза, че тази партия не може да обясни честно и откровено дори на собствените си хора какво върши, а има нужда от "пищови" и добре гримирани лъжи.

Да вземем за пример "опорните точки" от 30 май 2009 г., когато изтича мандатът на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ и само след месец - на 5 юли, предстоят парламентарни избори за нов парламент. В "опорните точки" са изложени тезите, с които първенците на БСП следва да се бранят от нападките на собствените си привърженици и да обясняват колко хубаво е било управлението на тройната коалиция. Във въпросния документ е подходено драматургично. Авторът влиза в ролята на недоволна "червена бабичка" по време на партийно събрание, която атакува върхушката на БСП с неудобни въпроси.



Предложени са и "правилните" отговори



Така например резонният въпрос какво изобщо прави БСП в коалиция с царя и Доган се парира по следния начин: "Можехме ли през 2005 г. да поемем сами властта? Отговорът е ясен - НЕ. Можехме ли да оставим България на самотек? Отговорът също е ясен - НЕ. Можехме ли да се коалираме с някоя друга сила в рамките на 40-ото НС - също НЕ. Можехме ли да предизвикаме нови избори и дали народът щеше да ни прости това, а и дали резултатите щяха да са различни? Едва ли."

И още преди "червената бабичка" да се е опомнила от тези аргументационни крошета, й се поднася следващата "опорна точка": Борисов е ракетата носител на Костов. Изцяло в духа на клипчето "Гласуваш за Бойко, получаваш Костов". Задължително се пробутва заклинанието, което трябва да разгроми и последните съмнения в душата на "червената бабичка": "Чака ни управление, което не просто ще върне Иван Костов във властта със силни позиции в икономиката, но и ще съживи в политиката старите лица на десницата, които през 90-те години на два пъти се провалиха в управлението и разбиха българската индустрия, земеделие, образование и много други сектори, които извършиха бандитска приватизация за жълти стотинки."

Ако и след тази тирада червената избирателка се окопити и случайно реши да попита



"Защо БСП управляваше толкова лошо, че ни отнеха еврофондовете?",



и за това е помислено. Отговор: "Първо - това не е вярно. Еврофондовете никога не са били спирани. Те бяха временно блокирани. Усвояването на европейските пари е сложен процес..." И тук следва експертна усуканица за добрите и лошите европейски практики, доклади и заключения, които могат да омаломощят дори чугунена комунистическа глава.

На този завой, разбира се, червеният избирател вече е вдигнал ръце. Но ако все още са му останали сили да пита "Защо БСП доведе до това да сме най-бедната и корумпирана държава в Европа?, отговорът е както следва: "Нито бедността, нито корупцията са дело на правителството ни. Те са резултат на дълги години преход, в които с кратки прекъсвания са управлявали десните. БСП изпълни своята социална програма и пенсиите и доходите нарастват. Няма доход у нас, който да не е нараснал. Безработицата също падна."

Колкото до корупцията, тук дори и пиарите на "Позитано" не са посмели да лъжат наедро. За корупцията на соцактива се препоръчва да признае, че я има и тя е "голям проблем", но не по-голям, отколкото при Костов (явно споменаването на това име действа като "Ариел" за изпиране имиджа на БСП). Освен това за корупция се заговорило тъкмо, когато правителството започнало да удря корумпирани чиновници. Найс, а?

И ако, не щеш ли, някой по-разсъдлив тръгне да упорства



"Ама защо няма нито един осъден за корупция?",



се отстрелва от упор със статистика: "140 са осъдените за корупция държавни служители само за миналата година. Присъдите на 113 от тях са влезли в сила. По-миналата цифрите са 130 осъдени и 105 влезли в сила присъди. 4 са доведените до край дела за злоупотреба с евросредства за 2008 г.". Ха иди, че ги проверявай!

Нооо, столетницата затова е столетница, защото винаги се презастрахова. Включително и с хипотетични отговори на въпроси като: "Защо в БСП повечето избиратели са възрастни, а елитът е един и същ от години? Защо БСП допусна да има американски бази в България?" И най-неприятното настъпване по мазола: "Защо БСП работи с богатите и изостави хората на труда? Защо позволихте да се въведе плосък данък? Защо БСП включва в ръководството си олигарси?" А сега де!

