:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,958,628
Активни 124
Страници 9,767
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Прозорчета за малки и големи

Калин Донков
Стара коледна картичка се откри на дъното на кутията с играчките за елха. Под слой от изсъхнали иглици тя бе остаряла във всяко отношение: пожеланията на гърба, изгубили смисъл, се бяха провалили в изминалите години, подателят отдавна бе отпаднал от списъка на приятелите, сребърните песъчинки се бяха олющили и разпилели, а разтопен восък от коледни свещи бе застинал върху част от картинката. Все същата картинка от онези коледни картички: малка къщица някъде в зимата сред китки от заснежени ели и еленовият впряг на преден план с извиващата се зад него пъртина. Няма стойност вече тази картичка в моя дом, а не посмях да я изхвърля. Питайте ме защо, за да се чудите. Ами... защото светлината в прозорчето въобще не беше угаснала.
Къщурката от картичката (която, ако беше в действителността, бихме казали, че е като нарисувана, а когато е нарисувана, я определяме съвсем като истинска) грее в бялата снежна нощ с едно-единствено прозорче, от което се излъчва гъста жълта светлина, достатъчна да стопля цялото изображение, както и ръцете, очите, бляновете. Това жълто прозорче намагнетизираше въображението ми в детството, хвърляше ме в мечти, в страстно желание да проникна в онзи снежен свят и да разделя щастието на далечното човешко гнездо. Самата картина беше нереална, невъзможна в нашия беден, купонен свят - картина от светлина, от покой и от коледна музика. Това за коледните звуци въобще беше извън сметките, коледни звуци не звучаха по радиото (там, където имаше радио), нито по телевизията (телевизия пък, представете си, изобщо нямаше). Ако трябва да бъдем точни, то и картички такива не се срещаха, освен запазени отпреди войната или пристигащи от чужбина. Вкъщи такива коледни послания идваха от таткови съученици и приятели, заминали да следват "в странство" и останали там - в Загреб, в Лозана, в Нанси.
Дълги години те стояха прибрани в пирографирана кутия, където се пазеха бебешките ни снимки и войнишките фотографии на баща ни. Изваждахме ги понякога и си съчинявахме детски небивалици - как надникваме в техните жълти прозорчета и заварваме мирни трапези, огрени от домашни огньове. Ей такива мечтания, ей такива времена...
Защото в нашето време и честитките бяха други, далечни от всякакъв пасторал, от всякаква тиха и, да речем, свята нощ. Да не говорим, че повечето картички, които пощите разнасяха по празниците, си бяха съветски (продаваха се наред с българските, само че по-евтино), с юнашки ухилени дядомразовци и здравенячки снежанки. Нямаше я магията в онези картинки и това беше търсен резултат: всяка магия е неразгадаема и поради това - опасна.
В тази седмица къщичката с греещите отвътре прозорчета може да се види по някои витрини на столичните улици. Тя е същата онази, от картичките, само че обемна и електрифицирана - шнурът за лампичките рядко някой се е погрижил да го скрие. Жълтата й светлинка настойчиво ви кани да надникнете вътре - не в самата къщичка, а в магазина. Но в магазина има стока, а не магия, и повечето минувачи се задоволяват да постоят пред витрината.
Впрочем притеглянето на осветения прозорец не се ограничава само по Рождество. Всички сме го изпитвали в просъницата на нощните влакове: мярва се жълтеещо прозорче край линията и закопняваме да приближим, да останем. Сякаш там, зад пердето, е всичко онова, което ни е липсвало до днес, до тази нощ, до този влак. А не действителност, която гнети и изтезава реалните обитатели на мярналия се в потракването на траверсите дом - някое семейство, което може би уморено копнее да се махне, да замине далече от свирките и миризмите на железния път.
Или онзи прозорец на Валери Петров от стихотворението... "Прозорецът"? Големият осветен прозорец на вилата в планината, който привлича погледи в нощта, събужда любопитство и завист и очакване да намерим зад него всичко, което ни е липсвало, без особено да се интересуваме какво в действителност има там.
"Завижда човека - горчиво и опрощаващо завършва поетът -
Какво му говори
сред толкоз красиви и вечни неща,
че нечий живот със инфаркта се бори
зад този спокоен прозорец в нощта?"
Тази поезия е като Библията - има отговори за всичко. Но и тя не отговаря на потрепващия с годините въпрос на детството: какво има в светлинките, които блещукат в коледните картички, а и въобще в самотните нощи на равномерния живот? И от коя страна на осветения прозорец сме ние самите - отвън или отвътре гледаме в него и не сме ли също част от неговата тайна, в която други отсреща жадно се взират?
Ей такива въпроси от една стара коледна честитка. А също и единственият отговор, който ни се дава накрая: докато ние мечтаем да влезем в онзи вълнуващ свят, той завинаги влиза в нас.
Весели празници, приятели. Огън под стряхата, музика и светлина в душата...