В такива трудни моменти без "опорни точки" не може! За застаряването на партията задължително се отговаря с милозливости от рода на: Всеки има място в БСП, "нашите дядовци и баби с труда си са създали просперитета на България в близкото минало" и т.н. Като се подчертава и подмладяването на партията с разни политически акции като "Презареждане", когато 15-ина по-млади бесепари тръгнаха да обикалят страната с тир, облечени в червени комбинезони.

За американските военни бази на бабите се обяснява, че сега положението не е като преди, че ние вече сме приятели с НАТО и че това няма да навреди на добрите ни отношения с Русия.

Виж, за това, че БСП е в услуга на богатите, отговорът е по-сложен. Започва се оттам, че не е вярно, разбира се. После се пробутва твърдението, че "БСП не може да е само партия на бедните", сакън! Прокламира се, че "днешните модерни леви партии се борят не в полза на бедните, а за това да няма бедни". И се свършва с това, че "Ние като партия не можем да си позволим да определим честните бизнесмени за врагове или опоненти". Накрая пак се размахва плашилото "Костов", по време на когото наричали старците "алчни", докато при БСП нямало такова нещо.

За плоския данък работата е ясна - с него се повишила събираемостта на данъците, а оттам и парите за пенсии, социални нужди, образование.

Още като чуе определението "олигарх", червеният активист трябва тутакси да отхвърли това клеймо върху ръководството на партията, става ясно от "опорните точки". "Нима на всеки от нас дълги години не ни лепят обидни епитети като "червени боклуци", "лош материал", "мръсни комунисти" и т.н. България е твърде малка страна, за да говорим за олигархия", са другите аргументи.

Явно обаче



предизборната пропаганда не сработва по модела на "опорните точки",



защото БСП губи парламентарните избори на 5 юли 2009 г. и след близо година рекламистите на "Позитано" 20 пишат нови "опорни точки" - този път за загубата на изборите. Защо точките са окъснели толкова, не става ясно. Сигурно ръководството дълго се е мятало в следизборни гърчове. Докато накрая не си признава "Загубихме изборите и това бе голям удар върху БСП. Загубихме ги и голяма част от причините за това са вътре в нас. БСП прекъсна връзката с хората. БСП загуби селата. БСП имаше много висок дневен ред - световната криза, глобализацията, докато дневният ред на българите бе друг - работа, сигурност, корупция. Ние не си говорихме на един и същ език с хората". Мъкааа, мъка!

Но въпросът за вината свършва дотук. Следва бодряшкото уверение, че "в БСП тече промяна", че има "много достойни хора и добри управленци". А не като Татяна Дончева, например, спомената с етикета "поредната медийна звезда", на която се плаща да клати БСП с някакво си "ново ляво". На "госпожицата" се препоръчва да се яви за кмет на Габрово на предстоящите частични местни избори там. "Нека госпожица Дончева се кандидатира, за да видим каква подкрепа ще събере... Нека първо се докаже на своя територия и тогава да щурмува цялата партия". Георги Кадиев, който към днешна дата е напълно низвергнат в партията, тогава все още е етикетиран като "добър експерт".

В опозиция "честният бизнес" е загърбен и новият призив е "БСП да се върне към естествените си корени - хората на труда, хората от селата, военните, полицаите". За ободряване на електората му се предлагат дори вътрешни избори за лидер! До които изобщо не се стига. И в следизборните "опорни точки" се поддържа ревниво култът към лидера: "Сергей Станишев пое основната част от удара след загубата на изборите. Той не се пречупи".

След самокритиката следва команда "Огън, бий" по Бойко Борисов и ГЕРБ - как нямали никакви експерти, как министрите не работели като екип и всички мразели Дянков, как не могат да изведат страната от кризата. Вината е забравена, мезетата - консумирани и БСП бодряшки се запътва към предстоящите местни и президентски избори, на които също така гръмовно се проваля през есента на 2011 г. Учебникарски пример за това как една партия може да загуби опора, въпреки ферманите с "опорни точки".