 Потрепващият с годините въпрос на детството: какво има в светлинките, които блещукат в коледните картички, а и въобще в самотните нощи на равномерния живот? И от коя страна на осветения прозорец сме ние самите - отвън или отвътре гледаме в него и не сме ли също част от неговата тайна, в която други отсреща жадно се взират?
16
7380
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
19 Декември 2013 20:06
Да-а...
...докато ние мечтаем да влезем в онзи вълнуващ свят...

И стало беспощадно ясно:
Жизнь прошумела и ушла.
20 Декември 2013 02:50
Благодаря, Майсторе на свързване на думи! Весели празници Ви пожелавам!
20 Декември 2013 05:16

За всички вас Да ви е светло на душите !
Натисни тук
/ Да почива в мир Панчо Змея ! Преди дни се навършиха 2 год. от смъртта му /
20 Декември 2013 10:50
Благодаря за пожеланията!

Позволявам си и аз да отправя към Автора моите, най-най-най. Каквото душа му иска, да се сбъдне!
20 Декември 2013 12:31
Спомените са като демони. Преследват ни навсякъде. Понякога ги гоним, друг път ги търсим умишлено за контакт.
Но винаги оставят едно усещане за тъга. Пречупени през призмата на времето мечтите ни и въжделенията, любими места и събития изглеждат по-малки, по-недостижими... И светлината в прозореца на коледната къщичка с времето отслабва и не ни примамва така силно. Но все още стопля. Затова има Коледа, да топли сърцето.

Г-н Донков, желая ви от сърце Весела Коледа и да ни радвате с още много такива статии, които да стоплят сърцата на хората!
20 Декември 2013 12:45
Г-н Донков, и от мен сърдечни благопожелания за празниците.

Тази жълта коледна светлина идва от лампите с нажежаеми жички. Затова е и това чувство на топлина. Сега с новите енергоспестяващи може да те обземе само чувство за стерилност.
20 Декември 2013 17:19
Весели празници!!!!!!
20 Декември 2013 21:05
Много благодаря за този текст! Хубави празници и бъдете здрав!
20 Декември 2013 21:25
Благодаря на автора, читателите тук и Slava! С пожелание да творим добро и да сме честити!
22 Декември 2013 09:13
"Вот опять окно,
Где опять не спят.
Может, пьют вино,
Может, так сидят.
Или просто – рук
Не разнимут двое.
В каждом доме, друг,
Есть окно такое..."

Марина Цветаева
22 Декември 2013 11:14
Avempartha,


22 Декември 2013 13:32
Благословени да са тези,които ще посрещнат и тази година Дед Мороз и Снегурочка.
22 Декември 2013 17:17
donald
22 Дек 2013 13:32
Благословени да са тези,които ще посрещнат и тази година Дед Мороз и Снегурочка.

Така да бъде! Щото за някои идва само еленът и не носи подаръци, а ... абе големи сте, сещайте се!
Отивам да пека сладки, ама истински, с масло и шоколад, защото на децата, които му оставяли соево мляко и оризови соленки, Санта им носел само образователни подаръци!
Благодаря Ви, г-н Донков, за всичките добри думи и мисли през годината и Ви пожелавам много светлина и топлина, да ви се радваме дълго, дълго!
22 Декември 2013 21:51
Светлина в душите и топлина в сърцата!
ПРОЗОРЕЦ
Атанас Далчев


Ето нашето зимно стъкло.
То не е, то не е сякаш същото:
няма вече ни пътя, ни къщите:
само бяла гора от сребро.


И през нея минават прегърнати
мойто братче и мойта сестра.
В посребрената бяла гора
накъде ли самички са тръгнали?


Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят.


Мойто братче и мойта сестра
преминават без страх под дърветата:
няма вълци, нито има ветър
в тази сребърна бяла гора.


Там е само вълшебната птица
с лъчезарните златни пера;
мойто братче и мойта сестра
нея търсят от цяла седмица.


Чак на седмия ден призори
ето тя затрептява, изгрява
и във миг се запалва гората
от горящите нейни пера.


Дървесата възпламват, искрят
и на капки сребро се разтапят.
И отново изникват къщята
и изплува познатият път.


1925 г.
23 Декември 2013 20:01
Прекрасно!
27 Декември 2013 10:02


И зимата ще ни затвори скоро.

Ще падне сняг на нашите балкони.

Напразно в пустотата бяла взорът

картините на лятото ще гони.



Тогаз, уединени, ще си спомним

и таз разходка сетня в планината,

това великолепие огромно

от багри и от есенна позлата.



И като гледаме в снега трохите

и стъпките на бедните врачета,

ще виждаме стената на елите

и на брезите златните кубета.



Мъглите зад прозореца ни зимен

тогаз ще ни напомнят мълчаливи

за въздуха мъглив и сякаш димен

под буките оголени и сиви.



Разравяйки червената жарава,

ще бдим в нощта и паметта огреял,

тоз огън шумата ще възкресява

и стъпките ни шушнещи из нея.



И нищо, че огнището ще стине

и зиматта ще ни обгражда пуста,

ще населиме нейните пустини

със наште спомени и наште чувства.



1965 г. АТАНАС ДАЛЧЕВ

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД